От малки

23:41:00 ч., 23.03.2008 г.

А вие знаете ли, че имало кандидат-първолашки изпити?

От три часа ровя по мрежата, търся информация за добрите места за учене и ми става все по-зле. В елитните училища подлагали децата на психологически тестове. Има специални молби за кандидатстване, където пишеш какво работят мама и татко, в коя фирма, къде са им офисите, ей такива неща. Само дето за заплатите не са задали въпросче. Луд да станеш, ей.

Пролет

22:19:08 ч., 22.03.2008 г.

Родителите ми живеят на първия етаж и страшно се оплакват от това. Целият блок им минава пред вратата, периодично някой опропастява изтривалката им, непрекъснато им звънят за справки, три пъти са разбивали апартамента, комшийските цветя капят кална вода по прозорците им, на нивото на улицата са и целият шум на света се изсипва в стаята, ей такива тривиални неща ги дразнят. Обикновено с основание.

Още първото лято след настаняването в това жилище маман купи десетина корена рози, разкопа калта под прозореца (ама точно под прозореца, на поне 10 метра от най-близката алея) и ги засади. Натори ги добре, поливаше ги редовно, почисти от бурени цялата полянка, насади райграс. Задължение на татко стана опазването на чистотата – все се намираха съседи да изхвърлят боклуци през прозореца, даже знам кои са, да, за вас говоря, пети и шести етаж. На следващата година розите започнаха да цъфтят като луди. И започнаха едни драми.

Целият квартал реши, че цветята са там, за да има кой да ги бере. Редяха се на опашка направо. Майки с бебешки колички или едва проходили дечица, баби пенсионерки, подрастващи гаменчета, кремиковски работници, прибиращи се от нощна смяна, всички. При това не просто късаха цветовете, а и тъпчеха тревата, кършеха клонки, мачкаха всичко. Започна една обречена битка. Кажи-речи всеки ден се налагаше да гоним някого, подвиквайки от терасата: „Не късайте розите“, „Не унищожавайте“, „Защо, беее, защо кършиш“ и т.н. Ефектът? Никакъв. Продължаваха с безчинствата и това си е.

Тази вечер бяхме на гости на родителското тяло, разговорът се завъртя към настъпващата пролет, цветята, розите. Та се присетихме за особено наглите диалози, които сме водили през годините. Като дамата от съседния блок, в средата на 50-те, винаги облечена с маркови дрехи, разхождаща шарпей на детската площадка. Която заварихме една сутрин да реже цветята с голяма градинарска ножица. Майка ми вкара едно „Недейте, госпожо“, а онази отвърна „Това са мои рози. Точно тук се намираше моята къща, блокът ви е построен на моя земя и розите са от моята градина. Ще си бера колкото си искам“. Да коментирам безумието на думите й… май няма нужда.

Веднъж така се ядосах на някаква предпубертетна пикла, която крещеше обиди под прозореца, че изскочих от блока, заобиколих го и я гоних две пресечки. Ако я бях докопала, със сигурност щях такива шамари да й вкарам, ама на, тръгнах с голямо закъснение на старта и не успях да скъся дистанцията. Друго ужасно невъзпитано хлапе пък беше псувало родителката, абсолютно непровокирано при това, винаги сме били безкрайно учтиви когато сме напомняли на хората, че правят простотии. Върхът на всичко беше когато татко спипа някаква похабена лелка с цял букет. С ужасно примирен глас той все пак задал сакралния въпрос: „Защо, бе, госпожа?“. И получил отговор:

„Имам си повод!“

Родителското тяло вече се примири, че съседите ще продължат да съсипват красотата. Аз… аз не мога. И все още се ядосвам, и все още страдам от всяка проява на глупост, простотия, злобно разрушителстване.

Честита пролет.

Озъбено

17:42:27 ч., 20.03.2008 г.

