Вторник, I am in the park

10:11:06 ч., 17.06.2008 г.

Обявихме деня за почивен. След малко грабваме колелата и се устремяваме към парка. Е, може и до CEZ да отскочим, че гадовете са прогнозирали една сметка от 170 лева за следващия месец, ще ги набия малко, та да им дойде акъла в главата. Така или иначе отдавна не съм се разправяла с наглеци, трябва тренирам, за да не загубя уменията си да се боря с недомислиците родни.

А за усмихнатото/странно начало на деня спомогна много ей това филмче, Gorilla and The Maiden:

Колко по-разнообразен (освободен, непринуден?) е бил светът преди стотина години.

Животът в предградията

10:55:59 ч., 16.06.2008 г.

Спомням си, че като бях подготве се опитах да обясня на един преподавател по English B (т.е. уроците, които се водеха от native speakers) какво е Люлин. Нарекох квартала „suburb“ и май подведох човека – той беше току-що пристигнал в България и още не беше се сблъскал с панелните комплекси. Според мен си въобрази, че става дума за някое особено лъскаво предградие 🙂 Не бях виновна, не бях, просто не владеех достатъчно добре езика, пък и никога не бях излизала от страната и не подозирах, че животът, който водим в же-ка-тата, не е много нормален.

От началото на месеца отново живеем в Люлин. Да, знам за ужасната слава на квартала, точно както и знам, че е силно преувеличена. Причините, поради които взехме жилището си тук, са много: от леката покупка (и изгодна цена, и изключително опростена процедура на сделката) през близостта до роднините (родителите и брат ми са на една ръка разстояние, а като пуснат метрото отвъд ЦУМ и семейството на Тотовия брат ще е съвсем близо вече) та до фактори като транспорт (вече споменатото метро барабар с целия набор от автобуси, трамвай, тролеи и маршрутки), магазини (всякакви), парк – много важна подробност!

Блокът ни е току до Западния парк, апартаментът е обърнат на югоизток и от прозорците си се радваме на изобилна зеленина. Е, съзираме и един незаконен бетонов възел, шибнат между дърветата, но определено смятаме да се направим нещо по темата и да се отървем от този цирей, неговата фашистка фамилия. Тото трасира една от пътечките, по които стигаме до алеите за байкинг, в OpenStreetMap. В сряда открихме и друга, малко по-полегата, без камъни, много по-удобна даже – и тя ще бъде надлежно картографирана 🙂

А недостатъците на новото ни местоположение… Един най-основен проблем има: наличието на много хора. Твърде много хора. Пасивни по отношение подобряването на условията за живот, агресивни към съседите си, нерационални, несъобразителни, типични българи. Макар че с нашия начин на живот успяваме да избягваме общуването с почти всички.

Това, което най-много ми харесва засега, е изключителната неформалност на средата. От началото на месеца съм обличала само и единствено джинси и тениски, най-обикновени, супер удобни дрехи. И съм се чувствала спокойна, че никой няма да ме заглежда дали съм с фешънабъл дрънкулки или не. Мисля, че животът в предградията ми допадa.

Две-пет-едно

12:24:38 ч., 14.06.2008 г.

Най-накрая ъпгрейднах до WordPress 2.5.1 – и първият поглед към админския панел ми докара сърцетуп и остри спазми. То и преди не беше кой знае какво цвете, обаче прекрасната тема SpotMilk неутрализираше успешно грозотията. За съжаление не работи с версии 2.5+, та се наложи да търся алтернативи. Спрях се на Fluency. Спретната, подредена, може би малко мрачновата с черно-сивата си гама, но мнооогооо напред спрямо default-a. Остава да разбера защо някои менюта са преведени на български, а други са на английски… и как да ги направя всички на английски, моля.

Съобразих се с препоръката на nikolay и сложих плъгин, който дава предварителен изглед на коментара. Първият ми опит беше с AJAX Comment Preview, който тръгна от раз, перфектно, всичко точно, само дето пустият бутон „Преглед“ излизаше на нов ред, най-отдолу. Помъчих се известно време да го закарам на вярното място, но не сполучих, затова го спрях и минах на вариант Б: Live Comment Preview. Тук нямаше нищо за настройване, тръгна си самичко. Оставям го да поработи известно време, ако има ползва от него – ОК. Ако не, ще го спра, колко му е.

Използвах случая да сложа последни версии на повечето плъгини, които ползвам. Направих изключение за два: Twitter Tools и On This Day. Толкова съм си играла да ги модифицирам, че ако се наложи да го правя отново… не знам дали ще ми издържат нервите 🙂 Пък в сегашното си състояние работят перфектно, нали.

Спрях FeedBurner FeedSmith – не успях да открия причина, поради която да се интересувам колко точно са RSS абонатите на този блог. А проблемите с новия WordPress ме убедиха да се откажа окончателно от всякакви измервателни техники.

Сега ще ъпдейтна страницата, на която описвам какви плъгини ползвам. И ще напомня за хубавата инициатива на velqn, има какво да се научи от списъците на по-напредналите в техническо отношение блогъри.

Звъненето ви чувам

18:10:22 ч., 13.06.2008 г.

От известно време насам страдам от telephonica imaginarica acuta. Основен симптом на заболяването са слуховите халюцинации – струва ми се, че мобилният ми звъни непрекъснато. А той не звъни. Положението е тежко. Напоследък нося телефона си в ръка навсякъде, по улиците, в транспорта, пред компютъра, в магазините, в кухнята докато готвя, а бе, наистина навсякъде. Малко е неудобно, но поне не се стресирам при всеки звук с „Това не е ли моят телефон?“, защото вече не разчитам на разни тирулиру-та, а на вибрациите.

Добре поне, че чувам само рингтонове, а не и гласове…

Toe Jam

13:12:59 ч., 12.06.2008 г.

Най-доброто видео за месеца!

The BPA featuring David Byrne and Dizzee Rascal: Toe Jam