Тихият бунт на машините

14:33:13 ч., 16.09.2009 г.

Терминаторите изглеждат страшни на филм, обаче истинската съвременна техника е много по-опасна за вашето здраве – ментално най-вече, но понякога след бурни сблъсъци и физически може да си го отнесете. Днес комуникирах агресивно с три уреда у дома и заключението ми е, че човешката раса е обречена. ТЕ вече са ни победили!

Започнах с пускане на пералнята. Ама не просто така, натискаш копчето и готово, а след дълги и трудни преговори.

Машината: Какво ще перем днес?
Антония: Тениски.
Машината: Ама каква материя?
Антония: Памук с примеси от ликра и полиамид май, не съм много наясно със съвременните текстили и няма как да бъда по-точна.
Машината: Ааа, не може. Избери между памук, синтетика, коприна и вълна, това са опциите.
Антония: Да приемем, че е само памук, ОК?
Машината: Щом казваш… Сега избери температурата – 30, 60 или 90 градуса.
Антония: По етикетите пише, че може да ги пера на 40.
Машината: Не, не може. Памук се пере само на 30, 60 или 90.
Антония: 30 тогава, защото тениските са с щампи, на 60 може да се повредят.
Машината: Няма проблем. Пускам центрофугата на 600 оборота.
Антония: Не, нека да са 1300 оборота, тъканите са устойчиви на въртене, по-бързо ще изсъхнат след това.
Машината: Ако си избрала 30 градуса – максимумът обороти са 600. Ако искаш 1300, температурата трябва да е 90 градуса.
Антония: WTF? Пусни 1300 оборота или ще те фрасна.

Машината замълчава обидено и отказва да сътрудничи.

Ютията пък съвсем не се подчинява. Предлага ми да посоча вида тъкан, който искам да изгладя, след което сама избира температурата и силата на парата, като тотално ме игнорва и не споделя какъв е изборът й. Искам повече пара за този памук? Не може. Искам по-високи градуси за джинсите? Глей си работата. Глади там и трай.

Фурната е почти миличка – дава ми да връткам копчето с градусите! Но не ми разрешава да комбинирам реотаните както искам. Ако си мечтаеш да включиш грил и фурната да пече и отгоре, и отдолу, не си взимай Oranier, няма да успееш да го осъществиш. Вентилаторът е дедикейтид на две програми, ако не печеш месо по определена технология, няма да се включи никога. Въобще какви са тези твои желания да управляваш процеса на готвене? Едни инженери там са изчислили, че е те така трябва да се случват нещата, ти си твърде прост и неук, не ти се позволява да своеволничиш по никой параграф.

А когато някой ден изперкам след неравна битка да наложа волята си над техниката у дома – ще се обърна към Калашника, един мегаелементарен уред. Затова и е толкова надежден за разрешаване на спорове.

PS: Стягам багажа, утре сутрин тръгваме към Закинтос за две седмици септемврийско море, малко съм стресирана (както винаги преди път) и много фрустрирана от сблъсъците с инженерната мисъл.

Цифрова ама друг път

11:55:14 ч., 07.09.2009 г.

От месец и нещо сме с цифрова телевизия от Кейбълтел. Надеждата, че картината ще е по-яка, се оказа напразна. Все същата мазня си е, абсолютно никаква разлика няма. Толкова за качеството.

Обаче има други предимства. Например сега каналите са надписани с име, какво дават, в колко часа е започнало, кога свършва и какво ще го следва. Удобно е, лесно се свиква с тази екстра и ако изведнъж изчезне… ще ми липсва.

Друга благина е наличието на пълната колекция Animal Planet, Discovery-та много, още толкова National Geographic варианта и два Travel даже. Преди страдах по тях леко, определено. Не, че сега прекалявам с гледането им, обаче е добре да са на разположение за онези моменти, когато искам да обогатя знанията си с нещо любопитно и обикновено напълно безполезно, пък ме мързи да ровя в мрежата 🙂

Та покрай заиграването ми с научно-популярните програми попаднах на ръководствата „Как да оцелееш (почти) винаги“:

survival

Разцъках ги и… моментално установих отсъствието на някои жизнено-важни материали, засягащи пребиваването в големия град и справянето с клопките му. Трябва да има съвети за прескачане на кални дупки, дишане в препълнен автобус, преговори с бюрократи и т.н. Защото рискът да ме перне цунами в центъра на София е пренебрежимо малък, нали, обаче вероятността добруването ми да зависи от гадна лелка на гише, отказваща да си свърши работата, е почти стопроцентова.

В този момент от писането на публикацията, сещайки се за последните приключения с разни администрации, се развълнувах, пулсът ми се ускори, думите почнаха да ми бягат, та се наложи да си направя чаша чай за успокояване, преди да се върна на темата с предимствата на цифровия абонамент. А именно: чалга каналите са отделени в пакет, разположен далеч от гледаните от мен програми. Въобще и за секунда даже не ми се изпречват пред погледа. Почти успявам да забравя, че съществуват. Сега ако може и да изчезнат съвсем…

Режим изчакване

14:38:11 ч., 05.09.2009 г.

