14:09:22 ч., 08.09.2008 г.
Този уикенд най-накрая подредих вещите ни. Останаха два кашона с кабели, които просто не знам какво да ги правя, Тото трябва да се изкаже по темата, всичко останало обаче си е на място. Ужасно се уморих, но и съм щастлива, че номадският ни живот приключи. Свърши мъката да ровиш из куфарите като луд в преследване на някоя дреха, да се чудиш къде точно са зарядните, да се побъркваш от нерви, че за да стигнеш до необходимата вещ трябва да владееш най-висшите нива на сокобана… Success!
А преди малко поставих и последните книги по местата им. И намерих резервните глави на четката ни за зъби. Нещо, което се опитвам да направя от първия ден в новото жилище – знам, че има ДВЕ чисто нови опаковки, спомням си, че са в голямата шоколадова кутия с дръжките, не ги откривам там, преравям всички куфари, сакове и кашони, продължавам да не ги откривам, изяждам си нервите и дори настоявам, че явно сме ги загубили, по-добре да си поръчаме нови от Амазон. А да погледна в едната малка шоколадова кутия, където събирам картичките от пътуванията ни, не се сещам, разбира се, с кой акъл бих сложила нещо подобно там?
С кой, с кой… С моя, очевидно. Да ми е жив и здрав.
За финал, един съвет от мен: не бъдете толерантни към майсторите, колкото и добри, симпатични, мили да са. Нашите преди два месеца почнаха да сглобяват мебелите, още не са приключили! Имат съвсем малко довършителна работа, обаче практически нищо не можеше да се ползва. Например шкафовете бяха без вътрешните рафтове. Не може да подреждаш вещите си вътре, защото чакаш всеки един момент да дойдат младежите, да пробият 4 дупки, да сложат държачи и да поставят рафтовете. Да, ама те не се появяват. Накрая отидох до Hettich, купих държачи, размрънках се пред Тото… Отне му няколко часа да закрепи всичките – нали не е професионалист и всичко мерихме внимателно, изчислявахме, страхувахме му се. След това сложи колелцата на контейнерите под бюрото, монтира и дръжките им. Обаче има неща, които не можем да направим сами. Например скринът е много сложен за сглобяване, трябва си мебелист да го пипне. Искам да сменят задната страна на бюрото, в момента е половинка, а аз настоявам да я направят цяла, да се скрие стената отзад. И да поставят двете чекмеджета под ТВ масата най-накрая.
Трябваше да дойдат този уикенд да довършат, имат за около 2 часа работа макс. Но пак се извиниха, че са в командировка и няма да успеят. Щели да минат някоя вечер тази седмица и да оправят всичко… Чудя се дали просто да не потърся друг мебелист, който да дойде и за нула време да се погрижи за нещата? И без това не съм платила всичко…
Голям мрънк пада напоследък, пък всъщност нещата вървят добре и сме щастливи. Дребните неуредици леко дразнят само, въобще не могат да повлияят на слънчевото ни настроение. Планираме почивката, даже купихме самолетните билети (летим на 28 септември), Тото учи испански, аз ще разчитам на усмивки и сочене с пръст, гледаме снимки от местата, където ще ходим и нямаме търпение да тръгнем вече!
В събота пък пристигна новият ни фотоапарат, ужасно симпатичен Canon XSi. Още нямаме обективи, та не сме щракнали дори едно кадро и не мога да се похваля колко супер-дупер як е. Нищо, живот и здраве да е, след някой и друг ден ще се отчета с първите си снимки на неавтоматичен режим. Засега чета tutorials и се чудя защо никой не ми е споменавал за разните ISOта-мисота, апертури и прочие неща, които все още са ми мътни като идея, ама май си струва да ги знам. Ужасното е, че попадам или на много баламски написани четива, които на практика не ме учат на нищо ново, или на толкова сложни текстове, дето въобще не ги разбирам. Средно положение май няма. Здраве да е~