Архив на категория ‘Всекидневно’

Счупено

17:56:50 ч., 13.12.2015 г.

Както когато някой спомене въшки и почвам да се почесвам дискретно, нали, защото имам чувство, че ме лазят всички библейски чумави буболечки на света, така днес вече съм убедена, че знам какво са изпитвали китайците, осъдени на смърт чрез хиляда порязвания. И то само след една счупена чаша. В мивката. Без нито едно отхвръкнало стъкълце. […]

Ранно куче – рано лае

13:01:21 ч., 24.10.2014 г.

Хората се будят по трети петли, ние – по първи кучета. Някъде около 3 сутринта глутницата бездомници от изоставената къща почва да джафка, скимти, вие… и така поне половин час. На другия ден гледаш света през полуотворени очи и всичко е сиво, сиво. По кучешки.

Всеки възможен повод за празнуване трябва да се приветства горещо!

00:01:03 ч., 24.10.2013 г.

Някой млад ентусиаст е пуснал кратки бележки с послание/пожелание в пощенските кутии на всички съседи: Обещавам да приготвя бонбоните! Заповядай 🙂 Маскиран, надявам се. Но не като Alex Hirsch: When I was 12 I was “myself” for Halloween. It was pretty complicated. I laminated my class photo to make a mask of my own face. […]

Защо кашляш, бе, чичо?

14:22:40 ч., 10.10.2013 г.

Поръча си zImage литиево-йонна батерия от Ebay. От някакви китайци. Изпратиха му я: Първо, пратката била подарък. Не е. Второ, стойността ѝ била $10. Не е. Трето, съвсем не съдържала литиева батерия, неее, да не си помислите такова нещо, уважаеми митници, моля. С две думи: не било пудра захар, а сода бикарбонат и защо вече […]

Nook, четири месеца по-късно

23:40:12 ч., 18.11.2012 г.

Днес ме попитаха на Facebook дали съм доволна от рийдъра си. И аз не можах да се изкажа адекватно. Защото дори и след дълбок размисъл – не мога да стигна до категорично „Да“ или „Не“, а само до едно „Meh“, придружено от неуверено свиване на рамене и леко намръщване. Положението in a nutshell: чета огромно […]