21:08:06 ч., 02.04.2009 г.
Не пиша, защото дойде време да показвам снимки, а нещо не ми се занимава ама хич. Иначе…

Ходихме до Кавала за три дни. Все така очарователно е градчето, все така мило ми беше. Давид носеше сто кила фото джаджи и ни увлече да щракаме като стадо побеснели японски туристи. Което доведе до милион кадъра, които някой трябва да седне и да попресее… Т.е. връщаме се на първото изречение 🙂
Отседнахме в Океанис, който претендира за 4 звезди, ценообразуван е като за 4 звезди (70 евро нощувката извън сезона си е много), обаче практически я додрапва до 2 и половина, я не. Чист е, чаршафите и кърпите са новички и хубави… и свършиха добрите думи. Мястото се нуждае от спешен ремонт, при това не козметичен. Очевидно от 80-те, когато е бил построен, хотелът не е реновиран. Дограма, подове, мебели, всичко е морално остаряло, износено, понякога дори счупено.
Хранихме се в кръчмата на пристанището, дето се управлява от българин. И дето менюто е със смешен превод 🙂 Цените са скочили с около 30%, но храната е все така прекрасно вкусна. Дебелата котка ме навести, погалюшкахме се, поиграхме, че и се снимахме. Няма друга толкова пухкаво-огромна котка на света, няма.
Рекламните материали, които се раздават с билетите за крепостта, са на гръцки, английски и български.
Отскочихме до делтата на река Места. Районът е резерват, ограден с телена ограда, радващ се на пейчици, беседки, кошчета за боклук. И чистичко едно такова. Как пък един хотел не бяха бучнали на хубавото, ей! Или виличка на някое местно величие да разположат сред гората. Няма. Само животинки се намираха – снимахме кълвач, папуняк, разни чайки, мишелов, всичките врани, сойки, гарги на света, чапли, чучулиги и не знам какво още. А когато отскочихме до един таен плаж край Керамоти попаднахме на ята фламинго, чапли, корморани, патици, водни кокошки… Ух, че орнитоложки се получава 🙂 Ама пък забавно беше!
И определено не ми се прибираше в София.

Затова първото, което направих на родна земя, беше един кратък шопинг. Малко джаджи за дома (буркани за подправки, запушалка за бутилки вино, свещник), малко вкуснотии. И нови очила. Ако следите по-отдавна блога ми, знаете, че тази покупка я планирам от поне 2 години и все нещо се помайвах. Пробвала съм милиони рамки сигурно, обиколила съм всички оптики в големия град и все не си харесвах модел. Затова леснотата, с която взех решението „Ей тези ще са“, определено бе изненадваща и за мен, и за Тото, и за всички познати 🙂
Спрях се на Kappa – немски, много лекички, малко строги (особено като ги сравнявам с предишните ми елипсовидни рамки), но и някак закачливи. Може би заради цвета. Който отива на новата ми коса 🙂

А днес отделих четири часа на KDE 4.2. и мисля, че така успях да убия няколко милиона милиарда трилиона нервни клетки. Ужасно е. Никакви контекстни менюта, никакъв drag & drop, никакви варианти за настройки… Като Windows са го направили.
Мисля, че ще прескоча тази версия. Макар Тото да ме плаши, че следващите няколко години нямало да има алтернативи… Пак се разпених само като се сетих колко мъка беше докато изведа Network Manager-а в System Tray-а. И как дори не разбрах по какъв начин го постигнах накрая. Така се изнервих, че дори викнах по Теда да мирува и сега ме е срам, че си позволих такъв тон пред детето. За щастие, тя не ми обърна много внимание, а продължи да щурее, да е жива и здрава.

А Теда е във ваканция от два дни и затова прекарваме заедно повечко време. Учим се да рисуваме заедно. Доста сме добри с мишките. Къщите, таралежите и цветята ни се отдават без проблем, но с маймуните не сме съвсем изрядни, твърде голяма уста им рисувам. Виж, байкът го докарах едно към едно с моя, само дето вместо сребрист го разкрасих зелен с розови гуми. За по-шарено.
И минахме от моливи на флумастри, мебели, пазете се 😆