Бутилирана психология
11:30:40 ч., 20.10.2009 г.
Знам, знам, много разредих писането. Отначало заради пътуванията, а след това ме налегна темерутизма – нищо не ми се споделяше, нищо не ми се разказваше… За сметка на това изчетох милион и сто неща. Някои от тях са много любопитни според мен.
Като статията What’s really in your shampoo, изобилстваща от стряскаща и (може би) полезна информация:
- само 3 от 22-те съставки на Pantene Pro-V служат за измиване на косата, всички останали са шменти-капели;
- хората харчат $230 милиарда годишно за козметика, от които $40 милиарда са за шампоани;
- за да е блестяща косата – кутикулите трябва да са гладки, а това се постига с добавянето на много слаби киселини (като цитрусова например);
- по-голямата пяна не означава, че препаратът мие по-добре – няма връзка между броя на мехурчетата и качествата на детергента;
- в шампоаните слагат добавки, които да останат върху косата и след измиването й – а някои от тези добавки са леко токсични (не знам какво е cocamide MEA, но ми звучи като чума);
- оцветителите, които се използват за разкрасяване на шампоаните, са вредни и за хората, и за околната среда – за някаква червена боя дори било доказано, че е канцерогенна и затова я забранили (макар и с 9-годишно закъснение);
- ароматите в шампоаните също са химикали, нямат естествен произход;
- съставките, чието предназначение е да омекотява косата, се използват и в производството на хербициди;
- разните витаминозни добавки и уж естествени подобрители НЕ МОГАТ да се поемат през косата, т.е. те са напълно ненужни – но пък се отмиват лесно и просто прекрасно успяват допълнително да замърсяват водата;
- огромната част от химикалите, използвани за производство на шампоани, не са тествани за странични ефекти!
И така нататък, и така нататък. Не знам доколко е вярна тази статия, но успя да ме изплаши. А заключителният параграф ме хвърли в страшен размисъл:
Мога да живея без бутилирана психология. Новият ми шампоан, препаратът за миене на чинии Sunlight, има само четири съставки. Много е течен и е леко кисел, мирише смътно на лимон, не прави кой знае каква пяна и изглежда малко жалко. Не е перфектен, а само по-добър. Насапунисвам с него косата си само веднъж на къпане. Всеки път използвам около една десета от обема на „истинските“ шампоани. С една бутилка изкарвам около година, знам го, защото това е втората ми бутилка. И въпреки че разни известни личности не го рекламират – косата ми е чиста, а аз излагам себе си и околната среда на значително по-малка опасност.
Така… zImage се престраши и изми главата си с нашия препарат за чинии, биосертифициран Frosch. Твърди, че не открива никаква разлика между него и шестотин и шестте вида шампоани, които съм купувала през годините. A някои от тях са много скъпи! Два дни по-късно косата му все още е налична и изглежда прилично. Е, дълга е около половин сантиметър само, така че трудно може да се прецени дали е бляскава и обемна 🙂 Но със сигурност не е мазна, кожата не е раздразнена и като цяло май експериментът е по-скоро успешен.
Сега набирам смелост да опитам и аз. Малко ме е страх да не опада всеки косъм от скалпа ми, че точно си отгледах по-пищна растителност… От друга страна, какво толкова, зима е, а аз обичам да нося шапки.



