Цветно

21:01:01 ч., 13.06.2009 г.

Цял ден се занимавам със снимките от Барселона. От хилядите – подбрах около 70, които ми се струват по-прилични. И в момента ги ръчкам. Левашката, of course, кроп тук, нива там, рисайз за всички… Огромна досада и изнервация, честно. Въобще не знам какво търпение трябва да имат хората, които използват по-сложни техники, след като аз с най-простите си повреждам настроението толкова катастрофално.

За сметка на това кадри като този:

Placa de Catalunya, Barcelona

… ме връщат толкова благо към невероятната атмосфера на онзи град…

Пак ми се пътува.

Ентропия

10:09:08 ч., 09.06.2009 г.

А седмицата започна наистина отвратно. Всичко започна да се чупи със страшна сила.

Първо, от чисто новата ми ютия, дето съм я ползвала два пъти само, почна да се сипе бял прах (и не, не беше кокаин). Отначало реших, че може производителят да я е заредил с препарат срещу калциране или някаква подобна гадост, макар че нямах теория защо е почнало да излиза на бял свят чак при третото гладене. След това се прокрадна съмнението, че част от керамичния й пълнеж се е натрошил и се рони. Мизерия. Днес ще ходя в магазина да я сменя.

Втората драма за деня се разигра когато Тото се сблъска с някакви проблеми около новото интернет банкиране на ПИБ. След подобаващо дълго ръчкане установи, че причината е несъвместимост с най-новия Firefox. Наложи се да даунгрейдне. И успя да покрие кредитните карти, де, ама не преди да получим заплашителни SMSи, че ще ни ги спрат.

Виж, с преместването на часа за преглед при GP-то, слънчо не успя да се справи. Обясниха му учтиво, че заради последните промени (каквито и да са те, очевидно са докарали много главоболия на докторите ни) всички часове за тази седмица са запазени. И за началото на следващата също. Не, няма да могат да го вместят никъде, само спешните случаи успявали да обслужат без предварителна уговорка. А в оплакването, че усещаш странно гърлото си, те не виждали нищо кой знае колко критично.

Малко след това телефонът на Тото се повреди. Отново. Счупи му се софтуерът. Отново.

Дребните закачки като забиването на рутера от жегата и трудното поставяне на капака на климатика въобще не ги броя за инциденти даже. Но няма как да не спомена за сблъсъка с Nokia N800, която късно през нощта се постара да завърши подобаващо този отвратителен ден. Първо, батерията й реши, че е време да свърши без предупреждение. След като й бучнах зарядното пък, екранчето започна да примигва на всеки пет секунди. Изключително дразнещо! Заподозрях, че може да съм променила някакви настройки и поне 15 минути се борих с разни менюта. Не открих никакъв проблем. Рестартирах пущината, включвах и изключвах я от зарядното. Всуе. Накрая се ядосах, светнах лампата и свалих задния капак с твърдото намерение да вадя батерии, карти и въобще всичко, което подлежи на вадене без намесата на инструменти. Не успях да я разкостя, защото пълнежът й изглеждаше доста здраво захванат, а като се знам колко съм сръчна… не ми се рискуваше да се сдобия с шепа резерни части. Но пък явно я уплаших, гадината с гадина. Защото след като сложих капака – тръгна без никакъв проблем.

И така. Седя си сега пред монитора и само се оглеждам като подплашен заек. Чудя се дали серията от вчера ще продължи и чертая черни сценарии. Драмите от сутринта насам включват неправилно затворен прозорец (бях завъртяла уж дръжката, но крилото беше увиснало) и паднали батерии на миксера за фрапе. Мога да ги преживея. Обаче ако това е само загрявката… Уф, уф.

Дъртофелническо

10:26:02 ч., 03.06.2009 г.

Бруталният сайт, който от снощи ме забавлява и за който подозирам, че ще остане дълго-дълго на челно място в агрегатора ми, e:

Хиля се на глас, разбира се. И се съгласявам с почти всяка от написаните думи! Което май означава, че аз самата се превръщам в един дърт Дон 😆

Дали да не почна рубрика „Проблемът на младите хора в България днес е…“ – и първата ми публикация да е нещо за говоренето на висок глас, което ме изпълва с бяс? Май няма да е разумно, особено като се вземе предвид, че в тийнейджърските ми години веднъж ме свалиха от трамвая, защото се смеех твърде шумно.

Лолтима

11:13:02 ч., 28.05.2009 г.

Вчера разтоварихме снимките от телефона на Тото, трупали се с месеци и забравени. Някои бяха мили със спомените ни, други отново провокираха рантенето ми срещу разни тъпи парчета. А една от тях успя да ме усмихне наистина, Altima Loltima:

loltima

Пак се сетих за отровножълтия VW костенурка, дето го следвахме стотици мили в снега от Бостън до Ню Йорк. И се смеехме като луди на номера му: SYKOBUG 😆

За да не им пречим

09:16:31 ч., 27.05.2009 г.

Имам сериозно предложение.

Един месец в годината София да бъде затваряна изцяло. Всички хора да се изселват я на планина, я на море, я в чужбина. Да не се работи в нито една организация – частни фирми, държавна администрация, парламентът също (и както винаги, де). За учебните заведения и детските градини се подразбира. Въобще да врътнем ключа на целия град…

… за да може шибаната Топлофикация да си прави профилактиките на воля, още по-шибаните пътни ремонти да се случват спокойничко, може и CEZ да се възползва от ситуацията и да оправи мрежата, а не да спира тока през 15 минути.

Копелета.