Жица

15:14:44 ч., 02.07.2008 г.

Преди минута се опитвах да подредя едно леко сплело се кълбо кабеляци, за да направя място на още един, защото след малко ще идва кабелджията да пусне малко телевизия в къщата, подръпвах си ги леко, даже хванах свински опашки да ги вържа и да ги възпра от гърченето като възбудени спагети, когато изведнъж ме прасна някакъв ток. За миг ми причерня, да не казвам как си изкарах акъла…

В момента седя на пода и се чудя къде е проблемът:

1) в контакта, който Тото не е монтирал докрай, защото се пада зад бъдещите шкафове и тепърва ще му се слага пластмасовата капачка;
2) в разклонителя;
3) в захранването на wireless рутера;
4) в адаптора, дето трансформира 220V в 110V, за да може в него да се включи…
5) захранването за…
6) docking станцията на Roomba-та.

Страх ме е да се доближа до тази смъртоносна комбинация, камо ли да тръгна да я изследвам. Лошото е, че никой от познатите ми не разбира грам от тоци, няма кой да помогне дори и да надам вой на damsel in distress. Ще се наложи да щракна бушоните, да изключа всичките простотии, да включа в друг контакт само жизнено важните, демек рутера, и да стискам палци проблемът да не е бил в неговото захранване.

Ако не се обадя в близкия половин час… Беше ми драго да водя този блог, благодаря, че се отбивахте да го четете. И don’t cry for me Argentina.

Слънцето

11:42:39 ч., 30.06.2008 г.

Нямало публикации за деня… Явно всяка година в края на юни изпадам в лятно безвремие. Толкова обичам тези мързеливи, разпуснати, усмихнати, пуфкащи, двучасови обеди в градинката, под сянката на асмата, с таратор и книжка в ръка… Не затворен в офис, разбира се.

Семейно

20:48:04 ч., 29.06.2008 г.

Сутринта Тото замина на обиколка на Родопите с колело. Обади се от теснолинейката, засега всичко било наред, ще се върне в събота. Непрекъснато го мисля. На стари години почвам да ставам суеверна – винаги, когато реша, че сега вече всичко ни е наред, се случва някаква ужасна и всепомитаща гадост. И по абсолютно нелогичен начин съм уверена, че ако през цялото време се страхувам… то значи не всичко ни е наред и гадостта може да ни отмине… нали?

По обяд Теда се прибра от гостуването при родителите на снаха ми. Едно от първите неща, които направи, бе да влезе в мрежата от новия си компютър и да ми прати съобщение по jabber:

Теда по jabber

Радвам се, че й допада съвместният (татков повече, наш по-малко) подарък за успешното представяне на кандидат-първолашките изпити 🙂 Е, вече мислим как да я опазим в мрежата, разни филтри ли ще са, не знам още, но ще е голяма борба.

Вечерта се видяхме семейному, поклюкарихме леко, усмихнахме се. Сега съм се паркирала на диванчето, лаптоп на скута, коктейл в ръка, лека музичка за фон. И ми е леко некомфортно едно такова, оглеждам се непрекъснато за нещо/някого, не мога да се отпусна и това си е.

Ще ям пъпеш.

Безумности

10:56:09 ч., 27.06.2008 г.

В Кауфланд не приемат кредитна карта Visa Classic. Не разбрах защо, касиерката беше ужасно неподготвена и успя да каже само, че „Трябва да има шестица в началото“, каквото и да означава това. Успя да притесни майка ми, защото сметката ни беше голяма, пък кеш почти нямахме наличен. За щастие дебитната Maestro се оказа валидна по кауфландските стандарти, та си платихме по живо, по здраво.

dj.gif

Същата тази касиерка хвана авокадото в ръка, огледа го от всички страни, не успя да го разгадае и директно си попита „А, бе, това какво е?“ OMG

dj.gif

По принцип не съм от хората, дето ще тръгнат да дават акъл кое е стилно и кое – не, но понякога… понякога направо си забравям граматиката пред людските изпълнения. Като това:

krasuta.jpg

Стандартна люлинска панелка, краен апартамент на втори етаж, пълен кич.

Афро какво?

11:17:33 ч., 25.06.2008 г.

Не знам какво й стана на тази мрежа, ама съвсем започна да пренебрегва нинджите. Отдавна не съм намирала нещо интересно за публикуване в любимата ми категория. До преди малко…

Помните онзи младеж, дето тръгна да прави задно салто, а се преби като куче:

Want more? Цял филм например? Имало го: Afro Ninja! Вижте трейлъра, вижте трейлъра!