Искам, искам

10:45:33 ч., 11.01.2008 г.

Отиваме с Теда до магазина. На касата ни дават подарък – фирмен календар. Благодарим учтиво и започваме да прибираме покупките си по торбите. Зад над има дама, която си е взела само един хляб. Но точно преди да даде парите си, касиерката бърка в някакъв шкаф, вади малко кашонче и й подава нещо. Нито аз, нито Теда успяваме да видим какво е, обаче малчо е развълнувана.

Теда: „Лельооо, на жената й дадоха друг подарък, по-хубав от нашия календар, искам и аз такъв.“
Антония: „Какво искаш, Теди?“
Теда: „Ами подарък като на жената след нас.“
Антония: „А какъв е той?“
Теда: „Не знам, ама го искам.“

Обясних й, че ако ми каже какво точно иска – ще й го взема. Не успя да формулира копнежа си, разбира се, и си тръгнахме кротко от магазина.

Винаги съм смятала, че рекламата, насочена към деца, е ужасно неморална. Първо, защото при децата „виждам“ е равно на „искам“. И второ, защото децата не разбират, че шарените клипчета по телевизията, представящи супер-дупер продукт, всъщност в най-добрия случай изкривяват истината, а обикновено са си направо лъжа. Да маркетираш подсладено мляко като здравословно средство за растеж например е отвратително. Здравомислещите родители знаят, че то е практически вредно, обаче невнимавалите в час и децата се подвеждат, наливат се със захар до козирката и после защо имало епидемия от затлъстяване.

Теда редовно ме сюрпризира като рецитира реклами – бетер детски стихчета. За щастие, доста от тях не ги разбира. За нещастие, всички джънк храни са й познати. Повярвала е, че да подариш шоколад е върховен израз на обич, че споделяйки мазни чипсове доказваш приятелството си, че зрънчото те прави по-готин от другите. Нали така го показват по телевизията. Ако не беше истина, щяха ли да го пуснат, ааа?

Та и с книжката на Microsoft така – децата просто не разбират, че тя е пълна с манипулации. Приемат я безрезервно за истина, предоверяват се. И когато поискат подобен сървър у дома, а родителите им откажат, познай дали няма да решат „Майка и татко не ме обичат, затова не ми взимат красивата мигаща кутия“. И „Само готините деца имат сървър у дома“. Иди после обяснявай, че книжката е лъжа. На кого ще повярват децата, на нещо написано, че и с картинки обяснено ли, или на голите думи на родителското тяло?

Да, книжката е тъпа, да, посланията са лъжливи. Но най-лошото в нея е, че е насочена към деца. Това е толкова цинично, нагло, и неморално. И уви, работи.

В картинки

20:13:12 ч., 10.01.2008 г.

Питали ли сте се защо Microsoft, въпреки че създава ужасни продукти, е толкова печеливша корпорация? Причини бол, разбира се. Обаче бас ловя, че никой не се беше сетил за ето тази: с внимателно насочени послания MS зарибява потребителите си от всички възрасти. Включително предучилищна.

Mommy, Why is There a Server in the House? е детска книжка, написана от Tom O’Connor, Ph. D. (йес!), по поръчка на Microsoft. Ето я (click върху първата картинка и след това с next до последната):

ms.jpg

ms.jpg ms.jpg ms.jpg
ms.jpg ms.jpg ms.jpg
ms.jpg ms.jpg ms.jpg
ms.jpg ms.jpg ms.jpg
ms.jpg ms.jpg ms.jpg
ms.jpg ms.jpg ms.jpg
ms.jpg ms.jpg ms.jpg

Ами това е! Обърнахте ли внимание на тънкия момент с „Подиграват ми се, защото ми завиждат“? А посланието, че само богатите и успелите притежават домашен сървър? Както и промивката, че след като мига – значи е красиво и полезно? Няма какво да коментирам всъщност, то си е ясно – да, текстът е безумен, да, идеята е откачена, да, стилистиката е като на издание за птичките и пчеличките, да, рекламите на перилни препарати са по-истински от този уж образователен материал. Обаче сигурно работи, нали? Или…?

А книжката я видях първо на Gizmodo.

За приятелството и нинджите

12:58:05 ч., 09.01.2008 г.

Тото ми прати образователна картинка, как да бъдеш нинджа:

howtobeaninja.jpg

Антония: Ама аз това го знам. Даже го мога! Искаш ли да ти покажа?
Тото: Аз съм ти приятел, на приятели не се прилагат такива хватки.
Антония: Нинджите нямат приятели!
Тото: Иии, като истинска нинджа отговаряш! 😆

Fear teh ninjah!

Ре-циклиране

11:06:24 ч., 08.01.2008 г.

Смятам да се отърва от малко кипъл, натрупал се в къщата през последните 8 години. И докато почти на всичко излишно (за нас) мога да му намеря втора употреба, не така стои въпросът с поизостаналата техника и безкрайно старите компютърни части. Та въпросът ми е: къде мога да предам за вторични суровини повредени CRT монитори, разни дъна, карти и прочие непотребности? Има ли програма за рециклиране на технологичния боклук? Фирми, които да се занимават с това?

Никак не ми се иска да хвърлям нещо такова в кофите пред блока, защото въпреки че по-голямата част ще бъде изловена от циганите – може нещо да им убегне от вниманието случайно. А и ги има малките вандалчета, дето периодически разравят контейнерите и разхвърлят из околността съдържанието им. Не, че процесор 386 хапе, ама все пак…

Помощ?

По телевизора

14:15:59 ч., 06.01.2008 г.

Преди малко се обади маман, за да каже, че видяла за секунда моята бебешка снимка по GTV. Не успяла да разбере в какво предаване са я използвали, защото била спряла звука на телевизора, а пък веднага след като ме показали – имало рекламна пауза. Та… ако някой е случайно е гледал и е запомнил ей това:

Antonia Baby 45 Days Old

… бих била благодарна да ми каже за какво е ставало дума. И дали да си дам труда да звъня в GTV и да им обяснявам какво е Creative Commons Attribution 3.0.