Здравна система? Система? Друг път.
10:07:33 ч., 27.08.2009 г.
От онзи ден съм посветила цялото си време на докторите – и вече ми идва малко нанагорно, честно. Всъщност под „доктори“ имам предвид един единствен ортопед, който при това е добър. Обаче покрай него има такъв плътен слой дразнеща паплач… Чак съжалявам, че го препоръчах на Gregory.
Пролог
Преди 2 седмици за първи път отидох при д-р Василев. Беше към 11 часа, в предверието нямаше никой, влязох веднага, прегледа ме, изнесе ми цяла образователна лекция какво не е наред със страничните връзки, как ще ги лекуваме и какво ще случи. Дори извади два кокала, за да илюстрира по-образно думите си. Предписа ми лекарства (които подействаха 2 часа след като изпих първата доза!) и ми каза да отида след 10 дни на контролен преглед. Много уверена, спокойна, доволна останах и от отношението му към пациента, и от професионалните му качества, и от факта, че всичко приключи за нула време.
Баща ми има проблем с лявото коляно от три години. Ходи при специалист, препоръчан му от личната му лекарка, който казал „Нищо ти няма, стар си, затова те боли“. И го оставил да куцука с постоянна тъпа болка. Което освен, че е непрофесионално – е и нечовешко. Периодически правех опити да накарам родителя да отиде отново на преглед, този път в добра клиника, но не успявах. Много е пасивен, много. И го е страх от бели престилки и грубо отношение. Затова когато попаднах на д-р Василев реших, че татко ще се почувства добре в кабинета му и с малко каране (и вербална мотивационна помощ от страна на брат ми) го принудих да вземе направление и да ме придружи на контролния ми преглед.
И стигаме до драмата в няколко акта. Все още не знам колко са, защото не сме стигнали до края, но така като гледам – ще се проточи.
Акт #1: вторник
Отиваме в 8:45 ч. в клиниката, работното време е от 9:00 до 13:00. Коридорът и предверието са пълни с пациенти! Направо не се диша. Установявам, че има нов ред за прием. За да стигнеш до доктора – трябвало да имаш записан час. Упражнението се правело в 8 сутринта на регистратурата. За около половин час номерцата свършвали. Ние с татко сме безвъзвратно закъснели, да дойдем на другия ден. Може ли да запишем предварително час? Не, не ставало така, било ден за ден. Не, и по телефона не може. На място да отидем, на място. Разочарована съм, но какво да правя…
Акт #2: сряда
Пристигнахме в 7:40. Регистратурата не работи, отварят в 8:00. Към 8:15 се записваме в списък и получаваме номер 5 – не е час („Елате в 9:00 например“), а просто индикация, че преди нас ще минат 4 пациента. Което значи, че не трябва да се отлепяме от вратата на кабинета, да не би случайно да пропуснем реда си. Оформя се огромна опашка. А понеже искаме да се доберем до ортопед-травматолог… всички сме куци, някои са с патерици, други с гипс, превръзки, въобще страшна гледка. Не трябва да стоим прави, обаче местата за сядане са 5-6 на брой само, по-здраво изглеждащите сме се подредили като на манифестация.
Докторът пристига в 9:00. Само след 45 минути успяваме да влезем. На мен дава направление за физиотерапия (хип-хип, добре съм била!), татко го праща да му снимат ставата на рентген. Нова опашка на друга регистратура, още по-нова опашка за влизане в рентгена. Тук нервите на родителя не издържат и когато някакви дами го изпреварват – той прави гръмогласна забележка, че не е правилно това. Оказва се, че хората, които не са с направление, а си плащат, имат предимство. Което пак не било честно според татко, де, продължаващ да спори и мърмори, Антония неуспяваща да го накара да млъкне и да не нагнетява и без това ужасната атмосфера.
Снимат го бързо. Поредна опашка пред регистратурата за получаване на разчитането, хайде обратно пред кабинета на доктор Василев, леко инфарктно изчакване (все още бащата е кисел, трябва много да внимавам да не се развика отново, в един момент направо му забранявам да говори), влизаме, диагноза, лекарства, указания, тръгваме си. Минава 12:30 часа.
Акт #3: предстои
Ще се връщаме на контролен преглед след 2 седмици с татко, трябва да го водя на съдов хирург за разширените вени (да, доктор Василев е внимателен и ни обърна внимание и на този проблем), аз почвам физиотерапия… Само като се сетя за всичките разправии, които ще се случат, и ми се отщява да се занимавам.
Епилог
Въпросът, който не ми дава мира, е: кой печели от липсата на организация в здравните заведения? Не са пациентите, които се изнервят от огромните опашки. Не са лекарите, на които също не им е приятно да са обсадени от тълпи хора, влизащи в непрекъснати скандали с персонала и помежду си. Не са и сестрите в ролята им на пъдари, въдворяващи ред. Кой тогава се чувства добре в тази ситуация?







