Нови думи

14:00:27 ч., 19.07.2009 г.

Обогатявам си речника.

Човка (същ.) Падане над кормилото на велосипед, прекатурване пред велосипеда. Случва се главно когато предната гума попадне в дупка (на ливада, в гората или по софиийските пътища). Например „Карам си по поляната, цялата една зелена и уж равна и изведнъж такава човка направих, защото тревата покривала дупките и ги маскирала“.

Човкиране (гл.) Процесът на осъществяване на човка. Например „Пази се от коловозите, да не ти хлътне предницата и да човкираш“.

Змѝя (същ.) Всякакви хапещи гадини – от комари и прочие насекоми, през агресивни кучета та до истински змии. Например „Не се завирай с колелото в тези трънаци, виж какви змѝи се въртят над усоето, жив ще те изядат“. Може да се използва и за тъкани („В тази жега вълнената жилетка хапе като змѝя“), и за растения („Внимавай с копривата, жили като стадо змѝи!“).

Йонак (същ.) Човек, изложил се ненужно на риск или пострадал глупаво. Комбинация между юнак и бунак. Например „Карах цял ден по къра и не успях да се контузя, а на вратата пред нас изпуснах байка върху краката ми – целия ме издра. Ама йонак без рана не може“.

To be continued…

Продължение на комуникацията с Мтел

13:40:46 ч., 14.07.2009 г.

Мтел се обадиха отново.

Мтел: Добър ден, интересувате ли се от нашата специална оферта?
Антония: Да, интересувам се, говорих с ваш колега и помолих за повече информация. Той обеща да я изпрати по мейла, но все още я няма.
Мтел: Съжаляваме, но е станала грешка. Не можем да ви пратим нищо по мейл. Промоцията е много специфична. Можем да ви продиктуваме по телефона кои апарати са включени в нея. Или ако искате – кажете кой център на Мтел ви е най-удобен за посещение, за да ви разкажем на място за условията ни.
Антония: Значи вие предпочитате да ми диктувате като на ученичка, но не и да изпратите нещо писмено, правилно ли разбирам?
Мтел: Да. Интересувате ли се още?
Антония: Не.

Неща, за които маркетинг отделът на Мтел трябва да си помисли:

  • навременност – забавяне от 6 дни между две позвънявания е недопустимо;
  • изчерпателност на информацията – подготвените телефонни оператори са задължителни за успеха на подобна акция;
  • гъвкавост – клиентите имат право да избират начина на комуникация и това не подлежи на коментар;
  • откритост – никой няма да открадне скъпоценната промоция, обаче ако потребителите не са запознати с нея как точно очакват да се възползват, сляпо ли;
  • спазване на поети обещания – след като един оператор е казал, че ще изпрати мейл, не може втори да се обажда и да казва „Грешка, няма да изпълним казаното в предишния ни разговор“;
  • учтивост, меко казано – клиентът не е ваш роб, той има право да избира, а ако продължавате да се държите с него като с човек второ качество… може да избере нещо друго, не вашата компания, нали?

И най-вече: COMMON SENSE! Въобще не мога да разбера защо се опитвате толкова настойчиво да ме загубите като клиент.

Телефонно

12:09:12 ч., 11.07.2009 г.

Обадиха ми се от Мтел. Два пъти даже, но първият път не си чух телефона, чак на следващия ден успях да им отговоря. Много мил младеж се представи, Кирил се казва. Искала ли титулярката на този номер, госпожа Антония, дето била толкова верен клиент на компанията им, да получи информация за ексклузивното им предложение? Поисках. Даде ми: телефони на преференциални цени с приспадане на бонус точки. Интересно ми се стори, помолих за повече подробности. Сподели още повече. Предложих да ми прати всичко по мейла с уговорката, че не искам да получавам никакъв друг техен спам. Съгласи се. „Веднага изпращам всичко, благодаря за вниманието, ако имате въпроси… доскоро… хубав ден ви желая“.

Познай дали 48 часа след въпросния разговор съм получила вест, вопъл или стон от Мтел.

Знам колко нерви, усилия и пари струва организирането и провеждането на подобна телефонна акция. Знам и колко трудно е да събудиш интерес у човека, на когото се обаждаш. Да не споменавам как е почти невъзможно да измъкнеш мейл от него. И след като техен потребител се е държал толкова открито, с желание да се осведоми и готовност да участва в промоцията им – да го зарежат по подобен начин!?

Чудя се, Мтел, защо сте такива?

В парка на теферич

23:28:57 ч., 09.07.2009 г.

Всяко каране на велосипед в парка е колкото приятно, толкова и леко криволяк. Днес направихме леко кръгче от 18:30 до 21:00 вечерта и през цялото време изпитвах недоволство от някои от решенията, които бях взела.