Тази сутрин. Стоях пред блока и се занимавах с едни торби с гипс (не питай). Доста едричък бултериер се мотаеше из паркинга. По някое време приближи безценния гипс и почна да го души любопитно. Заподозрях го, че ще вдигне крак да маркира, нещо съвсем недопустимо в случая, и съвсем приятелски го предупредих с „Неее, кучо, не може тук, забранявам“. Държеше се дружелюбно и съвсем неагресивно, затова не бях притеснена/уплашена от присъствието му, напротив, даже малко му се радвах, защото беше с правилна стойка, хубавец. Бултериерът ме послуша и изостави гипса, пак се втурна да се шматка между колите.

А на 20 метра от нас момиченце на година и половина, максимум две, ровеше нещо в снега с кофичка и лопатка за пясък. Много съсредоточена беше, не поглеждаше настрана. Майка й я наблюдаваше търпеливо от 2-3 метра разстояние. Изведнъж кучето се стрелна, бутна с глава детето, събори го на земята и го захапа за крачето. Всичко се случи за секунда, нито майката, нито аз успяхме да реагираме. Момиченцето писна, ние сте втурнахме напред, а бултериерът подви опашка и избяга.

За щастие, детето беше с грейка, която омекоти ухапването. Нямаше рана. Пък и според мен кучето си играеше (по абсолютно неприемлив начин), защото ако нападаше наистина, не ми се мисли какво може да направи. Стресът обаче… и за малката, и за майка й, че и за мен, си остава. Остава и въпросът защо животното бе оставено без надзор, разбира се.

Един съсед разказа, че бултериерът бил на собственика на кварталната заложна къща. И че редовно гризял краката на минувачите – нищо фатално не се било случило досега, ама хората се плашели. Естествено, че си е за плашене! По дяволите, та нали му видях зъбите, челюстта, захапката.

Междувременно се появи някакъв мунчо, който почна да примамва кучето с парчета хляб. Попитах го дали е негово, не, на шефа било, той бил само работник. А да го върже и никога да не го пуска? Не можел, защото се страхувал. Пък и не го бил пуснал той, имало някаква жена, дето го хранела и само тя смеела да му пипа каишката.

Какво правим сега? Не смятам да оставя въпроса така, искам да съм сигурна, че няма да има други нахапани. Само дето не знам към кого да се обърна – общината, някакъв ветеринарен контрол или…? За съжаление, забравих да запиша координатите на майката и една евентуална жалба ще бъде малко непълна. Но все пак. Трябва да направя нещо.

Как да прогониш потребителите си с едно неправилно решение

12:40:18 ч., 17.03.2008 г.

Изключих Gravatar за този блог. Спирам да ги използвам, докато не се вразумят и не позволят употребата на png файлове отново. Грубата им постъпка да конвертират всички png файлове с прозрачен background до грозни jpg-та с черен фон ме ядоса до разтреперване чак. Въобще не мога да си представя с кой акъл са се решили да направят подобна простотия, въобще.

Gravatar, не сте прави.

Пчелички

10:19:08 ч., 16.03.2008 г.

А вчера видяхме първото изцяло цъфнало дърво.

bees.jpg

Снимката носи гордото име „Пчели“, защото всъщност именно това се опитвах да щракна – бяха нападнали пустата джанка на орди, на орди, като монголци. За съжаление не успях. Бяха твърде бързи, а пък след няколко минути взиране нагоре вратът ми ме заболя, очите ми почнаха да сълзят, ръцете ми отмаляха да държат фотоапарата… А бе, отказах се 🙂

За сметка на това щракнах магазинче с интересна табелка на покрива:

tarikatski.jpg

След което бяхме на гости у Тедини, давахме подаръци, ядохме, пихме и се веселихме. Теда получи цял куп дрешки, набор фокуси, книжка с гатанки и скутер, който отначало й се виждаше страшен, ама леля й демонстрира каква джабала може да се вдига с него (нях-нях) и за да не остане по-назад… Цяла вечер го експлоатира безмилостно, като накрая бая скорости развиваше. Може би днес ще отскочим до парка за едно кръгче. За съжаление в магазина имаха само един скутер, иначе и за мен щях да си взема, абсолютен фън е, абсолютен.

Следващата стъпка: да се сдобием с ролери и да вилнеем из квартала. Мойте зачезнаха някъде преди 15 години, та май съм позабравила как се караше, Теда пък никога не се е качвала… интересна картинка ще сме. Но ще ни е весело.