19:56:39 ч., 17.09.2008 г.
Реших да подредя случките днес с обратна градация: започвам с най-скапаното за деня, минавам през so-so неща и стигам до хубавите искрици.

А най-злото нещо на света е… че времето е скапано! Мразя да няма слънце.

Топлофикация спря топлата вода на целия квартал. И никого не предупреди – дори на сайта си не сложи едно „Извинете, ама има авария, поправяме“. След 2 часа въртене на телефони най-накрая се свързвам с най-изненадания чичка на света, който казва: „Ама, госпожо, не знаете ли, че има повреда?“. Как да знам? Да са го съобщили някому? Явно разчитат на паранормалните ми способности.

Майсторите дойдоха и почти съвсем сглобиха мебелите в хола. Може би тази вечер ще успеят да ги довършат. Обаче пак са забравили двете панти за витринката в кухнята, така че поне още веднъж ще навестят дома ни. Малко почнах да се дразня напоследък, ама през есента е така, не мога да приемам дебелоочието спокойно.

Прекратих едно познанство, което търпях дълги години, въпреки че винаги ми е било в тежест. Сега ми е уравновесено и спокойно, най-накрая постъпих правилно.

Гледам снимки на разни професионалисти и цъкам с език. От петък насам експериментирам с новия ни фотоапарат и с обективите на Дейв, пълно капо съм. Успявам да постигна нещо прилично само с един Canon EF 50 mm f/1.4, всички други опити да заснема нещо завършват катастрофално. Спокойна съм, има време да се науча, нали?
В Южния парк щракнах един смок, метър и половина дълъг, много страшен и красив. Не се получи добре, разбира се, защото никой не може да снима, да подскача и да пищи едновременно, каквото изпълнение направих аз. Ами гадинката пълзеше на сантиметри от обувките ми, как да не си изкараш акъла! За първи път в живота си виждам змия извън зоологическата все пак.
Дейв беше много мил и пипна леко снимката 🙂 Ето я.

Теда се обади да каже, че днес има две шестици. Браво, миличка!

А след малко тръгваме да правим резервациите за Испания, вече знаем къде искаме да бъдем. И кога да го бъдем 🙂 Все още не сме си купили билети за обратния полет обаче, чудя се дали ако вземе и ни хареса там, да не пропуснем момента със завръщането, а?