По слънчево

20:45:15 ч., 08.04.2009 г.

И се оказа Антония без задължения, но с удобни обувки, в центъра на София по светло.

dj.gif

Първото нещо, което направих, бе да вляза в пекарната на Ангел Кънчев и да си взема средиземноморски хляб – топъл-топъл, дъхав и безкрайно вкусен. Гушнах го с една ръка, с другата подхванах коричката, още едно залче, хайде и от срединката… а бе, преполових го за нула време както си вървях по улицата. Едно разсеяно такова, неусетно. Не го бях правила от детските си години. Липсвало ми е.

dj.gif

На ъгъла на Славейков и Раковска двама младежи свиреха на диджериду и на някаква голяма тарамбука. Страхотно настроение създаваха. Спрях до тях, послушах ги, че и на Тото се обадих, да ги чуе и той, пък било то и само по телефона.

dj.gif

Гледах в краката си докато кръстосвах пресечките, не исках да нацеля някоя дупка и да си прекърша глезените. Защото обувките са си удобни, ама токовете им определено са правени за градска среда, не за надупченото от шрапнели бойно поле, наречено софийски център. Видях три паднали капачки на токчета само по Графа. Иди после си купувай скъпи патъчки… и си ги носи само у дома.

dj.gif

Човекът-статуя на Витошка ме замери с роза. Май защото бях най-усмихнатият човек на улицата.

Усмихвайте се, бе, хора!

Отчетно и малко дългичко

21:08:06 ч., 02.04.2009 г.

Не пиша, защото дойде време да показвам снимки, а нещо не ми се занимава ама хич. Иначе…

dj.gif

Ходихме до Кавала за три дни. Все така очарователно е градчето, все така мило ми беше. Давид носеше сто кила фото джаджи и ни увлече да щракаме като стадо побеснели японски туристи. Което доведе до милион кадъра, които някой трябва да седне и да попресее… Т.е. връщаме се на първото изречение 🙂

Отседнахме в Океанис, който претендира за 4 звезди, ценообразуван е като за 4 звезди (70 евро нощувката извън сезона си е много), обаче практически я додрапва до 2 и половина, я не. Чист е, чаршафите и кърпите са новички и хубави… и свършиха добрите думи. Мястото се нуждае от спешен ремонт, при това не козметичен. Очевидно от 80-те, когато е бил построен, хотелът не е реновиран. Дограма, подове, мебели, всичко е морално остаряло, износено, понякога дори счупено.

Хранихме се в кръчмата на пристанището, дето се управлява от българин. И дето менюто е със смешен превод 🙂 Цените са скочили с около 30%, но храната е все така прекрасно вкусна. Дебелата котка ме навести, погалюшкахме се, поиграхме, че и се снимахме. Няма друга толкова пухкаво-огромна котка на света, няма.

Рекламните материали, които се раздават с билетите за крепостта, са на гръцки, английски и български.

Отскочихме до делтата на река Места. Районът е резерват, ограден с телена ограда, радващ се на пейчици, беседки, кошчета за боклук. И чистичко едно такова. Как пък един хотел не бяха бучнали на хубавото, ей! Или виличка на някое местно величие да разположат сред гората. Няма. Само животинки се намираха – снимахме кълвач, папуняк, разни чайки, мишелов, всичките врани, сойки, гарги на света, чапли, чучулиги и не знам какво още. А когато отскочихме до един таен плаж край Керамоти попаднахме на ята фламинго, чапли, корморани, патици, водни кокошки… Ух, че орнитоложки се получава 🙂 Ама пък забавно беше!

И определено не ми се прибираше в София.

dj.gif

Затова първото, което направих на родна земя, беше един кратък шопинг. Малко джаджи за дома (буркани за подправки, запушалка за бутилки вино, свещник), малко вкуснотии. И нови очила. Ако следите по-отдавна блога ми, знаете, че тази покупка я планирам от поне 2 години и все нещо се помайвах. Пробвала съм милиони рамки сигурно, обиколила съм всички оптики в големия град и все не си харесвах модел. Затова леснотата, с която взех решението „Ей тези ще са“, определено бе изненадваща и за мен, и за Тото, и за всички познати 🙂

Спрях се на Kappa – немски, много лекички, малко строги (особено като ги сравнявам с предишните ми елипсовидни рамки), но и някак закачливи. Може би заради цвета. Който отива на новата ми коса 🙂

dj.gif

А днес отделих четири часа на KDE 4.2. и мисля, че така успях да убия няколко милиона милиарда трилиона нервни клетки. Ужасно е. Никакви контекстни менюта, никакъв drag & drop, никакви варианти за настройки… Като Windows са го направили.

