Искам, искам
10:45:33 ч., 11.01.2008 г.
Отиваме с Теда до магазина. На касата ни дават подарък – фирмен календар. Благодарим учтиво и започваме да прибираме покупките си по торбите. Зад над има дама, която си е взела само един хляб. Но точно преди да даде парите си, касиерката бърка в някакъв шкаф, вади малко кашонче и й подава нещо. Нито аз, нито Теда успяваме да видим какво е, обаче малчо е развълнувана.
Теда: „Лельооо, на жената й дадоха друг подарък, по-хубав от нашия календар, искам и аз такъв.“
Антония: „Какво искаш, Теди?“
Теда: „Ами подарък като на жената след нас.“
Антония: „А какъв е той?“
Теда: „Не знам, ама го искам.“
Обясних й, че ако ми каже какво точно иска – ще й го взема. Не успя да формулира копнежа си, разбира се, и си тръгнахме кротко от магазина.
Винаги съм смятала, че рекламата, насочена към деца, е ужасно неморална. Първо, защото при децата „виждам“ е равно на „искам“. И второ, защото децата не разбират, че шарените клипчета по телевизията, представящи супер-дупер продукт, всъщност в най-добрия случай изкривяват истината, а обикновено са си направо лъжа. Да маркетираш подсладено мляко като здравословно средство за растеж например е отвратително. Здравомислещите родители знаят, че то е практически вредно, обаче невнимавалите в час и децата се подвеждат, наливат се със захар до козирката и после защо имало епидемия от затлъстяване.
Теда редовно ме сюрпризира като рецитира реклами – бетер детски стихчета. За щастие, доста от тях не ги разбира. За нещастие, всички джънк храни са й познати. Повярвала е, че да подариш шоколад е върховен израз на обич, че споделяйки мазни чипсове доказваш приятелството си, че зрънчото те прави по-готин от другите. Нали така го показват по телевизията. Ако не беше истина, щяха ли да го пуснат, ааа?
Та и с книжката на Microsoft така – децата просто не разбират, че тя е пълна с манипулации. Приемат я безрезервно за истина, предоверяват се. И когато поискат подобен сървър у дома, а родителите им откажат, познай дали няма да решат „Майка и татко не ме обичат, затова не ми взимат красивата мигаща кутия“. И „Само готините деца имат сървър у дома“. Иди после обяснявай, че книжката е лъжа. На кого ще повярват децата, на нещо написано, че и с картинки обяснено ли, или на голите думи на родителското тяло?
Да, книжката е тъпа, да, посланията са лъжливи. Но най-лошото в нея е, че е насочена към деца. Това е толкова цинично, нагло, и неморално. И уви, работи.



























