21:49:58 ч., 07.07.2009 г.
Прибрахме се в събота. Най-мързеливата ни почивка въобще. Спокойно, отпуснато, усмихнато, без никакъв rush, доволно. В едно дивотино пълно – Ситония е почти непревзета от туристи, местните са малко така или иначе, само козите изобилстват.
Вижте по-голяма карта
Офтопик ще проплача, че имам нужда от помощ. Моля, обяснете ми как на ембедната карта от Google Maps може да се слагат waypoints или там както се наричат флагчетата, обозначаващи разни интересни точки? Защото съм на крачка от това да направя скрийншот и да нацвъкам надписи навсякъде, майната им на права за ползване и т.н. Фрустрирана съм.
Транспортът
Наехме кола от Europcar. Пожелахме Opel Corsa или подобна, падна ни се сребриста Kia Cerato. Чисто нова, на 3000 км, даже имаше остатъци от лепенки по нея. Ама Kia. Вървеше, спор няма, но някак не радваше. Поне багажникът й беше порядъчно голям и успяхме да го уплътним подобаващо.
Разстоянието от София до Ситония е около 460 км ако се кара по магистралата за Солун. Пътят е кофти в българската част, гръцката е перфектна. Никакви проблеми нямахме, спазвахме си горе-долу ограниченията (т.е. zImage не е карал с повече от 10 км/ч отгоре, не се бяхме разбързали кой знае колко), не се ядосвахме на неадекватни шофьори, спокойно и яваш-яваш го давахме.
За една седмица навъртяхме 1500-1600 километра, но не ни тежаха.
Настаняването
Направихме резервация в хотел Ермиони в Каламитси – 40 евро за двойно студио с климатик, сателитна телевизия и закуска. За съжаление се оказа, че стаите гледат към шосето, някакви 2-3 метра трева делят терасите от трафика. От пръв поглед разбрах, че на това място няма да съм доволна и рискувам да съсипя почивчицата. Затова се примолих на zImage да потърсим друг вариант за настаняване, а той, понеже е слънчице, се съгласи веднагически.
Обиколихме Каламитси, но се оказа, че хотелите са малко и като цяло – заети. Имаше варианти да комбинираме разни стаи, обаче ми се видя твърде сложно упражнение. А и вече бях решила, че при толкова ограничено място (защото селото е точно 15 къщи на кръст) може да ни налегне клаустрофобията. Та се метнахме на колата и отпрашихме към Сарти, където в първото хотелче, което загледахме, ни предложиха студио. Отново за 40 евро. Доста спартанско обзавеждане (плочки на пода, спалня, нощни шкафчета, гардероб и тоалетка в стаята, кухненски бокс с добър хладилник, масичка и столове на терасата), но пък напълно достатъчно. За не твърде претенциозни хора като нас беше ОК. Големият бонус се оказаха северното изложение, външните щори и плътните завеси – без да пускаме климатик в стаята температурата не надскачаше 25-26 градуса. Недостатъци бяха леко колебливата топла вода (слънчеви батерии, какво да се прави), липсата на хавлиени кърпи (оказа се, че е местна практика) и необходимостта аз да почиствам, защото няма обслужващ персонал.
Прехраната
Всичко беше адски вкусно. С ръка на сърцето препоръчваме кръчмата Ставрос в Сарти, второто заведение на крайбрежната улица като тръгнеш от автогарата към старата част на селото. Един от сервитьорите е българин, а в тревата се спотаява най-ококореният котарак на света. Puss in boots ама без ботушки и с невероятен апетит за фета и сувлаки.
zImage наблягаше на октоподи, лавраци и всякаква морска храна, добре полята с Митос и ципуро. Аз с мъка се въздържах да не изям всички въглехидратни вкусотии от захаропластиките. Гръцката салата рулз! Веднъж дори се престраших и си поръчах риба – ципурата се оказа лека и ненатрапчива за сетивата, почти я одобрих. Което от човек като мен си е направо огромен комплимент 🙂
Следващата публикация е за плажовете на Ситония. И ще има снимки.