10:46:09 ч., 21.06.2008 г.
Ужасно глупава дума. Три пъти я писах, трих, писах – и все глупаво и някак невярно стоеше. Не, че на английски изглежда по-добре, в никакъв случай. И въобще не съм сигурна дали мога да я произнеса правилно, разбира се.

Петък, привечер. Звъннал някакъв младеж на врата на родителите ми. Представил се като служител на Кейбълтел и предложил на майка ми да стане сключи договор за цифрова телевизия. Не приел твърдото „Не!“ и продължил да я уверява колко било яко вместо да ходиш на кино да си гледаш филмите с кристално качество у дома. Следващото „Не!“ също не го сломило, просто почнал да призовава да се влезе в 21 век най-накрая. Майка ми вкарала около 25 подобни категорични „не“-та преди да успее да затвори вратата под носа на напористия младеж.
Въпросите, които ме вълнуват, са няколко. Дали Кейбълтел биха пратили търговски агенти при пенсионери? Защо биха пратили, при условие, че тези пенсионери всеки месец са в касата да си плащат сметката – не е ли по-удобно да се опитят да ги зарибят там? Ако наистина имат търговски агенти, не биха ли им направили визитни картички (ако не поименни, то поне на най-близкия клон), та да не се налага да пишат телефонните си номера на хвърчащи листчета? Защо конкретният агент толкова е настоявал да влезе у дома, за да запише данните на родителите ми за договор? Не е ли бил обучен кой би могъл да му стане клиент и кога не трябва да си хаби усилията да убеждава? Въобще агент ли е бил или апаш на свободна практика?

След малко с Валя отиваме да купуваме разни осветителни тела – тя ще пазарува за стаята на Теда, аз… за всички стаи, че сме на голи крушки. На цялата неоправия не ми прави кой знае какво впечатление липсата на fancy светлини, ама за банята специално не е много умно да сме без плафон, да не стане някой сакатлък. А като така и така съм тръгнала да пазарувам, ще търся да взема всичко заедно, че напоследък не ми се занимава ама хич с магазини, продавачки и прочие неприятности.
Пфф, това жена доброволно да се откаже от харчене на пари… Смятай.