Здрасти, как си

23:55:16 ч., 11.03.2009 г.

Реклама по ТВ:

Искате да сте като батковците и какичките от CSI Лас Вегас, Маями и Ню Йорк? Обадете се на това телефонче и ще ви обяснят как да станете правителствен служител и как да направите кариера в попрището.

Нямам думи просто 🙂

Иначе сме добре, Тото и Иван работят много, даже си самоназначават нови задачи, с Ели попазарувахме, поразходихме се и чакаме да дойде неделята. Само като се сетя колко се смях на предишния парад за Свети Патрик – пак се ухилих.

Извинете, че не пиша по-често, обаче почти съвсем не стоя онлайн. Днес вали мизерничък дъжд, затова заседнахме на топло и сухо пред телевизора, лаптоп на скута и… почти никаква идея какво да рапортувам. Всичко е точно, нямам никакъв мрънк на разположение, щастлива и доволна съм от всичко.

А, сетих се за едно нещо, дето си го прегърнах като кауза! Почнах да казвам на висок глас „Не разбирам корпоративния ви речник, чужденка съм“ на всички от обслужващия персонал, дето ме бомбандират с измислени думи. Отначало ме поглеждат стреснато, след това веднага коригират отношението си и превключват на разбираем език. Пробвах фразата в два Starbucks-а, в кварталния супер (показано ми бе как се използват устройствата за плащане с кредитна карта, ужасно са сложни), в някакъв магазин за обувки (отново битка при плащането, системата е съвсем различна от европейската), в няколко магазина за дрехи (предлагат промоции, които са с толкова сложни схеми, че надали могат да бъдат разбрани от турист) и в една сандвичарница. Та така.

Личи си, че ми липсват софийските несгоди, нали? При толкова лесен живот човек трябва сам да си измисля предизвикателства, за да не свали напълно гарда и като се прибере в България – да се срине още при първия сблъсък. Който обикновено е още на летището. Не искам да се присещам дори.

Сняг

03:27:05 ч., 03.03.2009 г.

В деня преди да тръгнем за Щатите Теда и татко й ни бяха на гости. И проведоха следния диалог:

Теда: Ти виждал ли си снегорин?
Митко: Да, разбира се, защо питаш?
Теда: Ами аз не съм.

Та така. Дете на 7 години и половина не е срещало митичното животно снегорин по софийските улици. А преди малко Тото и Иван си дойдоха от дейта центъра и разказват как се разминали с ОСЕМ машини по пътя. Който е само 5 километра и се преодолява за 10 минутки.

Заповядай, Теде, кадри на голям сняг и как се почиства тук. Започвам със снегорин на първата снимка и червен камион, разпръскващ сол по пътя, на втората. Малко не се вижда много добре, ама то е защото вали страшно.

snow snow

Има и ръчни снегорини. Ето един чичко, който почиства алеите на съседните къщи с такъв. А преди това сигурно е минал и пред нас, ние сме на номер 5404.

snow

Колата ни обаче трябваше да изринем от снега сами. Чичо ти Тото и батко Иван свършиха по-голямата работа, аз главно снимах и само накрая се включих, главно защото бях замръзнала и исках да се раздвижа малко 🙂

snow snow

А тази огромна купчина сняг е събрана само от една част от паркинга пред големия магазин, където пазаруваме храна. Предполагам, че до утре ще се издигне още повече, защото тук продължава да вали.

snow

Целувам те, миличка, поздрави мама и татко, бабите и дядовците, и да слушаш, нали?

Ловът на катеричката

18:18:43 ч., 02.03.2009 г.

Следващият път ще мамя катериците така:

И ще видят те Хя-хя

Трети път за щастие

23:59:56 ч., 28.02.2009 г.

Вчера най-накрая видях хубаво време в Бостън! Младежите изместиха почивния си ден от неделя (когато се очакват 30 сантиметра сняг) в петък, спуснахме се на изток и като тръгнахме по улиците… До вечерта 🙂 Пихме кафе на крак, обядвахме на пейка на площада сред тълпи народ, решил да похапне на слънчице, наблюдавахме пишман кънкьорите в градинката, усмихвахме се от ухо до ухо и бяхме напълно щастливи. Дори гадният вирус, дето ни мъчи с famzah-a, от цяла седмица, не ни притесни кой знае колко. Макар че все още не иска да си отиде, мръсникът му с мръсник.

Снимахме малко. Финансовият квартал:

boston boston

Минахме покрай пристанището:

boston boston

Рандъм пешеходна алея, водеща до парк край морето с безплатно wi-fi:

boston boston

North End, където купихме прекрасни бишкоти, наподобяващи легендарното zulle от Сицилия:

boston boston

… и с които храних катеричките в Бостън Комън, големи плашливци се извъдиха в петък и много интензивно мамене падна:

boston boston boston

След което прекосихме река Чарлз и забихме по улиците на Кеймбридж, а една от последните снимки, които щракнах, е на скайлайна отсреща:

boston

Вече е притъмняло, излязъл е свиреп вятър, сложила съм ръкавици и определено ми е минал мерака да се занимавам с фотоапарата. Размотавахме се още сигурно два часа из района, гледахме витрините на местните институти като неандерталци (екрани показваха опити в реално време, холограми ни заиграха сума ти време, бутони ни приканваха да ги натиснем и така да получим изглед от лабораториите), цъкахме с език и се възхищавахме. Докато ни замръзнаха всички открити части, а краката ни заплакаха кървави песни 🙂 И се прибрахме. Доволни.

Малко ме е яд, че поляризационният филтър (а и новият ни обектив, макар че той не е за outdoor много-много, но все пак) пристигнаха чак днес, ама какво да правиш. Ще ги тествам при следващата разходка. Която ще е към края на следващата седмица явно, защото цял ден получавам предупреждения за лошо време, синоптиците спрягат някакви от 8 инча до цял фут снеговалежи, придружени с яки ветрове и въобще пролетта е далече. Въпреки че вчера за малко се показа и ни усмихна.

Сигурност

22:51:24 ч., 23.02.2009 г.

От снощи получавам предупредителни бюлетини: „Лошо време в Бостън, ниско налягане, западни ветрове, достигащи до 59 мили в час, екстремни условия“. Факт. Така дуе навън, че раздрусва къщата направо. Показах си носа за секунда, колкото да проверя пощенската кутия само. А на алеята пред съседската къща имаше:

bike

Забравено през нощта навън детско велосипедче, кофичка, лопата за риене на сняг. Спокоен квартал, нали?