За книгите и хората

10:52:06 ч., 25.05.2009 г.

И докато следпразнично сме на темата с четенето – попаднах на интересна публикация със списък от 10 книги, които по един или друг начин са успели да разстроят и да влязат зле под кожата на читателя. В коментарите също има разни споменавания, на които (ако си в подходящо настроение) си заслужават да им се отдели време. За голяма част от тях не съм дори и подозирала, разбира се, а като гледам описанията… май няма да си дам труда да ги издирвам. Мина ми вече тийнейджърското dark отношение към живота, вселената и така нататък.

Обаче се замислих. Опитах се да се сетя кои книги са ме фрустрирали най-силно. И безспорното първо място е 1984. Прочетох я в самия край на 80-те, най-много 1990 година да е било, още живеехме с онова отратително соц мислене, което ни се струваше неправилно, но като нямахме друго под ръка… Разтърсването беше страховито. Малко след това се сдобих и с Животинска ферма, която съвсем успя да ме излекува от склонноста на незрелите и подрастващи да си фантазират за „братство и равенство“. Избрах свободата.

А следващият път когато някой другар започне да рецитира Защото сме социалисти, предлагам да го пребием с томове на Оруел.

Обичам нощното четене

02:47:32 ч., 22.05.2009 г.

Чета книжка. Купила съм си я от Щатите, защото на български не е превеждана. Влачила съм я в куфара от другия край на света. Радвам й се на колко хубава хартия е отпечатана, как кориците не се разпадат, а мастилото не цапа пръстите. Отмятам първите двайсетина страници и я оставям настрана.

Отивам на един руски сървър, където знам, че има пиратско съдържание. Намирам моята книжка и си я свалям. Преформатирам текста (любим шрифт, предпочитано разстояние между редовете, задължително двустранно подравняване) и го експортвам в pdf формат. Мятам го на Nokia N800 и продължавам с четенето от екранчето й.

Ако Kindle не беше така безсрамно скъп, а начинът за качване на книги на него – толкова ограничаващ… щях да го пожелая. За съжаление сегашната оферта е тотално неприемлива и затова ще чакам алтернативно (и по-разумно) устройство да се появи на пазара. А междувременно ще продължавам да пренебрегвам хартиените издания, четенето нощем е по-хубаво, когато страницата свети в ръцете ти.

Младите лъвове

23:30:57 ч., 21.05.2009 г.

Двама от най-младите ми колеги, Вико и Сашко, участват в The YouTube Cannes Young Lions 48 Hour Ad Contest с ето това видео:

Ако работата им ви харесва и искате да ги подкрепите, може да гласувате за клипа им тук. И понеже не ми се вярва, че ще се намерят други ентусиасти, които да изгледат всички заявки (като мен), ще предложа да използвате Search полето – Reverse Global Warming е заглавието, избрано от Вико и Сашко.

Теда блогва

21:53:17 ч., 15.05.2009 г.

Здравейте 🙂 Аз съм Теди. На гости на леля съм и й хакнах блога. Шегувам се, леля ми даде да пиша тук и даже ме гледа в ръцете. Сега отивам да ям торта. Довиждане!

Неудобно ли?

11:57:22 ч., 14.05.2009 г.

Преди малко реших да прочистя буукмаркнатите временни линкове, т.е. „нещата, които искам да прочета, ама точно в момента няма как, затова ще си ги отбележа за по-късно“. Продължението, естествено, е „и накрая забравям за тях съвсем“. Добре, че от време на време ме хваща ентусиазма да подреждам и облагородявам бразуъра…

Та. Сред купа съкровища открих синия диамант, that made my day, наистина. Публикацията Uncomfortable Plot Summaries на (postmodernbarney.com) зарадва политически некоретното ми чувство за хумор и вкара в деня ми здравословна порция здрав хилеж на глас.

Като се почне с по-невинните неща като:

STAR WARS: A NEW HOPE: Religious extremist terrorists destroy government installation, killing thousands.

… мине се през откровени закачливости:

BLADE: Obsessed loner stalks minority group.

… и се стигне до бруталното:

THE PASSION OF THE CHRIST: Mel Gibson fulfills fantasy of showing a Jew beaten to a bloody pulp and killed on-screen.

Тъжното е, че съм попадала и на други подобни интерпретации, само дето онези се взимаха насериозно.