Инфокалипсис

14:07:13 ч., 06.04.2008 г.

Напоследък наистина ме няма – тук минавам от дъжд на вятър, на instant messengers съм по десетина минутки на ден, ако въобще се появя, на личните мейлове отговарям с подобаващо закъснение, дори звънене по телефона почнах да пропускам, което за комуникационен маниак като Антония си е направо бедствие. Причината е проста. Занимавам се с ремонта на апартамента, дето го купихме преди месец и половина. А това е занятие тежко.

Първо, трябва да научиш цял куп неща. Като започнеш от процедурите за придобиване на жилище, минеш през всички разправии с монополисти и стигнеш до майсторската терминология, все мизерности. Задачата е определено амбициозна и времеемка, колко капани има пред невнимателните, не ми се ще да се сещам даже. Йовко навремето беше почнал да пише Новодомец HOWTO, но май му секна ентусиазма 🙂 Естествено е, веднъж като оставиш неприятностите зад гърба си и не ти се спомня за тях ама въобще.

След като се поориентираш и прецениш, че си събрал необходимата информация, започваш да измисляш цял куп прекрасности как да създадеш най-приятното място за живеене на света. Започваш да планираш, да се консултираш със специалисти и… се сблъскваш с феномена „Това не може да стане“. Не съм вярвала, че ще чуя тази сакрална фраза толкова пъти в рамките на нула време направо! Оказа се, че хората не искат да правят нищо малко по-различно от установената от преди сто години практика. Карат го като конфекция – навсякъде е едно и също, защото „така се прави“. Любимият ми пример е с баните: плочки навсякъде. Дърво? „Това не може да стане, ще се раздуе“. Да, ама аз съм живяла в къща с дървен под в банята, който не се беше раздул. „Е, случва се, ама то е изключение“. Тук вече ти изпушват бушоните и преставаш да водиш определено неконструктивния разговор. Планираш нещата без помощта на т. нар. специалисти, защото ако тръгнеш да ги слушаш, накрая ще се окажеш горд собственик на жилище, направено по разбиранията на баба ми от средата на миналия век.

И накрая, в дома ти влизат майсторите. Бях чела някъде едно древно проклятие: „Майстор да си закачи торбичката на пирон в хола ти дано!“ и ви уверявам, че за нищо по-лошо не мога да се сетя в момента. Не, че са лоши хора, не. Обаче как пък така все се случва, че нещо не са разбрали, друго са го решили иначе, трето направо са го забравили… И Антония става пъдар: пише на големи чаршафи кое и как да се свърши, разпечатва в няколко екземпляра, връчва го на отговорника и периодически сверява как върви изпълнението по точки. Аз да бях – щях да се обидя от подобно отношение. Те… те са доволни, че не се налага да помнят и да мислят, някой друг го прави вместо тях.

Та така тече напоследък ежедневието ми. Леко изпушвам вече, защото заниманието с непривични неща е натоварващо. В момента например следя как се прави сухия под и се психирам тихо да не пропускам някой важен детайл, че поправянето и на най-малката грешка означава да се започне всичко отначало. А не е евтино, разбира се. Хората работят качествено, внимават, добри професионалисти са… и пак си ме е страх, защото се сещам как се наложи да викам втори водопроводчик да довърши тръбите в банята. А вече ми се иска да минем на по-приятните неща – като боядисване и вкарване на мебелите 🙂 И настаняване, разбира се.

Btw ще бъда много задължена на всякакви препоръки за продавачи на керамика за баня. Искам висококачествени плочки с остри ръбове, дето като се лепят – и никаква фуга не остава. И да ги има на склад, защото два месеца доставка е определено неправилно отношение към клиента. Нали.

Юбилей

09:25:52 ч., 02.04.2008 г.

Първо Добри от IELTS групата ми каза за наближаващата 50-та годишнина на училището ни, Първа английска езикова гимназия или 114-то ЕСПУ с ПАЕ, както беше известна по мое време. След това и Марина от Евентис прати предупредителен мейл. Снощи се отчете и Лилия, която благоразумно ме извести и на личната, и на служебната поща. Та реших, че е крайно време да пусна на блога по-детайлна информация, може някой от четящите тук да ни е съученик.

Новината:

Тържественият концерт по случай 50-годишния юбилей на Първа английска езикова гимназия ще се състои на 16 май 2008 г. в Зала 1 на Националния дворец на културата от 19:00 часа. Входът е свободен.

По вътрешна информация, г-жа Ангелова се е развихрила с оркестъра и мажоретките.

Освен това, г-жа Светлана Праматарова, преподавател по Български език и литература, координира събирането на информация за издаването на Юбилеен сборник със спомени, мисли, идеи на ученици от различни випуски. В писмото си г-жа Праматарова пише:

Моля Ви, ако желаете и имате възможност, да отговорите на приложените въпроси, подготвени от настоящи ученици в гимназията; да ни изпратите неформална фотография или каквато на Вас Ви харесва; да напишете няколко думи като пожелание към Английската гимназия и да се подпишете (ако е възможно, изпратете го сканирано).

