Подход
Теда направила беля и разгневила възрастните. Валя се развикала по Теда. Теда я гушнала, почнала да я гали по бузата и да ѝ говори: „Тихо, говори по-тихичко. Не се ядосвай. Успокой се“. И Валя се усмихнала, минало ѝ. А Теда продължила да прави магарии.
Напоследък хич не снимам. Главно защото почти не излизам, де, но и някакъв скепсис ме е налегнал. Като гледам хората какво око за постановка имат и как аз трябва да направя около 500 снимки, та да се пръкне поне една качествена… Май не става фотограф от мен. От друга страна – аз така или иначе снимам за спомен, а не за изложба. Ще видим. Може и да продължа с цъкането по семейни сбирки.
И докато съм на фотографска вълна… Никола е застягал куфарите за Йордания и Сирия за серия снимки на Дамаск, Палмира, Баалбек, Петра, пустинята и т.н. Вече е спазарил публикуването на репортажите в няколко последователни броя на едно списание. Но пари предварително няма да получи. Ще гостува на приятел, така че разходите за хотел са спестени. Но все пак си търси спонсор.
Дадох му няколко идеи, надявам се да успее да намери точните хора, но все пак – ако се сещате към кого би могъл да се обърне, ще ви бъдем благодарни да споделите с нас. В отплата за парите си съответната компания ще бъде посочена като основен спонсор на пътуването: надпис „Този репортаж стигна до вас благодарение на любезното съдействие на…“ ще бъде публикуван преди всеки от материалите, излезли в списанието. Мисля, че е доста добра оферта.
Та… идеи?
22:30:38 ч., 08.01.2006 г.
$500? Това пари ли са за такова пътешествие 🙁
22:55:03 ч., 08.01.2006 г.
Мисля, че това са парите, които не му достигат за успешно пътуване.
09:35:21 ч., 10.01.2006 г.
wtf
10:43:29 ч., 10.01.2006 г.
wtf, wtf, ichise? 🙂
12:17:48 ч., 10.01.2006 г.
[…] Писах половин час и накрая се прецака работата, мамка му. А сега ме мързи да пиша всичко наново, така че на ви тия две бачати за компенсация – Maestra и Serpiente. Приятно слушане и танцуване – ако от това не ви засърбят краката, значи сте дръве! Аз днес си пропуснах салсата, защото от няколко дни съм непоносимо грипозен и се влача като зомби из вкъщи в отвратително настроение. Гадост. На всичкото отгоре утре Деси си заминава и трябва да стана в 4, за да я изпратя – как може Алиталия да са такива кретени и да летят за Милано в 6 сутринта?! Сигурно ще се видим чак април, защото не мога да отида в Милано, няма къде да ме сложи…Нищо, за сметка на това през март ще врътна из Близкия Изток – Сирия и Йордания, благодарение на Светльо, който бе така любезен да ме покани на гости в Дамаск. A propos, както споменава Антония, ще ми трябват фирми – спонсори, така че не се стеснявайте – получавате благодарствено споменаване в списанието, което ще публикува снимките и/или пътеписите ми, а може и снимки за календар или каквото там искате, аз съм флексибъл. След това, живот и здраве, април/май ще повръткам два месеца из Европа с влак (първия етап на Проект Номад), а есента може да ми е африканска, дай Боже…Абе, 2006-а ми се очертава много пътешественическа година май-май… […]
17:53:52 ч., 10.01.2006 г.
prosto WTF bez zadni misli