Продава се 2.5″ SSD

21:11:22 ч., 11.08.2009 г.

Продава се 2.5″ SSD KingSpec 32GB PATA. Чисто нов, в оригинална опаковка, неразпечатван дори. За 250 лева.

SSD 25 PATA 32GB

Историята му е тривиална. zImage си поръча 1.8″ диск, а доставчикът сбъркал и му изпрати по-голям, който не става за джуджешкия 12″ лаптоп. На zImage не му се занимава да се разправя, честно казано. И предпочита да продаде джаджата на цената, на която го е взел (с включени транспортни разходи). Та…

Ако някой се изкушава да си вземе супер-дупер бърз SSD, който е ОК за повечето нормални лаптопи, да драсне един ред.

Звънопасение

11:21:52 ч., 06.08.2009 г.

Преди време се бях оплакала, че непрекъснато имам звукови халюцинации, свързани с телефона. Оказа се, че бил измислен специален термин за това състояние! Благодарение на Best of Wikipedia научих, че:

Ringxiety е неологизъм, съставен от думите ringtone (телефонно звънене) и anxiety (безпокойство). За първи път е употребен от David Laramie, докторант в California School of Professional Psychology, чиято дисертация разглежда влиянието на мобилните телефони върху поведението на хората. Ringxiety е описан като усещането и измамното убеждение, че човек чува телефона си да звъни или го усеща да вибрира, когато той всъщност не прави нищо такова. Други термини, използвани да индикират това състояние, са phantom ring effect и fauxcellarm.

Обаче някак си мисля, че telephonica imaginarica acuta звучи по-медицински, по-научно, по-софистикейтид. Нали?

За протокола да потвърдя: положението с чуването на телефона е все така зле, продължавам да проверявам по еннайсет пъти на ден дали случайно точно този път това не истинско звънене. И да предупредя, че ако заровите нос в Best of Wikipedia ви чака тежък случай на уикициклене. Да си знаете.

Ох минор

15:20:29 ч., 05.08.2009 г.

Тук съм, не съм забягнала към топлите страни. Просто не ми се пише. Защото ми е мрънкаво едно такова… Ама ще се оплача най-накрая, то се е видяло, че нищо хубаво няма да мога да рапортувам, а по-добре минорна публикация на блога, отколкото никаква, нали?

Повредих си нещо коляното. Преди около месец както си седях със скръстени крака на дивана – пресегнах се да взема чаша кафе от масичката, облегнах се на дясното бедро и май разтегнах нещо. Болеше съвсем лекичко при по-резки движения само. На морето плувах много и без никакви притеснения. И колело покарах с кеф. Е, като катерех стълби се налагаше да стъпвам по-внимателно, за да не ме срязва под капачката, ама аз така или иначе си имам един страх, че се подхлъзвам и се потрошавам цялата по плочките на метростанцията, та не беше кой знае какъв проблем.

И точно бях решила, че то болките са от възрастта вече… В събота стъпих накриво, усукано едно такова, кракът ми се подгъна и ми светнаха искри директно в мозъка. Плъзна един подобаващо отвратителен оток, два дни не можех да изправя коляното, не можех да ходя бързо, всяко ставане и сядане бяха изпитание, а стъпалата ги гледах с погнуса направо. Вчера отскочих до GP-то за направление, утре отивам на травматолог. А междувременно прочетох сто кила информация за подобни контузии и се ужасих, естествено. Май успях да шашна и болката, защото от сутринта почти не я усещам. Обаче си ми е притеснено едно такова, което в комбинация със факаното време съвсем ми съсипва настроението.

Та: мрънк.

Здрач без вампири, но с футбол

13:24:16 ч., 28.07.2009 г.

Преди малко писах на служебния блог за една много яка инициатива, след което се сетих, че доста от четящите тук се интересуват от фотография, та реших малко да повторя. Разказвам с две думи.

Sony имат някаква нова и революционна според тях технология за фото и видео техника. Споменават се сензор Exmor CMOS и т.н. неща, които на мен лично нищо не ми говорят, но явно са важни за истинските разбирачи. За сметка на това се впечатлих как Sony са се решили да популяризират продуктите си с наистина мащабна и зрелищна кампания.

