Внезапни решения

12:31:11 ч., 24.06.2008 г.

Миналата година по горе-долу това време Тото обяви, че заминава на Рудопията, аз се нацупих и в резултат се озовахме в Рим. Една от най-хубавите ни разходки. Вчера отново ме светнаха, че е време за байкинг из чукарите, на мен отново ми стана криво и… на 7-ми пътуваме за Виена.

Ще летим със Sky Europe, ще отседнем в хотел Arpi на Kochgasse 15 и ще се разхождаме много. Тото изпадна в културен шок още докато четеше информацията за системата с наем на байкове за обиколка на града, аз усилено разглеждам снимки, чета пътеписи и се колебая дали да се кача на Виенското колело или да си спестя шубето от високото.

Много се заседяхме в София, твърде дълго никъде не сме ходили и сега направо не ме свърта на едно място. Само стискам палци мебелите за хола да станат готови преди пътуването, че ще ми е неприятно да ги мисля докато пия кафе и нагъвам щрудели. И торти, пасти, шоколад, шницели, ама без разните им виенски колбаси, не, благодаря, дайте сладките неща.

Рисувани филмчета

23:19:23 ч., 22.06.2008 г.

Цяла неделя не си показахме носовете навън. Уж много работа имахме, задачки всякакви за свършване и у дома, и леко служебно, и по роднинска линия. А всъщност успях изключително успешно да посветя деня на ровене в мрежата и издирване на анимационни филмчета от едно време. Естествено, трябваше да тествам с какво качество са… и така, между другото, изгледах: Книга за джунглата, Аладин, Трите прасенца, 12-те подвига на Астерикс, части от Таласъми ООД, Тарзан и Принцеса Монококе. Дублирани на български при това, защото нали за Теда ги събирам. Странно ми звучаха, но пък и познавателно, за пореден път се впечатлих от гения на родния преводач.

А споменах ли, че Астерикс беше дублиран като от някогашна видео касета? Йес! Един глас реди всички реплики, че и се пообърква от време на време, да е жив и здрав. Страхотна неделя беше.

Слънцестоене

10:46:09 ч., 21.06.2008 г.

Ужасно глупава дума. Три пъти я писах, трих, писах – и все глупаво и някак невярно стоеше. Не, че на английски изглежда по-добре, в никакъв случай. И въобще не съм сигурна дали мога да я произнеса правилно, разбира се.

dj.gif

Петък, привечер. Звъннал някакъв младеж на врата на родителите ми. Представил се като служител на Кейбълтел и предложил на майка ми да стане сключи договор за цифрова телевизия. Не приел твърдото „Не!“ и продължил да я уверява колко било яко вместо да ходиш на кино да си гледаш филмите с кристално качество у дома. Следващото „Не!“ също не го сломило, просто почнал да призовава да се влезе в 21 век най-накрая. Майка ми вкарала около 25 подобни категорични „не“-та преди да успее да затвори вратата под носа на напористия младеж.

Въпросите, които ме вълнуват, са няколко. Дали Кейбълтел биха пратили търговски агенти при пенсионери? Защо биха пратили, при условие, че тези пенсионери всеки месец са в касата да си плащат сметката – не е ли по-удобно да се опитят да ги зарибят там? Ако наистина имат търговски агенти, не биха ли им направили визитни картички (ако не поименни, то поне на най-близкия клон), та да не се налага да пишат телефонните си номера на хвърчащи листчета? Защо конкретният агент толкова е настоявал да влезе у дома, за да запише данните на родителите ми за договор? Не е ли бил обучен кой би могъл да му стане клиент и кога не трябва да си хаби усилията да убеждава? Въобще агент ли е бил или апаш на свободна практика?

dj.gif

След малко с Валя отиваме да купуваме разни осветителни тела – тя ще пазарува за стаята на Теда, аз… за всички стаи, че сме на голи крушки. На цялата неоправия не ми прави кой знае какво впечатление липсата на fancy светлини, ама за банята специално не е много умно да сме без плафон, да не стане някой сакатлък. А като така и така съм тръгнала да пазарувам, ще търся да взема всичко заедно, че напоследък не ми се занимава ама хич с магазини, продавачки и прочие неприятности.

Пфф, това жена доброволно да се откаже от харчене на пари… Смятай.

Grumpy

18:43:55 ч., 19.06.2008 г.

Случва се да съм сърдита, ей така, без повод. И аз не знам защо, разбира се, просто ми е черен светът на общо основание. За щастие, усещам се навреме и се скатавам някъде, да не сея зло сред невинните. За нещастие, някои хора грам не усещат настроенията на другите и избират точно такива дни да ми дуднат на главата. Контролирам се донякъде (демек малко), накрая винаги избухвам.

Мразя тези моменти.

Никога, някъде

16:17:01 ч., 18.06.2008 г.

Много хубава приказка е разказана тук.

never_been.png

Всъщност много приказки. Красиви.