Когато той атакува II

14:44:26 ч., 05.01.2008 г.

Бруталният успех на суперпродукцията Когато той атакува предопредели създаването на продължение, заснето по каноните на класическия съспенс:

Работното заглавие на филма е Тигърът от Бенгалия. Кастът е звезден, операторската работа е като за Оскар, единствено от озвучаването има какво да се иска. И музика, моля.

Кръцни/срежи

00:12:25 ч., 03.01.2008 г.

И какво прави цяла вечер Антония? Печати, изрязва, прегъва, слепва хартийки. Ама не какви да е, а от Nice Bunny. Един от страничните ефекти:

zomboninj.jpg

Пу, не вярвах, че ще изразходвам толкова време в мъки по снимането на пустата зомбонинджа. Ама реплики от сорта „Оправи баланса на бялото“, с които Тото ми оказваше помощ, познай точно колко ги разбирам. Слагам най-неразмазаната версия, въпреки че това определено не е най-героичната поза, която мъникът може да заеме. Пък и му личат шевовете… Оh, well, много важно, нали целта е да е страшен. Йа-йа-йааа!

Послеписна препоръка: въоръжете се с остри ножици, сложете ново острие на макетния нож и използвайте незасъхнало лепило, много по-лесно ще ви бъде и няма да се мъчите като грешно гяволе.

48 часа

13:56:59 ч., 02.01.2008 г.

Казано с две думи, National Film Challenge е конкурс за създаване на кратък филм. Има и уловка обаче: участниците в него имат само един уикенд време, през който да напишат, заснемат и монтират всичко по зададена от организаторите тема.

Предварителният кръг за 2007 година приключи, известни са вече 16-те финалисти. Работите им са представени на сайта на конкурса за гледане и оценяване. Хвърлете им един поглед, пък ако някой филм ви хареса – гласувайте за него. Според мен има какво да се види.

За много години!

15:50:50 ч., 01.01.2008 г.

night.jpg

Диалози

19:57:37 ч., 30.12.2007 г.

Забравила съм си паролата за интернет банкирането. Обадих се по телефона на съпорта, попитах как мога да я променя, обясниха ми, че трябва да отида в някой от клоновете им ДОГОДИНА и ми пожелаха „Весели празници“. Въздъх.

Сега седя кротко с лаптоп на скута и разучавам програмки за моделиране на мебели. Обаче понеже по женски съм скарана с мерките – за да си представя истинските им размери от време на време се налага да ги сравнявам с предмети у дома. Знам, че кухненските шкафове по стандарт са 60 см дълбоки, но бях истински учудена да установя, че и бюрото ни е точно толкова. Както и холната масичка, въпреки че изглежда много по-тясна. А преди малко премерих дивана и вече знам, че основата му е само някакви си 70 см широка. Тото се намесва с „Не забравяй да извадиш дебелината на облегалката“. На което Антония озадачено отговаря „Нали облегалката се поставя до основата, не е върху нея, та да се налага да я изваждам“ и поглежда изпитателно „Ама ти не знаеше ли?“. Тото свива рамене, тип „Подробности разни“, а Антония почва да се смее, все пак този диван си го имаме от година и половина. Смехът не допада на любимия и той контрира:

„Като толкова много знаеш, я кажи каква ти е паролата за интернет банкирането, а!“

Туше!