Отровните хора
На първия етаж живее онази с котките. Жената е на около 50 години, със ситно накъдрена косица, по цял ден размотаваща се по найлонова нощница. И виси непрекъснато на прозореца, дебне какво става в района. Любител на котките е. Има една у дома и отглежда двайсетина в мазето, храни ги с манджи и не, не почиства екскрементите им. Миналата пролет площадката беше пламнала от бълхи, с Тото изпразнихме цял флакон Райд, за да се отървем от тях. Онази с котките обяснява на всички, че животните не са нейни. И кълне на висок глас ако някой предложи да ги изгоним от входа.
Причаква съседите пред асансьора и им се кара. Мен ме хвана три пъти. Първите два пъти й изслушах тирадите, опитах се да й обясня, че бърка, бях мега любезна и усмихната. Третият път изстрелях „Съжалявам, но бързам“ и направо излетях от входа. Иначе щях да й кажа какво мисля за измислените й претенции, нямащи никаква връзка с реалността. А можеше и да й фрасна един.
Комшиите ми разказаха, че работела в общината. И че основната й цел в живота била да прави скандали. С всички, по всякакви теми, непрекъснато. Засега успява и то с голям успех, отравя ежедневието на доста хора.
В блока на майка ми живее Консуловата. Духовна близначка на онази с котките. Винаги има претенции към всеки и за всичко, никога не изпълнява задълженията си. Отказва да плаща ту вода, ту такса за входа, обвинява касиерите, че я лъжат, обяснява, че някой я наводнил, но отказва да покаже как точно се е случило това с думите „никой не може да влиза у нас, работя в секретно ведомство със секретни документи, забранено е на външни хора да слухтят“. И вдигайки поне един скандал на месец успява да държи всички на тръни.
В апартамента над снаха ми живее цяло семейство агресори. Майката, синът, жена му… всичките са от конфликтния тип. Запушиха тръбата на комина нарочно, защото съседите като пуснели аспираторите и цялата миризма на готвено влизала у тях. Заплашиха снаха ми, че ще викнат полиция да й свали тентата на прозореца, не отговаряла на противопожарните изисквания. Не й позволяваха да прави топлоизолация, защото като се правели дупки за дюбелите, можело да се напука бетона и да падне блока. С месеци се караха, че подредбата на звънците на входа ги ощетявала, трябвало бутоните на горните апартаменти да са най-долу, а на долните – най-горе. И все има за какво да воюват с всички и на всякакви фронтове.
Имам чувството, че във всеки един блок има поне един отровен човек, който непрекъснато разпръсква злоба и отврат. Равномерно са разпределени гадовете, за да покриват максимално големи територии. И да тровят, тровят, тровят.
13:51:58 ч., 08.01.2009 г.
съжалявам, че имаш такава съседка, но тя сигурно е просто болна. Един психо веднъж беше споделил с мен, че ако ти идва на някой непознат просто да му обършеш един шамар, докато го слушаш как говори, то той най-вероятно е за лечение.
Това разбира се не намалява проблема на съседите му. Ние си имахме секта. Във входа постоянно миришеше на някакви треви, просто да ти се доповръща, а една сутрин осъмнахме с 50см -ови червени кръстове по вратите, които за щастие бяха боя, не кръв, но приличаха:) Доста е гадно. Е изгонихме ги, но не всички имат този шанс.
Колкото до съседите на брат ти – няма страшно, Теда ще ги постави на място, само още малко да порасне 🙂
14:13:48 ч., 08.01.2009 г.
