Мракът дойде. For real
12:00:50 ч., 17.04.2009 г.
14:20:44 ч., 16.04.2009 г.
Милата Изи се труди по един доста сложен и амбициозен проект, който трябва да включва всякакви промоции, насочени към крайните клиенти. Аз, като добра колежка, няма как да не се притека на помощ, нали. Затова от сутринта се опитвам да направя списък на различните бонуси и прочие насърчителни техники, с които са ме обгрижвали.
Оказа се, че нашенските са от един тип: намаление на цената, което при това е или незначително, или даже проформа. За сметка на това като си припомних за разнообразните трикове, с които ме подмамваха да харча пари в Щатите, направо сама себе си впечатлих! Един пример ще дам, но според мен е достатъчно красноречив и просто няма нужда от повече: донесох си три огромни куфара с дрехи и само този тренч от последната пролетна колекция купих без отстъпка. Единствената ми придобивка на първоначално обявената цена! Всички останали имаха някакви заигравки, които гарантираха не само по-ниски цени, но и много доволни клиенти.
А преди малко маман се обади да се оплаче, че агнешкото е поскъпнало с 50 процента за последите няколко дни и затова е решила да прави свински пържолки за Великден…
Алоу, идиот-търговците! Да сте чували, че по празник се намаляват цените, за да направите добрия оборот? Магарета!
19:16:21 ч., 15.04.2009 г.
Както вече проплаках на Twitter – трябва да напиша кратко, но изчерпателно представяне на нашата мила родина, което да е наистина полезно за едни партньори. Чужденци.
Тормозът? Какво да пиша, по дяволите, така че хем да е вярно, хем да не е негативно.
От друга страна – като дойдат в София и видят за какво става дума…
23:17:30 ч., 11.04.2009 г.
В радиус от поне половин километър около нас няма контейнери за разделно изхвърляне на боклука. Именно заради това и не го практикувахме откакто се нанесохме тук. Пък и нали не генерираме много боклук, даже сме доста минималистични в това отношение. Kато пазаруваме – избягваме предварително опакованите храни, а органичните отпадъци минават през боклукомелачката, затова някак си мислехме, че сме твърде дребни замърсители и няма нужда да си даваме зор.
Преди седмица обаче Тото реши, че е срамота да не полагаме поне малко усилия и да разделяме мръсното. Заложи три чувала в кухнята до редовия кош, инструктира ме кой за какво е и се почна. Резултатът за тези седем дни:
Няма оправия с тази пластмаса, ей. Колкото и да се стараеш, не виждам начин да се сдобиеш с някои особено важни продукти, без покрай тях да домъкнеш в дома си и сума ти боклуци. Утре сме запланували каране на колела, та ще направим едно кръгче из квартала, барем намерим цветни контейнери някъде. Дано, де, иначе Тото ще влачи чувалите в центъра сигурно.
Междувременно избрахме кош, който е разделен на три отделения, защото сегашната система с чувалите на пода не отговаря на вкуса ми 🙂 А от Genesis си взех нови торби за пазаруване на Reisenthel – адски са удобни, нося ги постоянно в дамската си чанта и ги ползвам за всичко. Старите червени платнени торби от ЕНА ги дадох на майка ми, съвсем здрави са си, но като са сгънати заемат много място и затова понякога ги забравях.
Сега остава да се преборим отново за повече обикновени контейнери пред блока…
13:47:19 ч., 10.04.2009 г.
Вчера ходихме в Западния парк с Теда. Карахме тротинетката й, даже малко я повредихме, играхме федербал, смяхме се, бяхме щастливи със слънцето.
Влачехме и голямата раница с фототехниката, включително един Canon EF 300 mm 1:4 L IS на Давид – да го тестваме и да решим ще се прежалим ли да дадем гигантски много пари за гигантски обектив или ще ни се заскръндзи иии… ще го караме по-спокойно.
Та въпросният доста дълъг обектив изглежда наистина впечатляващо, всички в парка ни заглеждаха с интерес. А две тийнейджърки проведоха даже следния разговор:
Тийн #1: Леле, това какво е огромно, сигурно може да ти снима през гащите!
Тийн #2: Говори по-тихо, че ще те чуят.
Тийн #1: Много важно, те са чужденци и няма да ме разберат.
Тийн #2: Сигурна ли си, че са чужденци?
Тийн #1: Разбира се! Кой българин би дошъл в парка с такъв апарат?!
Та така. И те имат една логика…
Иначе паркът е напъпил и тук-таме разцъфтял.
Тото издебна малко катерички, имаше и пиленца (косове, врани, сойки, синигери и едно дуде с оранжево коремче), някой бе подкастрил по-нуждаещите се дървета, та даже и голяма част от боклука бе извозена. Алеите са все така разбити, но сравнително чисти – а като се вземе предвид пълната липса на кошове, това си е чисто чудо. Имаше много хора, ама наистина много. И беше спокойно.
Като в детските ми спомени.