За случките с таксита

09:42:34 ч., 16.07.2008 г.

Снощи Тото пак си загуби телефона – изпаднал му от джоба в таксито. За щастие, установи липсата около 3 минути след като се прибра. Веднага набра номера си от моя телефон, след петото позвъняване шофьорът вдигна, чак тогава го бил видял на задната седалка, бил взел курс към Гео Милев, но след това щял да се върне обратно до Люлин и да го върне. И наистина, след петнайсетина минутки беше пред нас.

Почувствах се длъжна да разкажа историята, защото не съм съгласна с твърденията, че всички таксиджии са мизерници и трябва да бъдат изгорени на кладата. Или пък че качвайки се в такси, си обречен на прецакване. Да, и на мен ми се случва да попадам на кофти копелета, обаче за последните 4-5 години тези случаи могат да се преброят на пръстите на ръцете ми. А пътувам с таксита всеки божи ден, при това по приблизително еднакви маршрути. Просто следвам едни прости правила: използвам услугите на няколко фирми, за които знам, че контролират шофьорите си, оглеждам внимателно за менте стикери, предварително съм решила какъв да е маршрутът и го споделям още при качването в колата, държа се подчертано дружелюбно и се старая да покажа, че редовно ползвам услугите им. Не е никак сложно, нито пък изисква някаква титанична мисъл, нали?

Да, знам, че не би трябвало да е така, че правилното е да не оглеждаш непрекъснато за измами, а някой друг (самата фирма например) да контролира качеството на услугата. Обаче. Не забравяйте къде живеем. Тук е така. РАЗГАЩЕНО! Непрекъснато полагаш усилия да вни-ма-ваш – в магазина да не ти пробутат кофти стока, по улицата да не те отнесе кола или джебчия, в таксито… Не ми харесва, не го одобрявам, мъка ми е, но предпочитам да съм нащрек, отколкото да стана жертва.

Не виждам причина, поради която да очаквам, че таксиметърджиите са по-добри хора от останалите българи. Те са същите като нас. Както има добри добри хора сред тях, така има и байганьовци, и то в приблизително същото съотношение като сред колегите в офиса например. А ако ползваш услугите на доказали се мошеници, ти всъщност ги насърчаваш да продължават в същия дух. Има едни ОК Мирчик, дето тарифата им е същата като на 2121 – и тях не ги ползвам, не защото са по-скъпи или имат помпи, а по принципни съображения, мразя имитационните брандове и смятам, че е непочтена (май и незаконна, ама то в България не се знае) практика.

Нещо май пиша много развълнувано… Всъщност ми е мъка, все още страдам по Виена и всичко ми се вижда мрачно-черно. Все по-сигурна ставам, че единственият начин да заживеем нормално е да закрият държавата веднъж завинаги.

След пътуването

18:37:03 ч., 12.07.2008 г.

Прибрахме се. Виена… Виена е това, в което искам да се превърне София… и знам, че няма да стане. Уви.

Ергономичният град, така я нарекохме. Всичко, ама абсолютно всичко е направено не просто ей така, колкото да го има, а защото е оптималното решение. Градският транспорт, паркингите, градинките, дори пустите обществени тоалетни – на място са си. Много мога да разказвам, много. Как не се наложи да чакаме трамвай повече от 3 минути, как до всяка една точка на града се стига с максимум 2 прекачвания, как не ти се налага да се прибираш у дома или да влизаш в заведение, ако имаш повик на естественото, как в 5 часа следобяд на улица с три платна във всяка една посока нямаше нито една кола, как сенната хрема на Тото не се обади нито веднъж, защото всички тревни площи (а те са много) са окосени прилежно, как двама случайни туристи като нас караха байкове безплатно, само срещу 1 евро за регистрационна такса, как всяка нощ улиците (включително малката алея, на която е разположен хотелът ни) се мият с ЧЕТКИ, не просто се мокрят, как въздухът е чист и свеж, няма смог, няма дявол… Разстройвам се само като се сетя колко по-лесно, приятно и хубаво може да живее човек. Мрън. Сменям темата.

