Внуче, my bottom, дет’ се вика
15:33:04 ч., 06.07.2009 г.
Сравнете това:
… с ей този превод, който направих преди години. И открийте разликите 😆
Картинката долетя до мен thanks to ICDSoft.
15:33:04 ч., 06.07.2009 г.
Сравнете това:
… с ей този превод, който направих преди години. И открийте разликите 😆
Картинката долетя до мен thanks to ICDSoft.
09:40:34 ч., 25.06.2009 г.
Поредната смешка, изтекла по спам мейл листа, успя да ме върне години назад. So true, oh, so true:
Седемте чудеса на социализма
- Всички имаха работни места.
- Въпреки че всички имаха работни места – никой не работеше.
- Въпреки че никой не работеше – планът се изпълняваше 100%.
- Въпреки че планът се изпълняваше 100% – в магазините нямаше нищо.
- Въпреки че в магазините нямаше нищо – всички имаха всичко.
- Въпреки че всички имаха всичко – всички крадяха.
- Въпреки че всички крадяха – имаше за всички.
Оригиналът беше на руски, името на автора не се споменаваше, аз само преведох набързо текста. Единственото, което бих променила по него, е да го допълня с един парадокс:
А някои все още предпочитат онзи начин на живот.
Поради неразбираеми за мен причини…
20:34:21 ч., 23.06.2009 г.
Днес за първи път в живота си станах и излязох от киносалона преди края на филма. Всъщност изтраях едва 15 минути от Терминатора. Още в началото подскочих няколко пъти стресната, потресох се от тътена, който ме удряше в диафрагмата, затворих очи пред щракащите механизми, пък си взех чантата, прошепнах на Тото, че не мога да гледам това и ще го чакам отвън.
Седнах на лимончело и кафе във Виктория, отворих книжка и… продължих да чувствам въпросния филм – прожектираше се в зала 1, която е точно под заведението и очевидно не е кой знае колко изолирана, защото целият под се клатеше от гръмовностите.
Проблемът ми е, че хаосът и разрушенията ми бъркат в здравето на клетъчно ниво направо. По принцип не понасям неуредици, знаете, обаче когато става дума за унищожение… разстройвам се ужасно и съвсем. Е, ако е бутафорно и театрално като в първите три Терминатора, няма лошо. Знам, че е наужким и дори се наслаждавам на погрома. Обаче четвъртият почва твърде истински. Твърде.
13:23:33 ч., 15.06.2009 г.
Подтикната от случайно хваната по телевизията екранизация с мис Марпъл, взех, че разрових торентите и успях да си сваля всички книги на Агата Кристи на pdf файлове. Установих, че четенето им е много приятно и разпускащо едно такова. Английският е лесен, но не прост, а някак старомодно-елегантен. И текстът върви леко, плавно, бързо. Успявам да унищожа по една книга всяка вечер.
Това, което ме забавлява най-силно обаче, е пълната липса на каквито и да е политически коректни думички. Ако някой от героите е пострадал и не може да ходи – той е crippled (сакат) и invalid (инвалид), не disabled или какъвто там е сега модерния термин. Жените, които никога не са се омъжвали, са spinsters (стари моми). А възрастните дами биват обявявани за old pussies и това вече не се наемам да го преведа, простете 😆
Странното е… че това ми прави впечатление. Странното е, че дори аз, ненавиждащата евфемизмите и всякаквите заобиколни изрази, използвани уж за да не обидиш някого, а всъщност лъжливи, излишни и прояви на скудоумие, съм доста промита от цялата пропаганда на борците за лицемерна коректност. Странното е, че не си давах сметка, колко много съм се съобразявала с нечии чужди глупости.
А някой ден ще се ядосам и ще вкарам един в зъбите на следващия, който ме призове да коригирам начина си на изразяване да не би случайно да засегна някого.
20:03:43 ч., 14.06.2009 г.
Цялата съм на синини. Не съм се удряла, не съм падала, най-много да съм се подпряла по-грубо на ръба на дивана – и пак краката ми са в преобладаващо лилав цвят. Пък някак ми се искаше в тази жега да изляза по пола навън, писна ми от панталони.
А днес измислих решение на проблема: нанесох двукомпонентен фон дьо тен от над колената до под глезените и изведнъж се сдобих с почти перфектната кожа. Е, когато се отбихме в кварталното кафене с бели диванчета, трябваше доста да внимавам да не оставя грим по възглавниците. Ама заради по-късата пола така или иначе седях в благоприлична поза, та не беше голям зор 🙂
Бледолик човек – жив дявол.
А иначе синекракото бууби е едно адски смешно пиле.
Автор на снимката: Rileypie, който я е щракнал нейде из Галапагоските острови. Ех.