Пошли

12:38:21 ч., 31.07.2008 г.

Тото обеща да ми напише плъгин, който да прихваща руските спамери и да ги информира културно какво мисля за дейността им:

ПОШЛИ НА ХУЙ, свинные спамеры, Я ВАС НЕНАВИЖУ!

… без въобще да ми пука дали се изразявам правилно от граматическа гледна точка или не.

Мюсли 2.0

16:58:01 ч., 29.07.2008 г.

Ами това е.

Любителите на мюсли могат да поръчват своя собствена формула на сайта My Musli, избирайки от 70 органични съставки. Цената на опаковка от 575 грама започва от £3.90. Всички кутии се произвеждат в Passau и се транспортират с влак до купувача.

Май не останаха не-онлайн продукти на този свят… Особено еко, био и органичните такива 😀

Иначе… Чувствам, че съм длъжна да декларирам официално: мразим css, html, php и всякакви такива ужасни съкращения, които съкращават човешки живот. Цял ден се занимавам с новия изглед на блога на агенцията ни, ъпдейтнат в чест на новото му URL (още едно трибуквие) и вече си ям клавиатурата от нерви. Къде да намеря IE, та да видя как се вижда с този упадъчен браузър, ааа?

Пътуване в картинки

23:55:16 ч., 28.07.2008 г.

Трябваше да тръгнем в 10:00 часа, но в петък Тото беше до късно на работа, легнахме си ужасно късно и сутринта ни почна бавно, несигурно и с редица взети в последния момент решения. Включително зареждане на карти, пиене на фрапета и ъпгрейдване на Nokia N800 (моята).

01-gps.jpg

Затова когато Веско и Вера дойдоха да ни вземат, все още бяхме недоподготвени и успяхме да тръгнем с половин час закъснение. Естествено, малко след като излязохме от София всички дружно се сетихме, че още едно кафе няма да ни се отрази зле, оказа се, че първото заведение е някаква кръчма, минахме на вариант с ранен обяд, след това спирахме и за кафе, пък и по принцип не бързахме, тааа… В Мелник пристигнахме бая следобедно 🙂

02-rooms.jpg

Направихме кръгче по главната (и единствена май) улица на градчето, видяхме табелка „Към Деспот Славовата крепост“, не знам как решихме, че хотелът ни трябва да е до крепостта, нали и той така се казва, тръгнахме по пътечката и много скоро се оказа, че всъщност се катерим към някакви руини, нямащи нищо общо с мястото, където трябваше да се настаним. Обадих се по телефона да предупредя, че резервацията си важи, просто ще цъфнем по-късничко на рецепцията, да не вземат да ни пласират стаите на други пишман туристи. И продължихме да се разхождаме по хълмовете.

03-melnik.jpg

04-melnik.jpg

Гледките си ги бива, определено. А и временцето беше разкошно, не като пустата софийска мизерия.

05-melnik.jpg

Това са руините или на крепостта, или на феодалния замък на Алексий Слав, или на манастира Свети Никола, или на другия манастир, Света Богородица Спилеотиса, или на разни порутени църкви, или и аз не знам на какво друго:

06-melnik.jpg

07-melnik.jpg

Поуморени от слънцето и изкачването се върнахме в градчето, настанихме се в хотел Деспот Слав (бива го, чистичък, спокоен и уютен, макар че е „една звезда, а не Интерхотел Сандански“, както възкликна администраторката, коментирайки някакъв шведски каприз) и пихме кафе/бира на терасата. Слънцето все не искаше да залезе, затова с провлачена крачка се отправихме към Кордопуловата къща. Която наистина успя да ме изненада – огромна, масивна, просторна, добре измислена, с лятна и зимна градина, както и впечатляващи подземни тунели за съхраняване на виното, виещи се 200 метра под планината.

08-kordopulova.jpg

Поседяхме на камъните на двора, обсъдихме отровността на закумите, наглостта на осите и необходимостта от по-лежерна среда, съгласихме се, че качеството на живота ни никакво го няма сред задръстванията и мръсотията, пък пак тръгнахме по центъра. Училището изглеждаше съвсем запуснато, въпреки че имаше деца, които играеха, и други деца, които плюеха семки и размахваха някакви бутилки.

09-gd.jpg

Бг-маммите бяха силно препоръчали храната в Менчевата къща, но ние решихме да я пропуснем, защото беше съмнително празна. За разлика от ресторанта на хотела ни, където заехме последна свободна маса на открито. Добро решение, храната си я биваше.

