Измамниците

20:44:18 ч., 22.01.2009 г.

Обаждали се на мобилния на маман два пъти. Първият викал „Здравей, как си, ти май не ме позна, е, нямаш ли роднини в чужбина?“. Няма. Той затворил телефона. Втората хълцала от рев и нареждала „Майко, майко, катастрофирах, майко“. На студеното „И?“ на моята майка преструваната реагирала с бързо прекъсване на разговора.

Доволна съм, че с брат ми сме подготвили родителите си добре – предупредили сме ги за този вид тормоз, обяснили сме им схемите, научили сме ги как да се държат и да не се поддават на подобни психоагресии. От друга страна, толкова ме е яд, че има подобни изверги, които нямат грам съвест и налитат като лешояди на по-възрастните хора. Защото въпреки че не е повярвала на измамниците, майка се е притеснила поне мъничко. Нали веднага се обади у дома „за всеки случай“ да провери как сме.

Въпросът, който не ми дава мира, е: как тези копелета разбират на кой телефонен номер да се обадят? Защо звънят на мобилния на пенсионерка, а не се объркват да досаждат на мен например? Според мен имат вътрешна информация, почти сигурна съм, че някой от Мтел е издавал личните данни на абонатите. По никакъв друг начин не може да се обясни доста точното таргетиране на мошениците.

Нали?

Балонът вече не се надува – на парчета е

20:33:33 ч., 21.01.2009 г.

Когато сред тоновете руски и китайски спам започнат да се промъкват оферти като тази:

properties

… не остава място за никакво съмнение, че пазарът на имоти е гръмнал шумно. Да им е честито на предприемачите.

Лъвът и деветте хиени

15:08:29 ч., 19.01.2009 г.

Кога стана три часа!

Понеделникът се изплъзна, отнесе ме и определено успя да повреди прекрасното ми уикендско настроение. Та за да неутрализирам отврата му – гледам анимационни филмчета докато дъвча обяда (да, знам, че е късен) пред монитора (да, знам, че не е добре да се яде така). И попадам на филмчето за лъва и деветте хиени:

Прекрасно е, прекрасно! Усмихна ме.

Умно начало на седмицата желая на всички ви.

Място за всички ни

18:42:44 ч., 18.01.2009 г.

Под едно дърво пред къщата бе подредена маса. Около нея седяха Мартенският заек и Шапкарят и пиеха чай. Между тях спеше дълбоко една Катерица, използвана и от двамата за възглавница, върху която да облягат лактите си докато си говорят над главата й. „Много е неудобно за Катерицата“, помисли си Алиса. „Макар че може би не усеща нищо, след като е заспала така“.

Масата бе голяма, но и тримата сътрапезници се бяха скупчили в единия й край.

– Няма място, няма място! – извикаха те като видяха Алиса.
– Има много място! – отговори възмутено Алиса и седна в голямото кресло в другия край на масата.

Както вече съм казвала, Алиса е любимата ми героиня, а приключенията й в Страната на чудесата и в Огледалния свят – предпочитаните книжки. Затова когато видях, че Йовко ме е споменал в публикацията си за Приказка без край, не се поколебах и за секунда с коя точно история ще се включа.

Защото… Иска ми се за всички деца да има много място под слънцето, да бъдат обичани и обгрижвани. Иска ми се всеки да бъде желан, да го посрещат с разтворени обятия. Иска ми се на никого да не се налага да се възмущава от чуждия егоизъм. Иска ми се.

С Тото си поговорихме, решихме да станем SOS семейни спонсори и се регистрирахме. Според нас SOS детски селища са едно наистина разумно и работещо решение за осигуряване на дом и майчина ласка за дечицата. А с малко помощ от наша страна биха станали още по-добри, уверени сме в това. И под „наша“ имам предвид не само моя и Тотова, нали?

Чудех се кои са любимите приказки на Петя и Ани.

За цялата седмица

20:50:04 ч., 15.01.2009 г.

Обажда се майка ми по телефона и ми се тръшка, че трябва да пиша на блога, как така съм го изоставила, тя го проверявала по няколко пъти на ден и ужасно се разочаровала, че нищо не съм публикувала. Та като се скара родителката… какво да се прави, ето няколко думи за изминалите дни.

dj.gif

В петък по обяд отпътувахме към Боровец с колеги на Тото – някой да карат ски, други да се глезотим в хотела. Изкарахме три прекрасни дни, изпълнени със слънчице, чист въздух, усмивки и тонове веселие. Разкошна почивка се получи, не се бях чувствала толкова свежа от октомври насам.

Началото на седмицата някак ме понесе и все имаше разни неща за вършене… Докараха ми постоянно кисело настроение, затова не искам да разказвам. И протестът няма да го обсъждам, само ще спомена, че гледах RE:TV повече от всеки един друг канал. И се впечатлих колко информирано и отговорно към истината подхожда екипът й.

dj.gif

И като казах телевизия… Чудя се, хората знаят ли какво съдържат разните ужким-лекарства, рекламирани с лека ръка по всякакви кабеларки. Например препаратите за лечение на грип, пардон, за „облекчаване на симптомите“.

Колдрекс МаксГрип х 5
Paracetamol: 1000 mg
Phenylephrine hydrochloride: 10 mg
Ascorbic acid: 40 mg

Парацетамол за сваляне на температура, витамин С за всеки случай и фенилефрин хидрохлорид за борба с хремата.

Грипостад С
Paracetamol: 200 mg
Ascorbic acid: 150 mg
Caffeine: 25 mg
Chlorphenamine hydrogenmaleate: 2.5 mg

Парацетамол, витамин С, кофеин и антихистамин.

Фервекс
Paracetamol: 500 mg
Pheniramine maleate: 25 mg
Ascorbic acid: 200 mg

Парацетамол, витамин C и антихистамин. Отново.

И какво излиза? Само имената им различни. Ако си купите парацетамол, витамини и капки за нос отделно – ще ви излезе многократно по-евтино. Е, няма да имат гръмко търговско име, ама така или иначе няма да оздравеете, само леко ще ви просветне пред очите. Защото както всички знаем лекарство срещу грип няма.

Друг пример е „първият растителен глюкозамид“, дето не мога да му запомня заглавието. И за който въобще не е сигурно, че помага дори малко. Разните Шлемник, хомеопатични бъркочи и билкови „натурални“ продукти въобще да не ги почвам. Не мога да разбера какви са тези хора, дето си купуват всякакви такива глупости. А живеем в 21 век.

dj.gif

Поиграх си с обамафикатора и постигнах ей това:

antobama

Усмихвайте се, хора, усмихвайте се.