Правят Футбол по здрачаване. Което означава, че на 22 септември, денят на равноденствието, точно по залез ще започнат седем футболни мача, в седем различни места по света: Венеция, водопадът Игуасу в Аржентина, пустинята Пинакъл в Австралия, Шамони във Франция, Кейптаун в ЮАР, Тинтейгъл във Великобритания, Омагьосаният град в Испания. Фотографи и видеооператори, екипирани със Sony техника, ще снимат и играта, и околностите. По най-доброто време за целта, при най-хубавата светлина. Предполагам, че ще станат чудни кадри, ще се споделят свободно по мрежата във всякакви формати, ще се шуми дълго по медиите, ще се генерира всякакъв позитивен бъзз…

Но! Още по-хубавото е, че може да сте един от щастливците, присъстващи на това събитие! Участвайте в специалния фото конкурс и ако сте наистина добри и победите – наградата е пътуване до финала на Футбол по здрачаване в Йоханесбург! Подробностите накратко:

Регистрирайте се на сайта на конкурса Футбол по здрач. Изпратете до 3 свои снимки, изпълнени с движение, енергия и вълнение (вижте галерията с примери). Крайният срок е 16 август 2009 г., точно в 11:59:59 pm GMT. Трябва да сте над 18 години и да имате право да пътувате. Победителите ще са шестима. Наградата е безплатно пътуване, трансфери, настаняване в хотел, всичко.

Ами това е. Като трудещ се на комуникационния фронт винаги се впечатлявам от подобни мащабни инициативи, признавам си го. Но за да тръгна да пиша за тях – задължително трябва да носят и някаква полза за редовите хора. Да, шансът да спечелиш не е от най-големите, но го има. И вдъхновява.

Надявам се, че поне един от минаващите през блога ми ще успее да стигне до финала. И след това ще сподели снимките си, разбира се. Обещаваш?

Молско

14:51:38 ч., 26.07.2009 г.

Отскочихме до мола за половин час да купим вратовръзка за баща ми. Беше ми много интересно и за първи път – приятно. Главно, защото беше полупразно. По коридорите има някакво движение, но в магазините рядко се мяркат купувачи. След кратко наблюдение решихме, че:

  • Хората ходят там като на екскурзия. На приземния етаж има някаква жълта мощна кола (7-литров двигател!), а пред нея се беше заформила опашка от желаещи да се снимат за спомен. Много бременна жена позираше пред детски магазин, докато съпругът й се опитваше да разгадае управлението на фотоапарата. Дечица размахваха West Coast пръсти пред витрина с дантелено бельо, а баба им се радваше и ги подканваше „Хайде още един път да щракна, ама елате по-наблизо“.
  • Молът е използван като убежище от жегата. Видяхме колега на zImage, който буташе количка със спящото си бебе, очевидно не планиращ да пазарува каквото и да е. Даже ни поздрави с „На хладинка малко, а?“ 🙂 Единствените точки, които правеха оборот, бяха кафетата. Свободни маси нямаше.
  • За първи път намаленията на летните стоки са по нормално време. Обикновено нашенският търговски гений решава да обяви промоция на плажните аксесоари през септември, а защо не и октомври. Е, този път са се усетили и май нямаше магазин без поне 30% (на места до 70%) дискаунт. Сдобих се с хайкинг сандали за 30 лева от Интерспорт (че предишните дадоха фира миналата година в Испания) и се загледах по разни бански на прилични цени.
  • Продавачките са все така безкрайно намусени. Чудя се как пък една не се намери да отвърне на усмивката ми. А девойките от щанда за опаковане на подаръци направо си просеха да ги намразиш до живот, толкова бездушно унили, туткави, нелюбезни и въобще неприятни личности отдавна не бях срещала.

Надявам се, че лятното непазаруване ще отрезви поне малко търговците и ще ги накара да коригират цените си в нормална посока. Защото идиотщини като памучна рокля от нещо подобно на хасе и с най-проста права кройка да се опитват да я продадат за повече от 700 лева… Дори мутреските вече се светнаха, че има нещо гнило в моловете.