Въпроси към бивши ученици на 1 АЕГ

1. Кой беше любимият Ви предмет в училище? Той ли определи бъдещата Ви кариера и областта, в която да се развивате в по-нататъшния Ви живот?

2. Какъв втори чужд език изучавахте и помогна ли Ви той в кариерното Ви израстване?

3. Кой е най-яркият Ви спомен от ученическите Ви години?

4. Какво си спомняте от междучасията?

5. С имената на кои учители свързвате Вашeто обучение в Английската гимназия (АГ)?

6. Каква е първата Ви асоциация, когато чуете Английската гимназия?

7. Как се разви животът Ви след завършване на гимназията? Къде продължихте образованието си?

8. Помогна ли Ви това, че сте учили в АГ в успешната Ви реализация?

9. С какво учениците на АГ тогава се различаваха от останалите?

10. Връщайки се назад, как бихте определили духа на гимназията?

11. Поддържате ли още контакти с Ваши бивши съученици?

12. Има ли случай, когато фактът, че сте завършили АГ, Ви е помогнал?

13. Според Вас развива ли АГ творческото мислене и може ли да бъде наречена училище за живота?

14. Сега от позицията на успешно реализирал се човек кое смятате, че е по-важно: шестиците, които сте получавали в гимназията, или тези, които животът Ви „пише“?

15. Смятате ли, че това би била една добра семейна традици

16. Какво означава днес „успял човек“ според Вас?

За повече информация може да се обърнете към г-жа Праматарова на мобилен 0897 833 868 или направо да се запишете в мейлинг листа Half-Century, където се обсъждат всички детайли по празнуването на юбилея.

Преди малко, пред цветарския магазин на Витошка

22:07:42 ч., 31.03.2008 г.

… спря черен Мерцедес с потъмнени стъкла. Зад него пък закова черен миниван: охраната. От минивана излезе тантуресто човече с обръсната глава, грабна букет цветя и го размаха пред лимузината, един вид „Шефе, харесва ли ти?“. Явно одобриха избора му, защото човечето плати… и сложи цветята в багажника на Мерцедеса. След което се натовари на третия ред седалки в луксозното си превозно средство и отпрашиха с газ по иначе пешеходната Витошка.

Простотията граници няма.

Творец

15:37:50 ч., 29.03.2008 г.

Така Антония рисува слон:

slon.jpg

А така се изявява самият слон:

Кой ли е автор на скалните рисунки – пещерните хора или някои даровити мамути?

Вятър ме вее

23:58:50 ч., 26.03.2008 г.

И не става дума само за ураганите от понеделника. Дето почти ме събориха на един завой, ужас-ужас. Просто нещо ми се струва, че времето ми се изплъзва по терлици и се крие някъде, магарето му с магаре.

dj.gif

Към цялата лудница напоследък прибавихме курс, който ни подготвя за IELTS изпит. Не учим кой знае колко английски, по-скоро усвояваме техники, които ще ни помогнат да сборим системата. Забавно е, пък и групата е симпатична – млади и умни хора, с които ни е приятно. Е, понеделник и сряда сме по чиновете чак до 9:30 вечерта, а от време на време пишем домашни като примерни ученички. Обаче почти съвсем сигурна съм, че ще изкараме поне 7-8 точки (от максимум 9) на изпита. Който ще е някъде през май, а дотогава продължаваме с курса.

dj.gif

В понеделник сутрин Тото си затри портфейла, а откри липсата му чак след почти цели два дни. Освен пари вътре има лична карта, шофьорска книжка, кредитни и дебитни карти, разни други документи… Страхотна разправия би било да ги обяви за изгубени и да ги вади всичките накуп. Брр, чак ме присви стомаха като си го представих. За щастие, една възрастна дама намерила безценния портфейл и се обади, че го пази непокътнат. Тото й оставил повечето пари от благодарност, а според мен и някакъв подарък трябваше да й занесе – все пак тя му спести много нерви, нали?

dj.gif

Вчера ме срина една ужасна мигрена. По обяд припаднах от главобол, всякакви цветни кръгове се завъртяха пред очите ми, нямах сила да се вдигна, едва допълзявах до банята за поредното драйфане, а чуковете блъскаха по слепоочията ми със страшна сила. Не знаех какво да правя, стандартните хапчета не помагат, а толкова ме болеше, толкова. Мечтаех си за приспивателно, което да ме нокаутира, така че да не страдам. И се чудех как ли ще реагира личният ми лекар ако му се обадя по телефона с настояване някой да дойде да ме прегледа у дома и да ми предпише нещо, каквото и да е, само да не чувствам нищо, моля. По някое време заспах… за 20 часа. Сутринта все още бях леко треперлива, но май отново съм в почти човешка форма.

dj.gif

А днес бяхме на тържество в детската градина на Теда – голяма забава. Закъснях минута и половина и трябваше да щракам с фотоапарата от редичката на правостоящите, обаче Валя беше на първия ред и снимаше с камерата. Този уикенд викам да направим преглед на материалите, мисля, че ще има находки 🙂