Напълно разбирам за смахнатите съседи. Ние от скоро имаме нови съседи, млади хора, не че ние сме стари 🙂 на по 30 години почти.. но тезиоще с идването и всяка вечер и не само вечерните часове, а и през деня, са непрекъснати купони.. силна музика, басове, които думкат гадно и високо говорене и викане.. Казахме си млади са.. сега са се нанесли..емоции.. за съжаление това стана и по-зле.. апартамента до нас стана като хан.. само влизаха и излизаха хора..тряскане на врати.. Доколкото разбрах през деня са им направили забележка и май са посприали с дневните шумове, но за това пък, всяка вечер е непрекъснат купон..ама всякя вечер..даже една сутрин ставам кам 7х за работа и чувам как се вика, още даже не бяа лягали.. Почна много да ни писва и почнахме да им правим забележки.. разредиха шумотевицата, но до през ден два, а и най-интересното от доста време насам и започват от 21-22ч. да започва веселбата?? Викахме полиция, неведнаж, но на тях не им пука и после като си трагнат си продължават и след 1-2 дена пак.. УЖАС Е!! Спокоино е като си отидат в провинцията.. (нямам против хората от провинцията, но с такива съседи.. ) Всеки техен приател или познат има ли Рожден ден или Имен ден се празнува до нас.. Надявам се скоро да се разкарат или махнат, защото е нещо отвратително..
14:29:53 ч., 08.01.2009 г.
бой му е майката 🙂
14:29:55 ч., 08.01.2009 г.
както съм ти писал и преди, опитът ми сочи, че в подобни битови разправии физическата заплаха има най-бърз и най-добър ефект. изобщо не си струва да си тровиш нервите с подобни ненормалници – уплаши ги и ще те оставят на мира.
14:39:53 ч., 08.01.2009 г.
Имахме в Овча Купел един, който постоянно изливаше вода на терасата си, за да капе капка по долните етажи 🙂
Няма известно спасение. Между 40 и 60% от населението имат психични отклонения, просто при някаква част от тях това е свързано с шум, агресия и недисциплинираност.
14:51:57 ч., 08.01.2009 г.
Забравих да напиша, че аз на такива им се връзвам само ако съм стресирана. Ако имам някакъв проблем на главата или ми виси задължение, което е отговорно или неприятно – тогава и най-малкото дразнение ми се вижда голяма драма. Обикновено обаче съм спокойна и реагирам с широка усмивка на всякакви отрови. Онази с котките например ме провокира точно когато се разправях с едни майстори 🙂
@bib: При вас е било весело. Поне е миришело по-приятно отколкото в нашето мазе – екзотичните треви са за предпочитане пред котешката тоалетна 🙂 Ама ако някой ми нацапа входната врата, която толкова я изстрадах… мисля, че ще има жертви.
@N: Вашите са обикновени простаци. Не са заядливи, не се опитват нарочно да ти скапят настроението, просто не се съобразяват с никого и затова са такива отврати. Докато в гореизброените случаи поведението на отровните хора е провокирано от силно желание да навредят някому.
@asdda, @Longanlon: Понякога си мисля, че боят наистина изгражда, друг път решавам да заложа на непукизъм и смях/присмех. Но най-често изборът ми е тотален и пълен игнор. „Говори си, аз не те виждам, не те чувам, ти не съществуваш за мен“. И май този подход най-добре работи.
@dzver: Всички сме малко луди, важното е да не се издаваме 😆
15:05:26 ч., 08.01.2009 г.
Напълно те разбирам за онази с котките. Имаше един период, в който комшията отгоре отглеждаше зайци в гаража си. Този гараж е долепен до къщата и естествено се намира на около 2 метра от прозореца ми. Колкото и добре да изолира от студ, PVC-то не може да се справи с миризмата на зайци. Беше отвратително.
17:05:44 ч., 08.01.2009 г.
Зайчета-байчета, ама ако са декоративни, а не развъждани в клетки като добитък… А, бе, хора всякакви.
17:35:54 ч., 08.01.2009 г.
Съчувстваме ви! Нашият кошмар е друг- съседи-младоженци- мацката млада чалгарка, която явно се изживява като порно звезда. Шумна,ама много шумна и гласовита, а той – е, по-старичък е и се старае често да бъде голям мъж. Не се живее, няма ден, няма нощ, а сега и при тия студове, ако решат да се топлят по-често, ще трябва май да се излиза на палатка или в градския транспорт, че там е по-топло…
Ако някой има идея за спасение и тишина, ще черпим!
Номерът с пускането на телевизора до край не сработва- надвиква го с вой.
И не, не сме пенсионерско семейство.
21:58:44 ч., 08.01.2009 г.
