Здрасти, как си
23:55:16 ч., 11.03.2009 г.
Реклама по ТВ:
Искате да сте като батковците и какичките от CSI Лас Вегас, Маями и Ню Йорк? Обадете се на това телефонче и ще ви обяснят как да станете правителствен служител и как да направите кариера в попрището.
Нямам думи просто 🙂
Иначе сме добре, Тото и Иван работят много, даже си самоназначават нови задачи, с Ели попазарувахме, поразходихме се и чакаме да дойде неделята. Само като се сетя колко се смях на предишния парад за Свети Патрик – пак се ухилих.
Извинете, че не пиша по-често, обаче почти съвсем не стоя онлайн. Днес вали мизерничък дъжд, затова заседнахме на топло и сухо пред телевизора, лаптоп на скута и… почти никаква идея какво да рапортувам. Всичко е точно, нямам никакъв мрънк на разположение, щастлива и доволна съм от всичко.
А, сетих се за едно нещо, дето си го прегърнах като кауза! Почнах да казвам на висок глас „Не разбирам корпоративния ви речник, чужденка съм“ на всички от обслужващия персонал, дето ме бомбандират с измислени думи. Отначало ме поглеждат стреснато, след това веднага коригират отношението си и превключват на разбираем език. Пробвах фразата в два Starbucks-а, в кварталния супер (показано ми бе как се използват устройствата за плащане с кредитна карта, ужасно са сложни), в някакъв магазин за обувки (отново битка при плащането, системата е съвсем различна от европейската), в няколко магазина за дрехи (предлагат промоции, които са с толкова сложни схеми, че надали могат да бъдат разбрани от турист) и в една сандвичарница. Та така.
Личи си, че ми липсват софийските несгоди, нали? При толкова лесен живот човек трябва сам да си измисля предизвикателства, за да не свали напълно гарда и като се прибере в България – да се срине още при първия сблъсък. Който обикновено е още на летището. Не искам да се присещам дори.























