Away

09:54:19 ч., 25.01.2008 г.

Нещо много се застояхме в София май. Вече не ни свърта направо. Затова предложението да изкараме три дни на Боровец с Тотовите колеги толкова ни зарадва – след малко потегляме. И още не съм решила да взимам ли комуникационни дивайси или мога да изкарам без достъп до мрежата 🙂

Хубав уикенд на всички~

Само за нинджи

23:22:50 ч., 24.01.2008 г.

По спам листа пристигна ей тази снимка:

ninjaentry.jpg

Все едно за джигити става дума 😆

Луканка

23:39:17 ч., 23.01.2008 г.

По принцип винаги чета гърба на етикетите, там където пише съдържанието, технологията на производство (ако някой си е дал труда, разбира се), предупрежденията… Само понякога поглеждам лицевата им страна, нали са предназначени за безинтересни неща като лога и прочие шарении. Днес обаче даже извадих телефона и снимах:

kfm.jpg mekom.jpg

Може много да говоря по темата „С кой акъл KFM са нарекли луканката Балкан Турист“, да се дивя само аз ли помня каква скапания беше тази организация, как късаше нерви и колко неприятна беше на редовия българин с качеството на услугата, която предоставяше. Или не предоставяше. По желание. Сигурно бих споменала как изразът „балкантуристки ресторант“ се употребява като върла обида по отношение на пропаднали заведения. Предполагам бих разказала за най-отвратителните храни, които са ми сервирали в подобни дупки (една мусака в Перник още ми се присънва в кошмарите) и за най-скандалното поведение на келнер (с бяла риза, черен панталон с ръб и космати ръце, срещнат в някакво псевдобитово кръчме в Слънчев бряг). Да, знам за носталгията по социализъма сред по-възрастните българи, ама именно те май не са потребители на скъпи месни произведения. Кренвирши? Да. Евтини бири? Сигурно. Ама 17-18 лева за кило луканка? Едва ли.

Всъщност това, което повече ме впечатли, е етикетът на Мекомското произведение. Цяла вечер се дивя – правописна грешка ли са допуснали, нова дума ли са си измислили, аз ли не разбирам нещо…

Въпрос

12:56:49 ч., 22.01.2008 г.

Преди време попаднах на статия за кухненски плотове, направени от кристали/минерали, слепени със смоли. Имат различни търговски наименования, но за всичките се твърди, че са топло- и удароустойчиви, не се надраскват, лесно се поддържат, че и са много красиви. Реших, че ми се иска кухнята ми да се радва на подобна екстра и се опитах да намеря информация къде може да бъде закупен и колко ще струва един 3-метров плот.

С първата част от задачата се справих лесно. Прерових мрежата, изчетох всичко на български, английски и руски, набелязах си фаворитите. С втората, обаче… ударих на камък. И то истински. Цени не са обявени никъде. Установих, че явно ще се наложи да обикалям шоурумите, извадих си адресите на търговците и се ужасих леко. Трите подбрани от мен решения са зафичкани в три противоположни края на София. Реших, че преди да тръгна към Младост например, ще е по-добре да се обадя по телефона и да помоля за насочваща цена. И се сблъсках с най-невероятното антитърговско поведение на света!

Дамата, която вдигна телефона в SKV, не се представи. Потвърди, че предлагали Technistone и ме покани в офиса им да го видя. Обясних й, че съм го виждала в мебелна къща, допаднал ми е, разгледала съм цветовете, които предлагат, избрала съм си даже един, имам идея колко голям плот ми трябва и с каква дебелина го искам, знам къде ще е отвора за мивката, а бе, направо всички изходни данни са събрани. Единственото, което ме интересува, е каква е цената им, за да преценя мога ли да си я позволя или не. „Елате в офиса, ще ви я кажем“. Ама аз съм на другия край на София, ако ми поискат няколко хиляди лева за какво да се разкарвам. „Елате да се видим“. Моля да ме ориентират в каква ценова граница са, нищо точно, само ориентировъчно. „По телефона нищо няма да ви кажа, елате в офиса“. Знаят ли, че така не ме печелят като клиент? „Елате в офиса“.

Ми няма да дойда пък! Не стига, че сте се зафичкали в комплексите, не стига, че каните крайни клиенти в „офис“, не стига, че не сте обявили цени онлайн, не стига, че НИКЪДЕ не сте обявили цени, не стига, че нямате реклама никаква, та се налага да чета като гламава американски брошури… ами се държите ОТВРАТИТЕЛНО с потенциалните си потребители.

Въпросът е: защо ми идва музата да пиша само когато имам да се оплача от нещо?

Интровертно

19:02:31 ч., 20.01.2008 г.

Случиха ми се и продължават да се случват цял куп хубави неща. Радвам им се с цяло сърце, живея с тях, мисля за тях… Обаче все още не ми се ще да ги споделям. И понеже не обръщам внимание на нищо друго на този свят – няма какво да пиша тук. Съжалявам.

А ей сега си разпечатах FujiBird, хващам ножиците и лепилото, да видим какво ще излезе.