Аз в качеството си на голям отровняк само ще отбележа, че за мен най-отровните са тези, които ме изгониха от къщата ми и ме настаниха да живея с едно село на 700кв. м. площ и 30 м. височина.
03:43:57 ч., 09.01.2009 г.
Е Max при вас е най-добре, а какво да кажат другите със злобни съседки дето само слухтят и чакат да видят кой кога се прибира и кой кога излиза за да сипят клюки и клевети за хората. Иначе и аз съм съгласен – само бой и нищо друго. Като не разбират от добро, явно от лошо поне ще разберат.
11:02:34 ч., 09.01.2009 г.
@Max: Заплаши комшиите, че ще ги запишеш и ще ги пуснеш онлайн, може да ги стреснеш и накараш да намалят децибелите 🙂
@Перпелиев: И аз съм отраснала в къща с двор на закътана централна уличка, разбирам болката ти. Уви, локално решение на проблема не виждам – извън София работа трудно може да се намери, опцията да живееш около града и да пътуваш до центъра всеки ден е немислима (няма условия за това просто, нито градски транспорт, нито пътища, нито паркинги, нищо), а да си стоим в столичната мръсотия/теснотия е мазохистично.
@djgeorgie: Ако говорят зад гърба ми (т.е. аз не разбирам, че ме одумват), няма проблем. Не ме интересува мнението им, наистина. Обаче ако започнат да ми вкарват ехидни забележчици… Отвръщам на удара. Обикновено най-объркващо е да се съгласиш с тяхната злоба и да кажеш „Добре, какво ще направите по случая?“ 🙂 Всеки път, ама абсолютно всеки път тази реплика ги сварва яко неподготвени, шашардисват се и забравят да се пенят. Защото са хора, които говорят, но никога нищо не правят. Пример:
Обърни внимание как говори на „вие“ – в нейния свят ТЯ е центърът, единствената, всички останали са лошите. Не специфицира с „ти“, никога, виновниците винаги са в група. Ако тръгнеш да й обясняваш, че си дал ключ само и единствено на майка си, просто ще си загубиш времето. Така хем признаваш, че наистина си от групата на лошите (дал си ключ другиму!), хем доказваш, че си слаб (извиняваш се като ученичка пред нея). А тя е хиена, напада само беззащитните.
Така се самоизключваш от групата на виновните, заставаш на нейна страна (подкрепяш я един вид), но и й обясняваш, че всичко зависи от нея, т.е. очакваш от нея да направи нещо. Което неминуемо я вади от релси. Защото просто е искала да те ядоса, да те накара да се отбраняваш, а не тя самата да се занимава с проблемите на входа.
Естествено, занимаваш се с подобни простотии само ако имаш нерви (т.е. спокойствие) и време. С ръка на сърцето ще си призная, че няколко пъти нарочно съм предизвиквала разни отрови, забавлявах се с цялата си душа и сърце 🙂
11:24:15 ч., 09.01.2009 г.
Хехе, такива наистина често се срещат. Не може инак – трябва богат асортимент от хора та да ни е по-интересен живота. А относно софииските бабета снайперисти, в случай че са на първия етаж, се забавлявах да ги стряскам като се промъквах под прозореца и изскачах рязко. Може и ти да свиеш някой номер на твоите дразнители – нали скандали искат в крайна сметка?
12:04:40 ч., 09.01.2009 г.
Много се смях на случките със съседи…
И ние си имаме котки във входа, които ми опишкват цветята на стълбището, оставена храна и вода в купички, смрад на кутийки…
Обаче си имаме и съседи бакшове – с поне пет таксита за едно евро, обърнали са паркинга на сервиз и сметище, правят си оперативките пак там, и не си ходят често на село – ще изтърват клиентелата. Не се знае колко души живеят в апартамента, лошото е, че са го купили… И който им направи забележка да си почистят или за паркиране – разбиват му колата. НЕобикновени простаци!
Да кажа и нещо хубаво – все още успяваме да се организираме пролет и есен и да почистим около входа, имаме си и градинка с цветя. Е, обикновено сме си едни и същи чистниците….
01:32:47 ч., 10.01.2009 г.
