15:22:23 ч., 31.01.2009 г.
И двамата сме много всеядни. Някои неща не харесваме (аз не съм фен на смрадливите храни като зелен фасул, чесън и агресивни риби), други отбягваме (Тото предпочита да не се стига до въглехидрати), но не се сещам за нещо, което да сме отхвърлили напълно и съвсем. Като цяло можем да се нахраним съвсем спокойно във всяко заведение, на всяко парти. По незнайна причина обаче, редовно разни приятели и роднини ни задават дружески въпроси от сорта на: „Искате ли да ходим в еди-кое-си заведение, защото вие нали не ядете много неща?“ или „Подготвям менюто за довечера, харесва ли ви, че нали сте много капризни на храна?“ или направо „Ох, какво да ви готвя за гостито, като подбирате толкова?“. Което ни оставя с едно WHAT? на уста, особено ако идва от човек като Веско, дето се изхранва почти изключително с шоколад, сандвичи и газирани напитки 🙂
За протокола: ако кажа „Не обичам риба“, това не означава „Не ям риба“. Нали? 

Чудим се и се маем: след като децата вече учат, че съединенията на кислорода са оксиди, а не окиси (както беше по наше време), дали и окислителите се наричат оксидатори? Трябва да си намерим някой и друг тазгодишен учебник, любопитно ми е как върви съвременното образование. Гледах Тедините пособия, доста по-интересни са от нашите, определено.

Та като сме тръгнали с промяната на термини… Кога някой ще се сети, че броенето на „милион, милиард, билион, трилион“ е груба грешка? Билион на български определено не е би-, а е три-. Какъв е този милиард, дето се е вмъкнал в редичката, само да обърква последователността?

И когато следващият път някой ви каже, че котките мразят прахосмукачки, просто го пратете да гледа ей това:
… и да не се обяснява много. Сега остава да си намеря един куп котенца и да ги снимам как спят върху нашата Roomba.