  • Добре е да си с ярки дрехи, за да те виждат всички (имаше тъпаци със скутери по алеите!). Не е добре да си с ярки дрехи, защото всички мушички на света ти се лепят. Като се прибрахме се наложи да изтръскам жълтата си тениска в банята преди да я засиля към пералнята.
  • Добре е да си с очила, защото спират мухите да не влизат в очите ти. Не е добре да си с очила, защото при всяко друсване (а те са много, факинг софийски реалии) рискуваш да се разделиш с тях драматично. Завинаги намразих една от алеите, надявам се никога вече да не мина по нея.
  • Добре е да си с леки и оскъдни одеяния, защото си е жега. Не е добре да са ти голи ръцете и краката, защото те нападат всички комари на света. zImage доста се смееше, че както пуфках и се влачех по нанагорнището, така щом видях гадния кръвосмучещ облак – и драснах напред с всички (макар и не много големи) сили. Следващият път ще се напръскам от главата до петите с Off. Или с ДДТ направо, ще видят те.

Иначе твърдо реших да си взема ново колело. Сегашното ми е от 1999 година, претърпяло е две-три падания, едно от които доста сериозно, и като цяло не върви. То от самото начало си беше зле, де, ама нали го избирах на външен вид навремето… 😳 Толкова разбирах. zImage ми даде да покарам неговото и, честно казано, разликата е от небето до земята и обратно. Проблемът е, че когато ме попита към какво съм се ориентирала – отговорих „Харесах си едно с цветчета“. Май ще се наложи той да ми го избере, усещам 😎

Двата корморана ООД се разходиха до Ситония

21:49:58 ч., 07.07.2009 г.

Прибрахме се в събота. Най-мързеливата ни почивка въобще. Спокойно, отпуснато, усмихнато, без никакъв rush, доволно. В едно дивотино пълно – Ситония е почти непревзета от туристи, местните са малко така или иначе, само козите изобилстват.


Вижте по-голяма карта

Офтопик ще проплача, че имам нужда от помощ. Моля, обяснете ми как на ембедната карта от Google Maps може да се слагат waypoints или там както се наричат флагчетата, обозначаващи разни интересни точки? Защото съм на крачка от това да направя скрийншот и да нацвъкам надписи навсякъде, майната им на права за ползване и т.н. Фрустрирана съм.

Транспортът

Наехме кола от Europcar. Пожелахме Opel Corsa или подобна, падна ни се сребриста Kia Cerato. Чисто нова, на 3000 км, даже имаше остатъци от лепенки по нея. Ама Kia. Вървеше, спор няма, но някак не радваше. Поне багажникът й беше порядъчно голям и успяхме да го уплътним подобаващо.

Разстоянието от София до Ситония е около 460 км ако се кара по магистралата за Солун. Пътят е кофти в българската част, гръцката е перфектна. Никакви проблеми нямахме, спазвахме си горе-долу ограниченията (т.е. zImage не е карал с повече от 10 км/ч отгоре, не се бяхме разбързали кой знае колко), не се ядосвахме на неадекватни шофьори, спокойно и яваш-яваш го давахме.

За една седмица навъртяхме 1500-1600 километра, но не ни тежаха.

Настаняването

Направихме резервация в хотел Ермиони в Каламитси – 40 евро за двойно студио с климатик, сателитна телевизия и закуска. За съжаление се оказа, че стаите гледат към шосето, някакви 2-3 метра трева делят терасите от трафика. От пръв поглед разбрах, че на това място няма да съм доволна и рискувам да съсипя почивчицата. Затова се примолих на zImage да потърсим друг вариант за настаняване, а той, понеже е слънчице, се съгласи веднагически.

Обиколихме Каламитси, но се оказа, че хотелите са малко и като цяло – заети. Имаше варианти да комбинираме разни стаи, обаче ми се видя твърде сложно упражнение. А и вече бях решила, че при толкова ограничено място (защото селото е точно 15 къщи на кръст) може да ни налегне клаустрофобията. Та се метнахме на колата и отпрашихме към Сарти, където в първото хотелче, което загледахме, ни предложиха студио. Отново за 40 евро. Доста спартанско обзавеждане (плочки на пода, спалня, нощни шкафчета, гардероб и тоалетка в стаята, кухненски бокс с добър хладилник, масичка и столове на терасата), но пък напълно достатъчно. За не твърде претенциозни хора като нас беше ОК. Големият бонус се оказаха северното изложение, външните щори и плътните завеси – без да пускаме климатик в стаята температурата не надскачаше 25-26 градуса. Недостатъци бяха леко колебливата топла вода (слънчеви батерии, какво да се прави), липсата на хавлиени кърпи (оказа се, че е местна практика) и необходимостта аз да почиствам, защото няма обслужващ персонал.

Прехраната

Всичко беше адски вкусно. С ръка на сърцето препоръчваме кръчмата Ставрос в Сарти, второто заведение на крайбрежната улица като тръгнеш от автогарата към старата част на селото. Един от сервитьорите е българин, а в тревата се спотаява най-ококореният котарак на света. Puss in boots ама без ботушки и с невероятен апетит за фета и сувлаки.

zImage наблягаше на октоподи, лавраци и всякаква морска храна, добре полята с Митос и ципуро. Аз с мъка се въздържах да не изям всички въглехидратни вкусотии от захаропластиките. Гръцката салата рулз! Веднъж дори се престраших и си поръчах риба – ципурата се оказа лека и ненатрапчива за сетивата, почти я одобрих. Което от човек като мен си е направо огромен комплимент 🙂

Следващата публикация е за плажовете на Ситония. И ще има снимки.