Тони, не мога да се стърпя … малко ми е дълго есето … ама ми е мило, щото е много истинско и ме връща години назад. 🙂
Винаги съм си мислила, че е редно да опиша в книга моята съседка … тази тема направо ме върна десетина години назад, и ми напомни, че не съм си изпълнила обещанието … 🙂
Така да се каже Леля Миче (сменям фамилията по разбираеми причини) ми е заварена съседка. 🙂 Искам да кажа заварих си я като се омъжих … вярвам още си е там зад вратата на отсрещния апартамент.
Сигурно всички в някой момент сте се сблъсквали с една леля Миче … любопитен нос, седмо чувство за витаещ наоколо съседски скандал или клюка, от типа кресливи горски сойки, дето като те срещнат във входа за има-няма минута успяват да изтръскат от теб информация, достатъчна за написване на “Война и мир”.
Тази жена откакто я познавам отказваше цигарите. То наистина, че няма по-лесно нещо от това, всеки пушач го прави почти непрекъснато, но тя явно беше решила да отказва само нейните … 🙂 Нашите ги пушеше с такова настървение, навярно щото все бяха последните …, че мъжът ми изгадня и купи един Партагас, който седеше само за нея … после купи Житан … ама не помогна … дърпаше ги тая ми ти лелка като да са Филип Морис с най-якия им филтър … 🙂
Мъжът ми и беше свикнал с табиетите и никога докато бяхме гаджета не забравяше пътьом прибирайки се с мен да и лепне дъвка на шпионката … а бе честно .. продължи си с дъвките и дълго след като се оженихме … реакцията не закъсняваше .. до 3 минути звънеше за сол, пипер или каквото и хрумне.
Та един ден … аз на работа, мъжът ми се прибира преди мен и заварва наша приятелка, живееща във входа, мотаща се безпризорна без ключ, и естествено я кани на кафе, докато се появи някой от нейните да си я прибере. Минавайки покрай вратата на комшийката превантивно лепва задължителната дъвка и двамата избухват в смях … фатална грешка … щото женицата веднага усетила, че не се прибира с мен. Още не влезнали в хола и хоооп на вратата се звъни. Пазителката на нашата семейна чест вече в акция, звъни и търси мен. Да, ама мъжът ми решил да бъде гаден докрай, отворил вратата само колкото да и зърне любопитния нос и кратко да и обясни, че ме няма и да дойде по-късно, ако иска да говори с мен. Сигурно се е побъркала милата …. След около половин час съпругът ми дойде да ме взема от работа, оставяйки приятелката вкъщи да си чака. Въобще не се съмнявам, че излизането му от входа и качването му в колата е било съпроводено от зоркия й, предполагм силно изумен поглед, че излиза сам.
Прибираме се ние, а тя ни чака на вратата … такъв проблем, такъв проблем … да вземе да и свърши олиото … пък на котлона тиквички … тюх, тюх, тюх. Влизаме тримата у нас, и Мичето леееко бута открехната врата на хола .. нищо, че олиото се намира в кухнята, пък кухнята в противоположна посока 🙂 Поглежда ни учудено и изтриса разочаровано: ”Ооооо, ама това било Верчето от четвъртия етаж …” Бързо включи, че се е поизпуснала, и си отнесе олиото по живо по здраво …
Ама да ви кажа гледана отзад леля ми Миче беше жена без възраст … можеше и да задържи заблуден мъжки поглед … само докатоооо се обърне. И така една мразовита сутрин, решила да посъкрати пътя между Дианабад и Студентски град и забила през поляната (не я търсете, вече има огромен блок на нейно място :() И след нея да вземе да тръгне някакъв мъж …. Тя ускорява крачка, той ускорява крачка, тя ускорява крачка, той също и Мичето решава да изпревари събитията и да вземе нещата в свои ръце … Обръща се .. и още преди да му стовари чантата по главата и да започне да го налага .. той хуква … ама през глава …. и така той бяга, тя след него …през поляната, по улицата … ама по-бърз излезнал човечеца … за това колко пъти си е плюл в пазвата после … историята мълчи … 🙂
13:11:03 ч., 10.01.2009 г.
