Ужасно глупава дума. Три пъти я писах, трих, писах – и все глупаво и някак невярно стоеше. Не, че на английски изглежда по-добре, в никакъв случай. И въобще не съм сигурна дали мога да я произнеса правилно, разбира се. Петък, привечер. Звъннал някакъв младеж на врата на родителите ми. Представил се като служител на Кейбълтел […]

Случва се да съм сърдита, ей така, без повод. И аз не знам защо, разбира се, просто ми е черен светът на общо основание. За щастие, усещам се навреме и се скатавам някъде, да не сея зло сред невинните. За нещастие, някои хора грам не усещат настроенията на другите и избират точно такива дни да […]

Обявихме деня за почивен. След малко грабваме колелата и се устремяваме към парка. Е, може и до CEZ да отскочим, че гадовете са прогнозирали една сметка от 170 лева за следващия месец, ще ги набия малко, та да им дойде акъла в главата. Така или иначе отдавна не съм се разправяла с наглеци, трябва тренирам, […]

Спомням си, че като бях подготве се опитах да обясня на един преподавател по English B (т.е. уроците, които се водеха от native speakers) какво е Люлин. Нарекох квартала „suburb“ и май подведох човека – той беше току-що пристигнал в България и още не беше се сблъскал с панелните комплекси. Според мен си въобрази, че […]

От известно време насам страдам от telephonica imaginarica acuta. Основен симптом на заболяването са слуховите халюцинации – струва ми се, че мобилният ми звъни непрекъснато. А той не звъни. Положението е тежко. Напоследък нося телефона си в ръка навсякъде, по улиците, в транспорта, пред компютъра, в магазините, в кухнята докато готвя, а бе, наистина навсякъде. […]