Събота сутрин, празник

10:28:30 ч., 15.03.2008 г.

Тото гледа филмчета от TED, аз се любувам на Moko, делфинът от новозеландския плаж Mahia, отпивам кафе и ми е едно празнично такова, светло и хубаво, макар и малко нетърпеливо. Иска ми се да е вече лято, да сме далеч от София, близо до топлите морета, да съм сменила еспресото с фрапе, а диванчето – с шезлонг на плажа… Ей такива неща ме вълнуват и то кажи-речи от октомври насам. Непрекъснато. Не знам как така се е случило, че съм развила толкова силен копнеж към вълните, нали съм със силни софийски корени, а тук не сме от най-морските хора на света… Бъгнала съм се нещо.

Обаче важното за деня е, че е празник, празник, празник. Честит имен ден на Теда, мама и Тото! Да сте ми живи и здрави, най-много ви обичам на света! Ще има подаръци и торта и усмивки, слънчица мои.

И весел Свети Патрик на всички, разбира се. Ей сега се втурвам да изровя зелените стикери за лице, дето си ги донесох от Бостън. Имам и зелена елфска шапка, която много отива на тениската ми Kiss me, I’m Irish. Виж, гайда нямам. Ще импровизирам с YouTube изпълнения 😀 Happy, happy, happy!

Неврони

13:16:02 ч., 13.03.2008 г.

И когато по няколко пъти на ден започваш изречението си със „Сетих се, че съм забравила“… Не е хубаво така. Или деменцията тропа на вратата, или задачите за изпълнение са твърде много и прецакват организацията. В момента съм (или поне се надявам, че съм) с втория проблем. Взимам много решения в област, в която не съм експерт, което определено не ме радва. Всъщност направо ми къса нервите безмилостно.

neurons.jpg

Не се давам, разбира се. Как се казваше… „Не ми разрушавайте нервните клетки, че в тях живеят едни много нервни тигри“. При следващото предизвикатество смятам да взема една тояга и да бия наред всички дебели тикви. Ще видят те тигри по бял ден.

Нещата от живота

13:53:02 ч., 12.03.2008 г.

На мен може и да не ми остава време да пиша, обаче за сметка на това Тото почна да се отчита сравнително редовно.

Госпожи и господа, за мен е удоволствие да ви представя Life Pattern, един блог за по-добрия начин за всичко. Започнат като упражнение по английски, приет вече като сериозно начинание (авторът си е такъв, каквото и да прави, винаги влага много упоритост и постоянство, милият ми той), струва ми се, че RSS фийдът му ще внесе свежа нотка разумност в агрегатора ми.

На добър път, Тото~

Как да се самонакажеш изключително успешно и болезнено

21:50:28 ч., 11.03.2008 г.

Първа грешка: въпреки че си го докарал до 4 диоптъра късогледство, от години имаш само един чифт очила. Да, в аптечката се търкалят стари лещи от миналогодишното море, ама са толкова изсъхнали, вкаменили са се направо.

Втора грешка: изпускаш гореспоменатите единствени очила на гранитогреса. Стъклото се чупи много ефектно, определено. Въобще не може да се сравни със семплото „пук“ на някакви си чаши или чинии. Дори успява да бие по драматизъм гърма, с който се разпада голямото стъкло на холната врата.

Трета грешка: реши, че старите лещи са good enough и си ги лепни. Нищо им няма, какво като са от септември, я как си виждаш. Нали?

След което фукни по задачи из големия град. Цял ден снови нагоре-надолу, вятърът духа много яко, обикновено право в лицето ти, че и носи цялата софийска мръсотия, изсипва два кубика пясък върху теб. И ти гарантирам, че ще докараш очи като фарове. Точно както изглеждат моите в момента. Червени, подути, щипещи, почти не откликващи на капките… За капак – не виждаш… нали не си забравил за онези 4 диоптъра. И си седиш на диванчето, главно със затворени очи, макар че понякога премигваш и се опитваш да фокусираш нещо, каквото и да е, ама не става и затова просто блееш в празното пространство, ядосваш се как може да си толкова невнимателен, ама на.

Я да помоля Тото да прочете написаното, че кой знае колко грешки съм допуснала.

Цифри, живот

23:46:48 ч., 06.03.2008 г.

Гледам информацията за средната продължителност на живот, разбита по държави, мисля си разни неща, обаче понеже са тъжни… няма да ги споделя. Само фактите:

1. Българите живеят с около 6 години по-малко от останалите членове на ЕС.
2. България не е сред първите 100 държави по продължителност на живота – заема 108-то място (от 223 възможни).
3. Дори Албания е преди нас и то с много. Всъщност на Балканите само румънците прекарват по-кратко време под слънцето.

Това заслужаваме ли?