Long time no писане, знам, знам

01:19:04 ч., 28.12.2007 г.

Обаче така се разсейвах по празничному…

Хубави дни бяха: домашни, уютни, спокойни. От питката ми се падна паричката, а Тото бе награден с дренче. На 25-ти бяхме у брат ми и снаха ми, разменяхме подаръци и гушкахме Теда.

Истерията с „Какво да купя на Х, У и Z за Коледа“ почти ми се размина: получих детайлен wish list, спазих го сравнително точно и мисля, че всички бяха доволни. Да, изненада кой знае каква нямаше, обаче с това прибиране в България по никое време… Нямах никакво време да се подготвя.

divider.png

За поредна година се радваме на микроелхата ни, две педи на ръст, ама цяла кофа очарование пръска. Догодина обаче смятам да си вземем по-голяма, а тази да я дислоцираме в кухнята. Най-малкото за да можем да намираме по-големи пакети под клонките 🙂

divider.png

Имаме нова кафемашина: Kenwood ES460 е много-много красива. Все още не знам какво еспресото прави, защото едва преди малко я разопаковахме и не ни се пробваше по нощите, и без това още по американски часовник караме 🙂 Ама някак със сърцето си усещам, че ще е перфектно на вкус, няма начин да не е велико, нали.

divider.png

Чета Stardust – бавно. По 5-10 странички на ден. За да имам за по-дълго! Наслаждавам се на всеки ред, прекрасна книга, прекрасна и слънчево-звездна.

Купих си я на хартия, разбира се, но и свалих електронно копие от руска пиратска библиотека, защото ми е адски удобно да чета от екран. Да си гледат работата всички мизерници с разни измислени изключителни права и т.н. Аналоговите години изтекоха безвъзвратно, да вземат и да се сетят, че we’re all digital now.

divider.png

А утре сме на рожден ден на Дейв и даже в момента му избираме подарък. Голям трябва да е, защото човекът заслужава. Честит празник, Дейв, да си жив и здрав и много-много обичан!

Весели празници

11:48:38 ч., 25.12.2007 г.

Най-слънчеви усмивки за всички!

Глобално

22:43:46 ч., 22.12.2007 г.

Знам, че малко късно се сетих, ама все пак да кажа.

Днес, 22 декември, е Global Orgasm Day. Все още имате време да се включите в инициативата.

orgasm.png

За живеещите в София – вярното време е 8:08 часа, събота сутрин. Прекрасен начин да започнеш уикенда, нали?

Авиоминавки

10:28:18 ч., 21.12.2007 г.

От сутринта ровя из мрежата за повечко инфо какво може да направи човек в случай, че куфарите му се затрият по световните летища. Оказа се, че всъщност съм имала много неправилни, че и бегли познания по темата.

Първото и най-основно нещо, което научих, е, че си прецакан във всеки един случай. Съжалявам, но това е действителността. Авиокомпаниите и летищата са невероятна мафия и така са наредили нещата, че практически не носят почти никаква отговорност. Да, ако загубят багаж и не го открият – плащат обезщетение. НО! Има много но-та.

Започвам с размера на обезщетението: което е в размер максимум 20 евро на килограм. Т.е. ако си натъпкал куфара до разрешените 23 килограма, ще бъдеш „уважен“ в най-добрия случай с 460 евро. Как точно определят оценката на собствеността ти, която с безхаберие и непрофесионализъм са затрили… не разбрах. Не успявам да открия инфо онлайн и това си е. И въобще не коментирам факта, че при всички положения личните ти принадлежности са по-скъпи от споменатите 20 евро, нали.

Следващата уловка е, че обезщетението не ти се заплаща веднага, о, не. Парите обикновено се дават след няколко месеца! И няма какво да направиш, та да ги пришпориш. Те са големи, сериозни, с позиции. Олигопол. Обикновеният пътник е никой. Не се заблуждавайте от усмивките на стюардесите (пардон, the cabin crew им викат вече, политически по-коректно било). Веднъж опрели до услугите им – губите всички права и точка.

И не на последно място да спомена за особено гадния капан с процедурата, по която изискваш обезщетение за окончателно и безвъзвратно загубен багаж. Да кажа, че е сложна, ще е understatement. Изискват касови бележки за нещата ви! Какво да добавя повече?

Между другото, знаели ли сте, че има допълнителни застраховки за багаж? От различни коментари по форуми разбрах, че имало такова чудо. Лошата новина е, че проверих десетина сайта на застрахователни компании и никъде не открих да предлагат точно този вид услуга! Не съм звъняла по телефона, не съм ходила по офиси, а сайтовете на българските организации твърде често са непълни, с недостатъчна и/или лъжлива информация, та не се знае. Ще проверя какво точно е положението и пак ще пиша по темата.