Мисля, че ще прескоча тази версия. Макар Тото да ме плаши, че следващите няколко години нямало да има алтернативи… Пак се разпених само като се сетих колко мъка беше докато изведа Network Manager-а в System Tray-а. И как дори не разбрах по какъв начин го постигнах накрая. Така се изнервих, че дори викнах по Теда да мирува и сега ме е срам, че си позволих такъв тон пред детето. За щастие, тя не ми обърна много внимание, а продължи да щурее, да е жива и здрава.

dj.gif

А Теда е във ваканция от два дни и затова прекарваме заедно повечко време. Учим се да рисуваме заедно. Доста сме добри с мишките. Къщите, таралежите и цветята ни се отдават без проблем, но с маймуните не сме съвсем изрядни, твърде голяма уста им рисувам. Виж, байкът го докарах едно към едно с моя, само дето вместо сребрист го разкрасих зелен с розови гуми. За по-шарено.

И минахме от моливи на флумастри, мебели, пазете се 😆

Накарай мързеливия на работа

11:45:36 ч., 26.03.2009 г.

Преди малко получих официален мейл. Без текст, само един doc файл приложен. Отварям файла и установявам, че текстът всъщност е на jpg!

С малко разследване установявам, че:

1. Написали текста, който трябвало да ми изпратят.
2. Разпечатали го и го дали за одобрение.
3. Получили въпросното одобрение, но…
4. … установили, че са затрили файла с целия текст.
5. И за да не се мъчат да го набират отново – сканирали разпечатката…
6. … пък я пляснали като jpg в нов Word файл, който…
7. … ми изпратили по мейла.

Да живеят технологиите.

Дом, мил/страшен дом

13:51:17 ч., 24.03.2009 г.

Прибрахме се.

Пътуването към София беше едно от най-най-безпроблемните за нас с Тото – нито полети закъсняваха, нито ние ги изпускахме, проверките минавахме лесно, местата в самолетите бяха ОК, спахме през по-голямата част от времето, багажът дойде почти съвсем цял и нищо не липсваше от него… Но това не значи, че се усмихваме много. Не ни се връщаше хич просто. Добре, че днес изгря слънце и ми светна пред очите!

Иначе… Искам да споделя един параграф от Spook Country с вас:

Всяка нация се дефинира от своите закони. Нацията не се дефинира от ситуацията, в която е в определен момент. Ако моралът на даден индивид зависи от ситуацията, в която се намира, то този индивид всъщност няма морал. Ако законите на нацията зависят от ситуацията, в която тя се намира, то тази нация няма закони и много скоро ще престане да бъде нация. […]

Наистина ли толкова се страхуваш от терористите, че си готов да разрушиш структурите, които правят държавата такава, каквато е? […] Ако отговорът ти е „да“ – значи си позволил на терористите да спечелят. Защото точно това е тяхната цел, тяхната единствена цел: да те изплашат до степен да нарушиш твоите закони. Именно затова ги наричат „терористи“. Те използват заплахи, за да те накарат да деградираш собственото си общество.

Това поведение е обусловено от същия бъг в човешката психология, който кара някои хора да вярват, че могат да спечелят от лотарията. От статистическа гледна точка почти никой не печели. От статистическа гледна точка терористите почти никога не атакуват.

Четях това в самолета и се присещах за всичките унизителни взимания на пръстови отпечатъци, прекарвания през скенери, събувания на обувки, дори едно „Свалете си шапката, моля“, което беше толкова необосновано, че чак ме обиди повече от тарашенето в личния ми багаж. И мислено сложих кръст на цяла една цивилизация.

ПС: Преводът е мой и е кьопав, извинете за което. Книгата е страхотна, вземете си я и се пригответе за по-трудничко четене. Снимки от пътуването има много, но не са сортирани още. Предполагам, че утре ще мога да пусна първата партида, но ако не сколасам – няма да ми се сърдите, нали?

Анималистично

21:57:49 ч., 13.03.2009 г.

Вчера на магистралата пред колата ни прелетя орел. На максимум 5 метра от предното ни стъкло беше, Ели даже настъпи спирачките, защото се уплашихме, че може да го ударим. Успях да разгледам оперението по корема и долната част на крилата му отблизо 🙂

Онзи ден вечерта Тото и Иван видели стадо сърнички до дейта центъра. От прозореца на къщата редовно наблюдавам патиците, които ту плуват в езерото, ту шляпат по леда. Сутринта зърнах двойка лебеди в далечния му край. Дребни хищни птици (ястреби ли са, соколи ли, не ги различавам много, но очевидно са грабливи) прелитат по сто пъти на ден над главите ни. Разните морски екземпляри като чайки и прочие гларусоподобни изобилстват. За катеричките няма какво да разказвам повече дори, нали?

А единствените животни, които виждам в София, са дивите кучета.