Моите списания
Миналата седмица писах защо няма да си купувам National Geographic. Още тогава си мислих, че е добре да спомена кои списания все пак чета, но нещо се отнесох и… 🙂 Чак днес се присетих. Та…
Сравнително най-редовно си взимам:
Одисей
+ приятни и разнообразни четива, особено качествени са за бг дестинациите
+ добър източник на информация
+ прилични до доста добри снимки
– седемдесетарски дизайн и някакъв неопределим, но осезателен соц. привкус
Гъливер
+ много приятен дизайн
+ интересни материали за особено екзотични места по света
– липсващи или много слаби статии за родината
– лично на мен са ми скучни и излишни представянията на някои италиански “забележителности”
Два пъти си взимах Happy Weekend, имаше интересни статии, които обаче бяха страшно омешани с реклами и платени публикации. Графичното оформяне на списанието е практически липсващо — хванали са всички думи и картинки и просто са ги плеснали без никаква мисъл. Реших, че нямам сили да търся качествения текст из това хаотично творение и го пратих в графа “Сбогом”.
Купувам редовно Тема, просто няма алтернатива в момента в своята категория. Макар че с приложението си Ема… жъне само насмешка. Доста често взимам и Мениджър, служи ми за ориентир накъде духа вятъра. В офиса получавахме Лидер — започна леко клатушкайки се, около 4-5 брой май намери верния тон, а след това нещо изчезна от пощенската кутия. Аз пък не запомних кой ден излиза от печат, та по този повод още не съм го купувала. Покрай вестник Капитал се сдобивам и с Капитал Light всяка събота. Уви, напоследък лайфстайлността му хич я няма — превърна се в рекламен бюлетин ;-(
Понякога си взимам DVD мания. Прави се от бивши кадри на първия Егоист и си личи. За съжаление ми е твърде комерсиално (демек некритично) и затова май се прежалвам само когато DVD-то към него е готино 🙂
Понякога чета за обща култура списанията, които получаваме в офиса. Искам да кажа, че ако средностатистическата жена наистина харесва Cosmopolitan, Eва, Бела, Блясък, Максимум и какви бяха още онези бълвочи — то аз официално се отказвам от средностатистическите жени. Няма друга подобна промивка на мозъка! Бррр…
Повечето от качествените бг списания имат функциониращи сайтове. Което е добре. Донякъде. Сравнете ги обаче с ето този сайт, предлагащ достъп до Encore, PlayMusicMagazine.com и Probe. И… след това (предполагам) няма да има нужда да коментираме а) българските медии и б) тяхното представяне в Интернет.
Бтв не пропускайте да разгледате броевете на Encore — много, много яки са.
17:58:59 ч., 21.06.2006 г.
За Одисей и Гъливер и аз съм за 🙂