С две думи: пътувайте с малко и нескъпи лични принадлежности, носете всичко важно в ръчния си багаж и бъдете готови да прежалите загубите. Ние засега сме дали в жертва един GPS, изчезнал между Маями и Хийтроу, два скъсани ципа на куфари (единият на джоб, който по принцип не е важен, ама другият е най-най-основния и с повреждането му практически унищожиха куфара), множество драскотини по кожените части, една леко изкривена дръжка. Е, и „изостаналият“ в Лондон куфар, разбира се, който все още не ни е върнат. Да видим какво ще се случи с него.

Всъщност на сайта на British Airways има възможност да се проследи къде точно пътува собствеността ви. Е, твърдят, че вече са пратили куриер да ни я достави, пък него никакъв го няма, ама все пак – поне някаква информация имаме. Колкото и неточна да е.

След

08:55:50 ч., 20.12.2007 г.

Прибрахме се. И съм кисела, разбира се. По много причини.

  1. Единият ни куфар се затри по трасето. Подадох жалба, потърсиха го и го намериха – стоял си на Хийтроу. Обещаха днес да ни го доставят. Естествено, точно в този куфар са документите и окомплектовката на Никона за Петя, джаджите за Явор, част от окомплектовката за лаптопа на брат ми… Както и няколко от нашите нови придобивки.

    Вчера, точно преди тръгване, си купихме раница Samsonite за пренасяне на част от технологичния багаж – и на второто разкопчаване/закопчаване единият й шев се разпра. Смятам обаче да се занимаем с гаранцията й, все пак на етикета пише „10 години“, не „2 часа“, нали.

  2. Не съм спала като хората от няколко дни вече. Първо, в нощта преди да тръгнем изживях традиционния предстартов стрес – я ми се събират 4 часа сън, я не. След това в самолета от Бостън до Лондон успях да затворя очи за около трийсетина минути само. Полетът беше доста люшкав, имаше силен страничен вятър и почти непрекъснато светеше предупреждение да сме вързани с колани за стола.

    Снощи пък задрямах към 8 вечерта… и от 4 и половина съм будна. Кокоря се като бухал, пия кафе, вода, витамини. И съм като пребита – боли ме всяко кокалче, мозъкът ми е ватиран, движа се като зомби и се чувствам точно така.

  3. Та като споменах полетите – и двата се забавиха, и при двата имаше силен страничен, преден, заден, всякакъв вятър, и при двата самолетите се друсаха като кючекчини. И в Бостън, и в Лондон, и в София метеорологичните условия бяха зли: сняг, вятър, мъгла, дъжд, облаци, каквото ти душа иска, всичко от торбата с гадости ни се падна. Кацането на Хийтроу беше най-твърдият удар в земята, на който съм се ‘наслаждавала’ някога. А когато стигнахме София пилотът призова стюардесите да седнат и да си сложат предпазни колани като пътниците! За първи път чувам такова нещо, честно.

    И си признавам, че ми беше леко притеснено.

  4. За нула време след кацането успях на няколко пъти да се развикам по напълно непознати хора. Най-драстично беше положението с такситата пред новия терминал – сложили са табелки с имената и тарифите на оторизираните компании, опънали въже, за да маркират къде да се чака за такси, всичко уж изглежда нормално организирано, обаче…

    Първо, кацат четири полета наведнъж, а коли йок. Нито една нямаше на стоянката. Аз се обадих по мобилния на 1280 и на 2121 да им кажа да пратят повечко коли да поемат пътниците, не летищният персонал. Което е… УЛАВО! След това идва, разбира се, и спазването на правилата от страна на българина. Което, отново разбира се, клони към абсолютната нула. Опашка ли? Забрави! Всички се бутат най-отпред, който е най-нагъл, той печели.

    Не са познали обаче. Така се разкрещях с „Как не ви е срам, бе“, разбутах всички предреждачи, даже чанта размахах. И взехме точно това такси, което ни се падаше по ред. Ама наистина, как не ги е срам тези хора?!? Що за поведение е това, що за манталитет свински. Мразя ги!

  5. А след това се насладихме на софийския трафик.
  6. Бяхме спрели парното докато ни няма. Маман го е пуснала вчера сутринта, уж да се стопли къщата докато се приберем. Познай дали не е кучи студ в тоя пусти бетон. Идвало топлина от съседните апартаменти, дето били отоплявали и комшиите със спряно парно? Майната им на Топлофикация, лъжливи смотани копелета.

Сега седя на диванчето, завита до ушите, с лаптоп на скута и кафе на една ръка разстояние. И се опитвам да неутрализирам всички лоши мисли. Колкото и да е трудно. Осъзнавам, че е неправилно да пиша такива криви неща, аз самата съм един от най-върлите противници на мрънкането… Ама на, и на мен ми се случи да ми се иска толкова много да изокам, че да не мога да се спра 🙂 Я да си взема още по едно парче кекс (благодаря, Валенце!) и баница (благодаря, маман!) и да направя кана чай. А след това ще подредя снимките, пък може и хубави неща да разкажа, нали.