Лека нощ, спокоен сън, наваксващ целоседмично недоспиване, събуждане в 9 без 5, закуска с най-най-вкусните пържени филийки с мед, освобождаване на хотела, напред към Роженския манастир. Където доброто ни настроение избива в олигофрения, разбира се.

10-rojen.jpg 11-rojen.jpg

Първоначалният план предвижда да направим кръгче по екопътеката към село Златолист. За съжаление се оказва, че сме неподготвени – никой не знае къде е тази пътека, колко е дълга и с каква трудност. И понеже слънцето вече напича подобаващо… решаваме да се метнем на колата и да се разходим до Рупите, това светилище на комерсиалността и суеверието.

12-rupite.jpg

Добре поддържано е, иска ми се навсякъде да е така чистичко, подредено, зелено. Ама не е. Тук някъде огладняваме, та… хайде, пак на колата, към Сандански, любимо кътче. Градът съвсем се е погърчил, менютата са на български, английски и гръцки, разбира се, по-голямата част от заведенията са озвучени неприятно, а wi-fi-то е навсякъде. Паркът е все така симпатичен, водните колела все така скърцат, а Тото не изяви готовност отново да се качва на главата на изкуството. Научих нова дума, пиринеом:

13-sandanski.jpg

Пътят към София е изпъстрен със срещи с най-отвратителни шофьори. Не знам какво им става на някои хора, ама на такава простотия се нагледахме, че чак иначе миролюбивият Веско започна да говори за гранатомети и прочие въоръжености. Искаме работещи камери на пътя и истински контрол!

В заключение ще кажа, че вече сме напълно сигурни: при всеки възможен случай ще бягаме от града. Заслужаваме по-добра среда за почивка, определено.

Между другото

13:11:15 ч., 24.07.2008 г.

Говорим си кротко с Петя, която ще ходи в Белгия след седмица (завижд-завижд), разказва ми какво ще гледа и какво ще прави там, съвсем между другото споменава, че намерила магазин в Брюксел, където имало някаква супер-дупер органична козметика и планирала да си напазарува в големи количества от тях. Присетих се, че във Виена видях магазина на моята предпочитана органична марка, Korres, но не можах да купя нищичко, защото бяхме само с ръчен багаж и на летището щяха да ми конфискуват всичко, изедниците с изедници. Докато обяснявах колко яки са шампоаните на Korres и как съм си ги купувала в Атина и в Солун, взех, че намерих сайта им, разцъках го и о, изненада, те имали магазин в България. Във Варна Мол.

След това… След това е ясно. Намерих телефона на Варна Мол, обадих им се, поисках номера на магазина на Korres, взех го, обадих се на самите Korres, поръчах разни благини, дадох адрес за доставка и преди пет минути получих заветното кашонче. Придружено от каталог и мостри на кремове, маски и почистващи гелове.

Обичам така! Изключително любезно обслужване, максимално бърза реакция (приблизително 19 часа за транспортиране на всичко от морето до входната ни врата), отлични продукти… какво повече може да иска човек? Е, със сайт за онлайн поръчки би станало по-лесно, обаче като се сетя какъв импулсивен купувач съм, май е по-добре да няма възможност да цъкам неограничени количества балсамчета за косата. И за душата.

Едно добро следствие от скапаната електронна търговия в страната 😎

Малко снимки от Виена

22:45:00 ч., 20.07.2008 г.

Няма да показвам виенските забележителности, няма смисъл. Едно, че не съм никакъв фотограф и правя посредствени снимки. Две, че по мрежата многократно по-добри кадри, ако някой се интересува – ще ги намери бързо и лесно (hint: Google Earth). Три, че толкова много неща съм нащракала, мъъързи ме да ги преглеждам, рисайзвам, качвам тук… Затова ще покажа само неща, които са ме впечатлили, ама наистина.

Кога за последен път шляпахте из локвите с удоволствие? Спомням си за лятото след подготве, имаше рок маратони на стадион Дружба, едната вечер слушахме Ревю, а след това, на път за у дома с Лили се събухме боси и пошляпквахме по Волгоград (сегашен Васил Левски). И всичко беше ОК, защото улиците бяха чисти. Ето това детенце ме върна години назад:

igra.jpg

Цялата туристическа гмеж се е събрала пред Хофбург, коне, каляски, продавачи на билети, а хлапето си се радва на дъждовната вода и не обръща внимание на никого.

[more…]