Бамбалечки

13:47:43 ч., 19.09.2008 г.

Открих интересен бъг в LightBox плъгина. В блога на агенцията ни дадох линк към статията в Wikipedia за създаването на смайлитата. URL-то съдържа думата Emoticon. LightBox я намира, решава, че става дума за картинка, и си я осиновява. Съответно като кликнеш върху линка, гадината се опитва да зареди нещо, и то не знае какво.

Заобиколих проблема, като използвах TinyURL, обаче! Въобще не съм съгласна с подобни своеволничества.

На всичко отгоре Twitter също се дъни – вади моя реплика от преди сто години и я обявява за уж последно туитване. А по-новите (и по-мъдри) мои думи ги игнорира.

За капак преди малко сайтът, през който правим резервации за нощувките в Испания, започна да изчислява само четен брой нощувки, закръгляйки тройките на две или на четири. И категорично отказва да признае за съществуването на това толкова важно за нас число.

Ай, че бъгав ден.

Азбучно

16:23:40 ч., 18.09.2008 г.

Най-обичам да откривам топлата вода (btw още я няма) три века след всички останали. Както Vincent навремето. Днес в тази роля се оказа The Alphabet на Дейвид Линч:

А стигнах до този филм след разравяне на половината YouTube, провокирано от прекрасния клип на The Horrors (via Kim Glowfish).

С няколко думи

19:56:39 ч., 17.09.2008 г.

Реших да подредя случките днес с обратна градация: започвам с най-скапаното за деня, минавам през so-so неща и стигам до хубавите искрици.

dj.gif

А най-злото нещо на света е… че времето е скапано! Мразя да няма слънце.

dj.gif

Топлофикация спря топлата вода на целия квартал. И никого не предупреди – дори на сайта си не сложи едно „Извинете, ама има авария, поправяме“. След 2 часа въртене на телефони най-накрая се свързвам с най-изненадания чичка на света, който казва: „Ама, госпожо, не знаете ли, че има повреда?“. Как да знам? Да са го съобщили някому? Явно разчитат на паранормалните ми способности.

dj.gif

Майсторите дойдоха и почти съвсем сглобиха мебелите в хола. Може би тази вечер ще успеят да ги довършат. Обаче пак са забравили двете панти за витринката в кухнята, така че поне още веднъж ще навестят дома ни. Малко почнах да се дразня напоследък, ама през есента е така, не мога да приемам дебелоочието спокойно.

dj.gif

Прекратих едно познанство, което търпях дълги години, въпреки че винаги ми е било в тежест. Сега ми е уравновесено и спокойно, най-накрая постъпих правилно.

dj.gif

Гледам снимки на разни професионалисти и цъкам с език. От петък насам експериментирам с новия ни фотоапарат и с обективите на Дейв, пълно капо съм. Успявам да постигна нещо прилично само с един Canon EF 50 mm f/1.4, всички други опити да заснема нещо завършват катастрофално. Спокойна съм, има време да се науча, нали?

В Южния парк щракнах един смок, метър и половина дълъг, много страшен и красив. Не се получи добре, разбира се, защото никой не може да снима, да подскача и да пищи едновременно, каквото изпълнение направих аз. Ами гадинката пълзеше на сантиметри от обувките ми, как да не си изкараш акъла! За първи път в живота си виждам змия извън зоологическата все пак.

Дейв беше много мил и пипна леко снимката 🙂 Ето я.

dj.gif

Теда се обади да каже, че днес има две шестици. Браво, миличка!

dj.gif

А след малко тръгваме да правим резервациите за Испания, вече знаем къде искаме да бъдем. И кога да го бъдем 🙂 Все още не сме си купили билети за обратния полет обаче, чудя се дали ако вземе и ни хареса там, да не пропуснем момента със завръщането, а?

За пазарните правила

14:23:57 ч., 16.09.2008 г.

