Диалози
14:34:31 ч., 22.08.2008 г.
Той: Може ли в една клетка на Excelски sheet да въведеш неопределено число?
Тя: Какво значи „неопределено“? Че има екзистенциални проблеми ли?
14:34:31 ч., 22.08.2008 г.
Той: Може ли в една клетка на Excelски sheet да въведеш неопределено число?
Тя: Какво значи „неопределено“? Че има екзистенциални проблеми ли?
13:21:02 ч., 18.08.2008 г.
И вместо да зарежем прашна София… цял уикенд у дома, климатик на макс, хапване, от време на време пийване, мрежа в големи количества.
Три познавателни неща за споделяне:
1. Lose Your Wikipedia Crutch: 100 Places to Go for Good Answers Online. Ако някой някога успее да преброди и половината от изброените линкове, това ще е един много-много осведомен човек. Наистина. Прехвърлих около четири източника на информация („около“ защото само един разрових изцяло, на останалите просто се дивях и цъках с език) и се почувствах претоварена със знания. Които забравих след около 15 минути, разбира се.
2. 70 Signs of Intelligent Life at YouTube задържа вниманието ми значително по-дълго… макар и недостатъчно. Започнах да добавям YouTube канали в агрегатора, което си е протеснително, и сега не ми стига време да обърна внимание на всичко интересно.
3. Baby’s First Internet е малко като комикс, малко като детска илюстрована книжка и много забавно.
Така де, you must be the first who said it.
13:54:31 ч., 15.08.2008 г.
Излизам от no-writing mode за секунда, колкото да споделя линк към прекрасен комикс:
Любими прозрения: Ако си красив, Ако си грозен, Вземи си колело. И особено Размерът има значение:
01:49:24 ч., 10.08.2008 г.
Търсиш някакво инфо, търсиш, пък накрая търсачките те пращат на собствения ти блог 
Та по този повод се зарових из архивите, установих, че съм забравила какво съм намирала за интересно преди три години например, цъках сума ти линкове, радвах се като дете на разни малки късчета… И преоткрих Mr Picassohead. Голяма забава. Ей, на, стана един и половина, а аз още експериментирам дали мога да докарам нещо прилично или все на ниво предучилищна ще си стоя.
Май нямам напредък 
10:05:10 ч., 06.08.2008 г.
Обсъждаме с Тото как да преодолеем разстоянието от Барселона до Севиля. Моите предпочитания са с кола (обаче ще е по-дълго и ще е уморително за шофьора) или с влак (оказа се, че влаковете в Испания са скъпи, два билета за тази дестинация са към 180 евро). Той предложи да се метнем на самолет, защото вътрешните полети са много-много евтини, пътуването ще излезе някъде около 95-100 евро за двама ни, пък и е най-бързият начин за изминаване на всичките тези километри (680 по права линия, почти 1000 по шосетата). А на мен не ми се ще. По една основна причина: проверките на летищата ме разстройват до сълзи. Унижават ме като човек, дразнят ме с без(с)мислието си, побъркват ме с авторитарността на цялата процедура. И най-вече страдам заради това, че съм безсилна и НЯМА КАКВО ДА НАПРАВЯ, та да се противопоставя поне малко на всичкия този ужас.
Затова и се опитвам да изклинча от пустите полети. Миналата година летяхме със 16 самолета, минахме през 16 проверки по летищата, 16 пъти (поне) ми се е искало да шибна някой и друг тупан по тимберицата заради ужасното отношение към пътниците. От позицията на силата и безнаказаността.
Та… като прочета нещо подобно, прeдупреждаващо за евентуалното въвеждане на идиотските летищни (и не само) правила и в мрежата… Плаче ми се. Мамка им.
Пейо пръв привлече вниманието ми към тази зла вест, а снимката беше от нечия арт инсталация, ама забравих на кой, къде и кога.