В момента у дома се тропа. Пак 🙂 Майсторите поставят последните пантички на гардероба. Следва голямо чистене (всички плоскости са надраскани с флумастри) иии… най-накрая ще извадя багажа ни от куфарите, ей! Преди малко Тото тръгна за концерта на Министри – 15 минути ровихме, докато му намерим тениска, все на куфари с мои дрехи попадахме 😆 А уж всичко е изгладено и подредено. Ама да помнехме кое къде е…

Остава в понеделник да отскоча до Аква Нова и да вдигна профилактичен скандал, че за пореден път ми забавиха монтажа на стъклената преграда за душа, от Рока да взема вентилатора за банята, а майсторите за кухнята да минат да монтират поправената витринка и водобранните лайсни – и сме готови с апартамента. Отне ни много повече време от предвиденото, факт, обаче пък и не сме се ядосвали кой знае колко, нито пък сме си давали зор. Помня как преди 2 години родителите ми бяха луднали покрай техния ремонт, с каква мъка и с колко компромиси успяха да завършат всичко в рамките на месец и половина… и не поисках да допусна тяхната грешка. Когато-тогава. Работата няма да избяга.

Сега ще подреждам снимки. Искаме да подберем само 40-50, най-хубави, че и да ги пооправим малко. И ще ги пусна и тук, разбира се. Има какво да покажем.

Пъзел

17:51:19 ч., 05.07.2008 г.

Ето това:

mebeli.jpg

… трябва да се превърне в мебелите ни. Утре.

Изненадай ме

10:59:09 ч., 04.07.2008 г.

Имам няколко доста симпатични кутии за кафе с иноксови капачки. Преди няколко дни установих, че са потъмнели – не са мръсни, просто са загубили блясък и са си докарали жълтеникави оттенъци. Бях чела навремето, че имало специални препарати за инокс, затова снощи разгледах рафта с битова химия в кварталния супер, установих, че има само някакъв огромен спрей Astonish, и пожертвах ~ 5 лева в негова посока.

Сутринта прочетох внимателно упътването, колкото и мижаво да беше („Напръскайте и почистете с влажен чист текстил“), въоръжих се с няколко кърпи и напръсках всичко. И кутиите, и кухненския плот, и мивката, и даже малко от стената. За щастие, случайно нацелените повърхности не пострадаха никак от препарата. За нещастие, кутиите също не реагираха грам даже.

Разпалих се, разбира се. Като искат война… 🙂 Присетих се, че някой ми обясняваше как със сода за хляб се постигал много добър ефект. Та изрових запасите си, поръсих стабилно инокса и подхванах кърпата толкова енергично, че си счупих един нокът. Това беше всичко, което постигнах. Е, и посипах целия под със сода, разбира се, та трябваше да го мия. Оказа се, че ламинатът лъсна много яко – може би поне от содата има някаква полза?

Междувременно тръгнах да мятам в коша проклетия спрей, но се спрях в последната секунда. Реших да го тествам как се държи с други повърхности. Вече знаех, че не вреди, нали 🙂 Резултатът: лъсна иноксовите части на кухненския робот (ама той си блести по принцип, нали е новичък още), ОК е за хладилника и пералнята (които са бели на цвят), макар че не съм сигурна дали ако ги бях забърсала с влажна кърпа нямаше да постигна същия резултат, и може би има добро влияние над вратичките на шкафовете. Няма да го изхвърлям засега, ще му дам още един шанс. Но съм разочарована, определено.

Та… идеи как да почистя проклетия инокс?

Дупка

19:16:01 ч., 03.07.2008 г.

Map Tunneling Tool ти дава информация какво ще се случи ако почнеш да копаеш точно под краката си… и не се спреш докато не стигнеш обратната страна на земята.

Веднага проучих въпроса какво има оттатък гръмливите складове по оста Челопечене-Чепинци и с безпокойство установих, че в засада дебне цял океан. Смятай какво ще стане ако с гърмежите наистина се пробие дупка през центъра на планетата – водата ще нахлуе и от бившо Софийската котловина ужасно бързо ще се превърне в настоящо море. Ооо, дъ хорър!

Сега очаквам изявления по темата от извънредната министърка, кметó, Светия синод, оппа, тези са отговорни за чудесата, лелката от минимаркета до блока… И май бакалката ще се изкаже най-адекватно.