Пратиха ми една руска история по мейла, много поучителна, много. Затова запретвам ръкави и я превеждам:

В центъра на Москва близо до началото на улица Солянка има едно малко магазинче. Продават канцеларски материали и всякакви офис консумативи. На витрината има изложени картриджи за принтери HP, Epson, Canon и т. н. Очевидно това привлича сума ти клиенти, които искат да направят ксерокопие на документи, все пак районът изобилства от дребни офиси, туристическите агенции и застрахователни компании. А ксерокопия в магазина не се правят.

Минавам край витрината преди около месец и виждам голяма табела:

НЯМАМЕ КСЕРОКС!

След няколко дни под нея е добавена нова, написана с маркер:

НЯМАМЕ КСЕРОКС!
НИКОГА НЕ СМЕ ИМАЛИ И НЯМА ДА ИМАМЕ!!!

Човек си мисли, че това разяснение ще помогне, нали? Да, ама не. На следващата седмица табелите са три:

НЯМАМЕ КСЕРОКС!
НЕ СМЕ ИМАЛИ И НЯМА ДА ИМАМЕ!!!
А КЪДЕ ИМА – НЕ ЗНАЕМ!!!!!

Днес отново загледах витрината им. Свалили са предишните надписи, сложили са един нов:

ЦЕНА НА КСЕРОКОПИЕ, 1 СТРАНИЦА – 100 РУБЛИ!

Не знам чий е този разказ, нито пък къде е публикуван, съжалявам, няма как да дам линк към оригинала. Но пък си струва да си направим някой и друг извод, нали?

Септември, петнайсти

23:57:39 ч., 15.09.2008 г.

Видимо съсипана от умора майка влачи две дъщерички по улицата – едната е първолачка, другата явно за сефте се сблъсква с детската градина. На всичко отгоре са бърбориви и настояват да водят едни разговори… още повече да развалят настроението на родителката.

Въпрос: Мамо, мамо, ти утре на работа ли си?
Отговор, придружен от тежка въздишка: Да.
Въпрос: А аз тогава какво ще правя?
Отговор: Отиваш на градина.
След секунда пауза девойчето тропва с крак: Няма пък.
А майката, милата, въздиша още по-тежко и решава да си спести спор, който очевидно е водила неведнъж през деня.
Естествено, и другото хлапе иска да знае разни неща:
Мамо, мамо, а ти имаш ли ваканция като нас? Два-три месеца?

Не виждам лицето на жената, но имам чувството, че едва се удържа да не се разридае на глас.

Иначе и Теда днес беше за първи ден на училище. Цялото мероприятие мина в доста стихиен стил, заради дъжда се наложи да натъпчат всички дечица и родата им във физкултурния салон, където програмата по откриването бе претупана набързо, за да не се задушим от липсата на кислород, компенсирана от многоуханието на всякакви цветя и парфюми. Нашето гардже беше най-хубавото, най-усмихнатото и едно от най-спокойните. Седнала е на първия чин до прозореца (много стратегическо място, одобрявам), нарисувала момиченце с две лалета на картинката, с която се представила, написала цялото си име, решила задачката без никакъв проблем („Ама много бебешки неща ни караха да смятаме“) и като цяло май ѝ е харесало. Е, и учителките са били съобразителни, почерпили са децата с торта, много хитър ход.

Утре ще имат четене, писане, музика и компютри. Ще учат английски и иврит, четири пъти седмично. Запознахме се с преподавателката, която каза, че ще има курс за родители, а понеже брат ми твърдо отказа да се занимава („Знаеш, че езиците грам не ми се отдават“), водя преговори със снаха ми да заема неговото място. Ужасно съм любопитна, ужасно. И въодушевена, разбира се.

Ей сега си идваме от гостито у Тедини, наградихме я с розов Swatch за първия учебен ден, гушкахме се на поразия, глезотихме се. Е, и кръстосахме веднъж-дваж шпаги, когато изяви желание да си играе с новия ни фотоапарат, пък аз не ѝ позволих 🙂 Това си е мойта играчка, Теда, не си я давам засега! Като ми поомръзне… може и да споделя. Ама не обещавам 😛