Това е един от най-тъпо преведените на български термини. Ерде standby, ерде изчакване, ама какво да се прави като сме такава нация техническа и езикът ни е един гъвкав-гъвкав… Както и да е, де.

Вълнението за днес дойде от един материал на Good за вампирската енергия, т.е. за пропиляването на електричество от уреди в standby режим. И се обосновават с информативна и лесна за разбиране графика:

Vampire Energy thumbnail

У дома прегрешаваме само по линия LCD телевизор, лаптопи и четка за зъби. Които са сред нискоконсумиращите джаджи. Разните микровълнова, видео, DVD, гейм конзоли сме ги пренебрегнали напълно, стационарни компютри (и монитори) нямаме от години, а принтерът ни е прибран в един контейнер – вадим го веднъж на няколко месеца, ако трябва да се разпечатват някакви документи.

zImage се усъмни в данните, които според графиката са взети от 2005 Intrusive Residential Standby Service Report на Department of Energy. Сториха му се твърде завишени. И се зарови в документацията на техниката ни, която без изключение е енергиен клас А. Оказа се, че е прав: нямаме нито един уред със standby консумация, превишаваща 1W. След кратки изчисления стигна до извода, че така изхарчената от нас енергия е поне 10 пъти по-малко от твърденията в доклада. Обаче няма как да станем съвсем неразсипници. Изключването на телевизора, четката и лаптопите от контактите е упражнение сложно и рисковано – така закътано са разположени, че ако въобще успея да ги стигна или ще си издера ръцете, или ще си потроша ноктите, или главата ми ще се фрасне в някое препятствие.

Смятам да преглътна няколкото стотинки годишно и да не се занимавам с каскадьорски изпълнения. А в следващото ни жилище ще планирам инсталациите по-добре.

Ден-ден, хубав ден

11:31:01 ч., 03.09.2009 г.

Дойде септември и на нас ни се прищя отново да отидем на моренце. Снощи с zImage решихме да оставим Португалия за по-късно тази година (например ноември), а през следващите няколко седмици да направим едно бързо отскачане до близкото Средиземноморие. Все още не сме проучили нищо, разбира се, чуденки имаме много, но трябва бързо да взимаме решение – докато не се е развалило временцето.

Вариант 1: Хърватска.

Подводните камъни са свързани единствено с факта, че не знаем нищо за тамошния климат. Дали техният септември прилича на българския или е подобен на северногръцкия? Погледнах вече на Weather 2 Travel (отличен сайт, задължителен за планирането на всякакви пътувания!), но ми се ще да прочета и разкази на очевидци, разбира се.

Вариант 2: Гърция.

С няколко подварианта:

а) Някой на Йонийските острови – вече сме били два пъти на Корфу, може би този път ще отседнем на Закинтос или Кефалония? Притеснението ми е, че може да са ни малко скучни, нали вече сме видели най-яркото и оживено място в района.

б) Island hopping на Цикладите – привличат ме Наксос, Санторини, Миконос, Парос, Милос… Не сме били на нито един от тях, интересно ще ми е да ги обиколим. Макар че има опасност да са истински туристически капани (особено Миконос и Санторини), разбира се, а ние определено не одобряваме подобни дестинации.

в) Крит – идеален е за заседнала почивка (хотел –> плаж –> ресторант –> хайде пак всичко отначало). А не е като да не изобилстват и интересни места за обикаляне. Но след кратко проучване установих, че пътуването с ферибот е дълго и доста скъпо, а възможност за набавяне на самолетни билети в кратък срок почти няма.

Та… Днес ще се почудя още малко, ще поровя блоговете за разкази на пътешественици, пък ще видим.

dj.gif

Новината на деня все пак е, че Теда има рожден ден. Да ни е жива и здрава!

Довечера съм цанена за фотограф на детско парти в някакъв кът, стискайте палци да не оглушея 😀 И дано да направя добри снимки на дечицата. Макар че като им знам брауновото движение… Ще нащракам огромно количество кадри, така шансът да има поне няколко добри попадения е по-висок, нали?

Портрет на чаплата като млада

18:16:54 ч., 28.08.2009 г.

Снимка на Дейв е избрана за първа страница във Photo Forum. Заслужава си:

Чапла, снимана от Дейв

Използвах случая и разгледах отново всичките му кадри, които макар и с класически сюжет (пилета, пилета), са ужасно красиви и истински. За пореден път се възхитих от качеството на снимките. И пожелах и аз да можех да правя такива. Почудих се известно време защо не ми се получават, пък накрая попитах zImage:

Антония: Как размазва така бекграунда Дейв?
zImage: С 6-килограмов, 800-милиметров обектив.

Това е. Искам и аз Sigma 300-800mm F5.6. И шерп да го носи, разбира се Свиркай си

PS: А докато сте на фото форума – не пропускайте да разгледате творбите на Еми, наш дизайнер вдъхновен и вдъхновяващ. Приказна е, нали?