Суахили

Суахили обитават източния бряг на Африка – от Могадишу (Сомалия) на север до река Ровума (Мозамбик) на юг. Няма точни данни за броя им – различни източници твърдят, че членовете на тези племена са между 200 и 400 хиляди. Наименованието им произлиза от арабската дума Sawahil, която означава "обитатели на крайбрежието". Езикът им се нарича ки-суахили, широко разпространен е и се говори свободно и от други племена в района.

Някога се е вярвало, че суахили са потомци на персийските колонизатори. Според съвременните учени обаче суахили произхождат от народа банту, но заради тесните си връзки с мюсюлманските търговци в края на VII и началото на VIII век са се обособили като отделно племе с ярка индивидуалност и култура. Пристигането на португалските завоеватели в края на петнадесетото столетие води до загуба на независимостта на суахили. В края на XVI век пък техни поробители стават арабите, които контролират района чак до 1937 година. Арабите развиват търговия с роби – до 1860 година над 70000 души годишно са продавани на робските пазари в Занзибар. След 1937 г. Великобритания и Германия поемат контрол над региона, като поставят основите на съвременните държави Кения и Танзания.

Суахили произвеждат и се изхранват с ориз, сорго, кокосови орехи, плодове и зеленчуци, риба. Водеща религия е ислямът.

За суахили научих от Стас и Нели на Хенрих Сенкевич – за първи път прочетох книгата на 7 годишна възраст и определено бях много впечатлена. Припомних си за тях когато преди няколко месеца почнах активно да търся име за мой си домейн (уви, все още не съм избрала нищо). Намерих сайта на The Kamusi Project, където има англо-суахилски речник. И започна едно ровене… Много красиви думи научих: mapendano например означава "споделена любов". Беше вълнуващо. Затова когато правех списъка с Моите 100 идеи някак много лесно сложих вътре и #36. Да опиша ритуал или обичай на племето суахили.

Културата на суахили е странна смесица от африкански, персийски и арабски обичаи. Например резбоването на входните врати се приема, че е наследено от персите, докато бижутата, които изработват, са африкански по форма, но украсени с арабски мотиви (геометрични фигури, флорални мотиви, т.н.). А това е песен-описание на традиционен сватбен ритуал на суахили. Не е римувана, прилича по-скоро на приказка.

Преди да се омъжи жената има седемдневен меден месец. Носи всекидневните си дрехи. Всяка сутрин й готвят закуска – касава, грах, оризови питки и каша. Следобяд я хранят с кокосови орехи, ориз и мед. След това бащата на жената казва: "От днес до края на седмия ден елате да си вземете булката". И майката казва същото на хората на двора. На шестия ден братовчедите на булката купуват мъниста и игла. Те нанизват мънистата. Правят украшения, едно за хълбоците, едно за врата. Слагат й пръстен и й продупчват ушите. Дупките, пробити в ушите й, наричат мапете. И на носа й пробиват дупка, или отляво, или отдясно. На ушите й поставят обици, на носа й – игла, наподобяваща птица. Слагат мънистата на кръста й. След това нейната възпитателка я учи как да живее със съпруга си и й казва, че трябва да се подчинява на заповедите на мъжа.

На мен тази песен ми звучи малко афиф – най-голямо внимание се обръща на някакви мъниста и на манджата. Макар че из разните учени книги се твърди, че инструкторката преподава не просто подчинение на съпруга, но и разни секс хватки – как съпругата да забавлява, а не просто да удовлетворява. Самото обучение го наричат и "инициация" (посвещаване, ритуално въвеждане в тайнство). Забавното е, че меденият месец е ПРЕДИ горката жена да отиде да живее със съпруга си – явно суахили осъзнават, че веднъж бракувана тя ще забрави за радостите в живота и е по-добре да си поживее малко барем преди да се жертва 🙂

Ето така според суахили изглежда една любовна сцена:

Много страховито! Сексът като трансформация, заплаха, поглъщане? Бтв стилът на рисуване се нарича тингатинга (по името на най-известния художник, представител на тази школа) и е характерен за района на Танзания.

Публикувано на 8 януари 2006, неделя, в 4:46 am, в категория Сто идеи.