Подаръци ще има
00:05:16 ч., 11.05.2009 г.
… за Антония!

12:01:04 ч., 10.05.2009 г.
Защото момиченцата носеха червени дрешки. Закон си беше направо. Майка ми разказва, че когато съм се родила – не намерила червена бебешка количка, която да ѝ хареса, и затова взела синя. Всички я укорили, че не трябва така. Затова във всичките ми ранни спомени съм облечена с нещо червено: рокличка, сукманче, блуза, яке, палто, чорапи дори. Отива ми. В момента го избягвам обаче, твърде агресивно ми идва, твърде авторитарно.
Веднъж като станеш ученик и няма как да избягаш от този цвят. Остави униформените престилки настрана (маса грозни и неудобни бяха, много страдахме с тях), ами и останалите ми дрехи някак изведнъж потъмняха. Джинси? Синьо кадифе. Панталони? Пак сини. Дори първите ми дънки бяха от най-най-индиговите. Мразех го и се стараех да го избягвам всячески. Не успявах, уви. Затова пък сега, на стари години, съм му сложила такъв огромен бан, да си гледа работата.
Празничното. И любимото ми.
00:58:28 ч., 07.05.2009 г.
Реших да компилирам малко информация за опита ни в Барселона – и то бързо, докато помня още подробностите. Ето я първата порция, дано бъде полезна.
С Wizzair. Билетите излязоха около 300 лева на човек, отиване и връщане. Голям фен съм на тази компания, май направихме десетина опита с тях и всичките бяха по-добри отколкото ги очаквахме. И за колкото си бяхме платили. Нови самолети, чисти и добре поддържани. Мили стюардеси с адекватно поведение, неробуващи на правилата, а винаги склонни да проявят инициативност и комбинативност, само и само всичко да е наред. Почти винаги спазват времето за излитане и кацане, ако има закъснения – незначителни са били. И много точно отношение към ръчния багаж, едва ли не насърчават да качваш и по-големи чанти на борда, а не като Olympic Airways, дето ми отказаха трейлъра, въпреки че съответстваше напълно на изискванията им за размери.
Diagonal Zero е чисто нов 4-звезден хотел, открит през март 2009 г. И е много пипнат. Остави, че дизайнът му е супер (снимките в сайта са верни), ама има неща като зоново осветление, управляващо се от touch screen на стената, множество разнообразни контакти, включително за американските 110V, USB портове, през които може да си заредиш телефона или ipod-а, панорамен басейн на покрива… Играчки страхотни. И безплатен достъп до мрежата на кило, разбира се. Обслужването беше изключително ненатрапчиво, но пък качествено. Въобще не го усетих даже, а нищичко не ми липсваше за цялото време.
Абсолютният бонус беше, че цената излезе съвсем прилична. Плащали сме повече за guest house в Рим и 2-звезден хотел във Виена.
Разположението на Diagonal Zero също отговаряше изцяло на желанията ни. Който е пътувал из средиземноморските страни знае, че хората са безкрайно шумни, нощем практически не спят, стените са тънки и ако си без тапи за уши – яко си го закъсал със съня. Т.е. с липсата му. Затова много внимавах да не харесам хотел в центъра на града или в близост до точки за забавления. Същевременно от самото начало бяхме решили, че няма да наемаме кола. Което означаваше, че трябва да има подходящ транспорт в района. Бяхме зарадвани с трамвайна спирка точно пред вратата (за щастие, местните трамваи са много, ама много тихи) и метростанция на стотина метра макс. Имаше и някакви автобуси, но не стигнахме до тях. За сметка на това доста се израдвахме на туристическия панорамен автобус, който минаваше току зад кьошето. И стигнах до…
Купихме си карти Т1 – срещу 7.70 евро се сдобиваш с картонче, отварящо десет пъти вратите на всичките надземни и подземни превозни средства в Барселона. Веднъж влязъл в метрото обаче може да се прекачваш колкото пъти си искаш, брои се за едно пътуване.
Градският транспорт е много точен (има светлинни табла, обявяващи след колко минути идва, при това винаги вярно), чист и бърз. Табелите са главно на каталунски, често са дублирани на испански, рядко на английски. Но има цветни карти с пиктограми и всеки може да се ориентира съвсем безпроблемно. Пък и предварително бях свалила доста инфо от сайта на FGC, та бяхме подготвени добре.
Първите два дни се движихме изключително с Bus Turistic. Три маршрута (единият започващ пред хотела ни), 44 спирки, добър аудио гайд на поне 10 езика, любезни стюарди… доволни сме. Цената: 21 евро за един ден, 27 евро за два дни. Разгледахме целия град от покрива, направихме сума ти снимки, слизахме точно на интересуващите ни точки, а и научихме много неща. Препоръчвам този вид обиколки на всички, струват си всеки цент.
Има и втора компания с туристически автобуси – Barcelona City Tours. Цените са същите, маршрутите са само два, но са по-дълги, май минават през почти същите места… Но Дончо твърди, че са много по-зле от конкуренцията, затова предложението ми е да заложите все пак на Bus Turistic.
Приключвам за днес с писането, че май стана много дълъг текстът. Утре ще разкажа за това, което според нас беше интересно и приятно да се прави в Барселона – главно неща като разходки, храна и любопитстване на едро.
09:12:25 ч., 03.05.2009 г.
08:54:31 ч., 01.05.2009 г.
Ако се озовете в Барселона привечер и се чудите къде да хапнете – не пропускайте ресторант Arrel! Най-превъзходното телешко на света, чудна салатка, фантастични десерти, отлична селекция вина, невероятна атмосфера и обслужване. Дори хлебчетата им бяха превъзходни, топлички и уханни. И като бонус няма как да не отбележа, че туристите не го знаят и успяват да не го потуристят.
Не се сещам за нито едно толкова добро заведение в България.
Short English Version |