С тия типове методът „Ганди“ не работи. Изпитвам невероятно удовлетворение, когато успея да вбеся някой такъв отровен индивид. Най-добре работи доволна усмивка, докато той се пени. А срещу чалгата — Вагнер или поне Шостакович, стига да имаш нерви.
15:30:56 ч., 12.01.2009 г.
За тишина докато спите – тапи за уши. Прозорците в стаята ми са срещу двора на едно училище, но нищо не може да ме събуди като ги сложа. Вършат идеална работа.
http://www.isd-bg.com/product.php?product=608
18:21:50 ч., 12.01.2009 г.
За равномерното разпределение на отровните хора мисля, че е истина. „Нашето“ кавгаджийско семейство е един етаж над нас, кара се само помежду си, но не плаща сметки и това в комбинация с баща таксиджия и липса на навици за баня и пералня. Лошото е, че бащата беше единствения източник на доходи, сега се спомина и забрави вече да видим някакви пари за вода, парно или асансьор.
А в бившия ми блок под нас се нанесе семейство с дете пианистче, свирещо за съжаление фалшиво и в повечето случаи минорно. Когато съвсем издивявах пусках до дупка Сафри Дуо и барабаните перфектно заглушаваха пианото. Поне 1 час след това имаше ефект. Сега още там е майка ми и твърди, че вече е свикнала и не го чува.
12:55:10 ч., 13.01.2009 г.
@Ray : Мина ми младежкият ентусиазъм да спретвам номера вече 🙂 Къде ти ще тръгна да скачам под прозорците на драката, предпочитам да я оставя да се задави със собствената си отрова.
@Lilia Ivanova: Тия с авторемонтните дейности са за клеветене пред общината – нямат право да го правят на паркинга, забранено е. Така че просто подай сигнал на виртуалното деловодство, може да приложиш снимки като доказателства. Процедурата работи, ние се възползвахме от нея вече. Ще им стъжниш живота без да прибягваш до саморазправа.
@Ели: Ахахахахаха 😆 Поздрави у дома и целувки 😉
@Маркуча: Cartoon Network e по-добре от Вагнер – ако знаеш как пищят и какви страшни Кабууум! и Тряс! и Прас! разнасят, понякога и аз се стряскам даже 🙂
@instinct: Тапите ясно, спасиха живота ни в Италия и Испания, където стените са тънки, а хората – много шумни 🙂 Ама това е ОК само за спане, като сме будни някак не върви да оглушаваме доброволно, нали?
@Hristina: Предпочитам да не свиквам на подобни атаки, честно 🙂 За щастие, не ми се е случвало да имам псевдомузикални съседи, но пък съм чувала как е у леля ми… Над тях живееше 6-членно семейство (3 поколения). Дядото ходеше с бастун (тропка с него, провлачва крак, троп-провлач, троп-провлач), бабата не чуваше и подвикваше, единият внук свиреше на тромпет, а другият бореше барабани! Та… винаги може да е и по-зле 🙂
11:19:12 ч., 22.01.2009 г.
Е, честно казано чак на такива случаи не съм попадала, но дори ние, живеейки в къща близнак с 6 апартамента в двата входа общо, пак сме се уредили с от Онези съседи. Съседите от първия етаж се сетиха, че една част от мазето не била наша след 20 години, в които не мислеха така. Съдим се за квадрат и половина вече 7-8 години. Абсурдно е. Съседката от другия вход пък не понася да й спират на улицата пред къщата. Не че има кола, да си пази паркомястото – няма. Просто не ще. И ако някой спре пред тях, тя му дере колата или я залива с манджа. Не ми се мисли какво ще е като се преместим в блок.
08:20:48 ч., 17.04.2012 г.
Дайте някакъв съвет как да постъпим с едно момче от съсения блок, което води кучето си да върши нуждите си пред нашия вход. Момчето не е много наред, има няккакви отклонения, но не може да се каже че не разбира. Може би е наоколо 30 години. Не се разбира от дума. Правихме му забележка, с добро го молихме, но не помага. Прави го напук. Семейството му също са проблемни. Каквото изкарат всичко прахосват и изпиват. Възможно е да го тормозят, но защо трябва да си тровим нервите ние. Как да постъпим?