За книгите и хората
10:52:06 ч., 25.05.2009 г.
И докато следпразнично сме на темата с четенето – попаднах на интересна публикация със списък от 10 книги, които по един или друг начин са успели да разстроят и да влязат зле под кожата на читателя. В коментарите също има разни споменавания, на които (ако си в подходящо настроение) си заслужават да им се отдели време. За голяма част от тях не съм дори и подозирала, разбира се, а като гледам описанията… май няма да си дам труда да ги издирвам. Мина ми вече тийнейджърското dark отношение към живота, вселената и така нататък.
Обаче се замислих. Опитах се да се сетя кои книги са ме фрустрирали най-силно. И безспорното първо място е 1984. Прочетох я в самия край на 80-те, най-много 1990 година да е било, още живеехме с онова отратително соц мислене, което ни се струваше неправилно, но като нямахме друго под ръка… Разтърсването беше страховито. Малко след това се сдобих и с Животинска ферма, която съвсем успя да ме излекува от склонноста на незрелите и подрастващи да си фантазират за „братство и равенство“. Избрах свободата.
А следващият път когато някой другар започне да рецитира Защото сме социалисти, предлагам да го пребием с томове на Оруел.



