Отровните хора
13:24:58 ч., 08.01.2009 г.
На първия етаж живее онази с котките. Жената е на около 50 години, със ситно накъдрена косица, по цял ден размотаваща се по найлонова нощница. И виси непрекъснато на прозореца, дебне какво става в района. Любител на котките е. Има една у дома и отглежда двайсетина в мазето, храни ги с манджи и не, не почиства екскрементите им. Миналата пролет площадката беше пламнала от бълхи, с Тото изпразнихме цял флакон Райд, за да се отървем от тях. Онази с котките обяснява на всички, че животните не са нейни. И кълне на висок глас ако някой предложи да ги изгоним от входа.
Причаква съседите пред асансьора и им се кара. Мен ме хвана три пъти. Първите два пъти й изслушах тирадите, опитах се да й обясня, че бърка, бях мега любезна и усмихната. Третият път изстрелях „Съжалявам, но бързам“ и направо излетях от входа. Иначе щях да й кажа какво мисля за измислените й претенции, нямащи никаква връзка с реалността. А можеше и да й фрасна един.
Комшиите ми разказаха, че работела в общината. И че основната й цел в живота била да прави скандали. С всички, по всякакви теми, непрекъснато. Засега успява и то с голям успех, отравя ежедневието на доста хора.

В блока на майка ми живее Консуловата. Духовна близначка на онази с котките. Винаги има претенции към всеки и за всичко, никога не изпълнява задълженията си. Отказва да плаща ту вода, ту такса за входа, обвинява касиерите, че я лъжат, обяснява, че някой я наводнил, но отказва да покаже как точно се е случило това с думите „никой не може да влиза у нас, работя в секретно ведомство със секретни документи, забранено е на външни хора да слухтят“. И вдигайки поне един скандал на месец успява да държи всички на тръни.

В апартамента над снаха ми живее цяло семейство агресори. Майката, синът, жена му… всичките са от конфликтния тип. Запушиха тръбата на комина нарочно, защото съседите като пуснели аспираторите и цялата миризма на готвено влизала у тях. Заплашиха снаха ми, че ще викнат полиция да й свали тентата на прозореца, не отговаряла на противопожарните изисквания. Не й позволяваха да прави топлоизолация, защото като се правели дупки за дюбелите, можело да се напука бетона и да падне блока. С месеци се караха, че подредбата на звънците на входа ги ощетявала, трябвало бутоните на горните апартаменти да са най-долу, а на долните – най-горе. И все има за какво да воюват с всички и на всякакви фронтове.

Имам чувството, че във всеки един блок има поне един отровен човек, който непрекъснато разпръсква злоба и отврат. Равномерно са разпределени гадовете, за да покриват максимално големи територии. И да тровят, тровят, тровят.





