Герои на нашето време

13:26:26 ч., 10.11.2008 г.

Понеделник. Студено, свъсено. Неделната ми мигрена се сплеска до обикновен главобол. Вече мога да поглеждам към монитора без да ми се додрайфва на десетата секунда, успявам даже да прочета почти всичко, натрупало се в агрегатора. За съжаление, нищо позитивничко няма, все разни мрачнотии и като текст, и като видео. Мъка.

И точно вече ама съвсем съм решила, че денят ще бъде от онези, най-скапаните на света… попадам на 51JapaneseCharacters. Сайт със сравнително малко информация, но представящ я по онзи предизвикателен начин, който ме кара да се заровя в Wikipedia до ушите. И така като гледам, няма да се измъкна скоро.

ninjaekiinkawaiichikan

Нинджите са ми слабост (фетиш) отколе. Кой не е чувал за бутачите в японското метро, даже бивш вече заместник кмет софийски искаше да внедрява челния токийски опит и у нас, да му се чуди човек на акъла. С kawaii девойката споделяме страстта към розовото, но не и възклицателните припадания, моля-моля, на публични места трябва да се държим на положение все пак. А болните типове из градския транспорт, дето така или иначе са се научили да бягат далече от мен, защото ритам по глезените и крещя „Извратеняци“, вече имат етикетче: Chikan.

Авторът на сайта Peter Machat е с немски произход и затова английският му звучи толкова забавно.

Ден-ден-дни

09:24:51 ч., 06.11.2008 г.

Реших, че един рожден и един имен ден не ми стигат. Като известен празничен маниак реших, че заслужавам повече лично мои поводи за радост, хубави пожелания, подаръци и почерпки. И вчера даже го измислих как ще стане.

С именния ден е лесно, отворих църковното календарче и установих, че на 10 юли също е отбелязан някакъв Свети Антоний. Веднага си го заплюх. А с рождения ден решението дойде след малко повечко мислене 🙂 Отначало сметнах, че е добре да е точно половин година след истинската дата. Обаче докато четях някакъв новинарски сайт и за пореден път се възмущавах на решението на американците да изписват първо месеца и след това деня, ми светна. От 05-11 естествено минаваме на 11-05, нали?

И така, празничният ми календар от днес насетне изглежда така:

17 януари – официален Антоновден
11 май – официален рожден ден
10 юли – летен имен ден
5 ноември – зимен рожден ден

Малко ще споделям 5 ноември с Гай Фокс, ама така поне в една хубава държава ще отпразнуват зимния ми рожден ден както трябва. С фойерверки! И ще мога да се възползвам от стихчето Remember, remember the fifth of November, нали?

А днес приемам belated поздравления и подаръци с отворено сърце 🙂

Кой иска

22:00:46 ч., 05.11.2008 г.

Гледаме Шотландски боец по TV1000 и ни е едно милно и драго такова. Спомняме си детството, когато това беше ама най-якият филм на света въобще. Деляхме хората на такива, които са го гледали, и на загубеняци. Момчетата се млатеха с пръчки, за щастие без да успеят да обезглавят някого наистина. А победителят задължително падаше на колене, ръцете към небето, главата – отметната назад.

И през всичките тези години съм си мислела едно. Биха се, биха се, а наградата за най-добрия беше какво? Едно голямо прецакване! Факт. От безсмъртен го направиха обикновен един такъв, смъртен. Е, знаел всичко, чувствал бил, обичал… Ама защо му взеха неуязвимостта? Не награда, живо наказание си беше това.

Защото при наградите даваш, а не заменяш.

Нинджа музика с риби

13:46:27 ч., 03.11.2008 г.

Въпреки всеобщия (и доста основателен) ропот срещу безплатните издания, трябва да застъпя позицията, че понякога от тях има полза. И веднага ще дам пример с Freestyle, благодарение на коeто научих за Ninja Tuna, новият албум на Mr Scruff. Одобрих го:

Enjoy~

Звуци съседски

10:33:09 ч., 01.11.2008 г.

В апартамента над нас има тийнейджърка, която от няколко дни насам се учи да ходи на токчета върху гранитогреса в коридора им. И докато отначало беше много смешно и леко плашещо (според мен поне веднъж се излюска в цял ръст на пода), то тази сутрин вече звукът направо пробиваше мозъка ми. На всичко отгоре и пуделът им се дразни от непрекъснатото тап-тап-тап-скръц. Лае, та се не трае.

Както и да е, свърши се за днес. Надявам се утре вече да е усвоила правилното крачене, щото ако не е – ще се кача горе и ще залепя гумички на токчетата й. Сега допивам кафето, доразглеждам Born everywhere, raised in Britain и отивам на пазара за плодове разни и зеленчуци. Тото се е прицелил в OpenFest-a. И по-точно в социализирането с колеги-админи СЛЕД официалната част. Приемам последни залози в колко точно часа сутринта ще свърши сбирката им и каква прелестна картинка ще са 😀