Събота сутрин, празник
10:28:30 ч., 15.03.2008 г.
Тото гледа филмчета от TED, аз се любувам на Moko, делфинът от новозеландския плаж Mahia, отпивам кафе и ми е едно празнично такова, светло и хубаво, макар и малко нетърпеливо. Иска ми се да е вече лято, да сме далеч от София, близо до топлите морета, да съм сменила еспресото с фрапе, а диванчето – с шезлонг на плажа… Ей такива неща ме вълнуват и то кажи-речи от октомври насам. Непрекъснато. Не знам как така се е случило, че съм развила толкова силен копнеж към вълните, нали съм със силни софийски корени, а тук не сме от най-морските хора на света… Бъгнала съм се нещо.
Обаче важното за деня е, че е празник, празник, празник. Честит имен ден на Теда, мама и Тото! Да сте ми живи и здрави, най-много ви обичам на света! Ще има подаръци и торта и усмивки, слънчица мои.
И весел Свети Патрик на всички, разбира се. Ей сега се втурвам да изровя зелените стикери за лице, дето си ги донесох от Бостън. Имам и зелена елфска шапка, която много отива на тениската ми Kiss me, I’m Irish. Виж, гайда нямам. Ще импровизирам с YouTube изпълнения 😀 Happy, happy, happy!




