Nook, четири месеца по-късно

Днес ме попитаха на Facebook дали съм доволна от рийдъра си. И аз не можах да се изкажа адекватно. Защото дори и след дълбок размисъл – не мога да стигна до категорично „Да“ или „Не“, а само до едно „Meh“, придружено от неуверено свиване на рамене и леко намръщване.

Положението in a nutshell: чета огромно количество книги на Nook GlowLight, нямам major issues с дивайса, обаче не му се радвам и непрекъснато се озъртам дали не се е появило нещо по-добро на пазара. Което е крайно необичайно за мен, защото по принцип съм от щастливите хора, които винаги са доволни от избора си. Моята техника винаги е била най-най за мен, винаги съм я препоръчвала на всеки, винаги съм я ползвала с кеф и дълго, винаги. Досега.

Какви са ми дразненията с Nook-а:

• Най-голямата драма е, че подредбата на книгите в библиотеката е тромава и крайно неадекватна за агресивен читател като мен, който е намяткал вече стотици заглавия на SD картата. Възможност за бързо превключване от едно четиво на друго и обратно на първото НЯМА. А аз често чета по няколко книги едновременно (защото вечер разпускам с по-лекички думи, драматишето си го пазя за дневна светлина). Много нервокъсащо, много. Ама много.

• Пазаруването на книги е практически ад. Не може да купуваш от Barnes & Noble, защото ти искат американска кредитна карта. А като си вземеш от Amazon – не може просто да метнеш файловете на Nook-a, о, не. Трябва първо да буутнеш под Windows, да си инсталираш Kindle апп, да сложиш Calibre, да му инсталираш плъгини, с които да декоднеш DRM-то, да конвертираш файловете до epub или друг по-нормален (в сравнение с амазонските prc и azw) формат, и чак тогава евентуално да ги качиш на Nook-a. И така уплътняваш половин ден в игрички по надлъгване. Ф@к.

• Грозен ми е. Съжалявам, но така стоят нещата: за мен е доста важно джаджите, които ползвам, да изглеждат добре. Ако са дървени или неугледни – колкото и да са полезни, просто не мога да им се радвам.

И за капак – успях да прасна екрана с нещо и му ‘светнах’ няколко пиксела баш в центъра. За щастие се виждат само като включа светлинката, де, ама пак си е дразнещо.

В графата с плюсовете ще сложа, че въпреки многократното изпускане и даже подритване Nook-ът не се е разпаднал още, батерията държи доста, приляга в ръката добре, хардуерните копчета за прелистване на страници са перфектни, нито веднъж не съм успяла да го забия, осветеността му е ОК и в сравнение с Kindle е няколко пъти по-як.

Та така. Сега чета ревюта на разни четци и чакам да се появи заветния най-добър, който ще е хем хубав, хем с приятна библиотека, хем с добре осветен екран, хем със слот за SD карта, хем вързан за някакво лесно за пазаруване място. Размечтала съм се нещо 🙂

Публикувано на 18 ноември 2012, неделя, в 11:40 pm, в категория Всекидневно.