Онлайн отново

13:01:12 ч., 21.10.2008 г.

Прибрахме се, отспахме си, малко ни е тъжничко за свършилото лято, но затова пък вече имаме няколко идеи за почивката догодина. Вчера не успяхме да сортираме снимките, твърде много сме нащракали и май-май ще се наложи да отделим цял уикенд за това занимание приятно, но времегубно. Събирам сили и ентусиазъм да започна да описвам приключенията ни – какво очаквахме, какво се случи и как се променя човек когато научава нови неща.

А видеото, което made my day днес, е:

Благост.

Испания, край морето

23:32:15 ч., 29.09.2008 г.

Следващата точка от плана за пътуването ни гласеше нещо от сорта на „по-близко до морьенцето, да поплуваме, да се цамбуркаме и да разпуснем“. С радост ще рапортувам: изпълнихме я.

29 септември или денят, в който попаднахме на сигурно единственото гадно вино в цяла Испания

Избягахме от Бенидорм, тази Мека на масовия туризъм, още в ранни зори. Решихме, че ама много искаме да разгледаме Elche преди да продължим с плажната част от почивката и смело забихме към това възхитително малко градче. Ама наистина прекрасно се оказа – дребничко, чисто, уютно, влезе ни под кожата от раз. Разходихме се бавничко из местния парк, който май е най-голямото свърталище на палми в християнския свят (или поне така си изтълкувахме туристическата информация), позяпахме площадчетата, обикновено разкрасени от спретнати фонтанчета, кръстосахме улиците, възхитихме се на забележителностите, поседяхме по пейките и даже снимахме. Беше хубаво.

След което се метнахме обратно в колата и привечер пристигнахме в Playa de Mojacar. Бях направила резервацията в Puerto Marina с леки опасения, че може би бъркам – цената беше изключително ниска за апартамент в четиризвезден хотел просто. Тото мислеше, че съм се объркала и че парите, които искат, са за една нощувка, не за три. Е, оказа се, че това просто е най-добрата сделка, която съм сключвала досега. Луксозно обзаведени спалня, хол, кухня, огромна тераса, чисто нови, явно на половин сезон само, на брега на морето с изглед към вълните… срещу 20 евро на ден или общо 60 евро за целия престой.

Чудесата не свършиха тук – рецепционистката предложи да се храним в ресторанта срещу 10 евро за закуска + вечеря или 15 евро ако искаме и обяд. Тъй като денем ни няма близо до хотела, приехме half board опцията и със задоволство установихме, че храната е наистина добра, разнообразна и изобилна. И не, не знам защо цените са толкова ниски, наистина не мога да си го обясня. Резервацията направих през Atrapalo.com, а ресторантската оферта я снимах на рецепцията, защото подозирах, че може да не ми повярват без визуално доказателство.

Та след като се порадвахме на всички благинки, решихме да разгледаме курорта. Оказа се полупразен, за наша радост. От плажа насъбрах мидички, пошляпках в прибоя и гоних чайките бетер някой сетер. Естествено, всичката тази убавиня трябваше да бъде мацната с поне мъничко неудача. От всичките сто милиона милиарда вино грабнахме точно едно, дето не става за човешка консумация – кисело, смрадливо, по-зле от оцет. Ама не си го сложих на сърце, какво толкова, има още 3 седмици да наваксаме с дегустациите.

Снимките – когато се докопам до по-нормална връзка, а не през мобилния.

Испания, началото

00:01:51 ч., 28.09.2008 г.

От два дни сме в цивилизацията (разбирай „В град, а не в курорт“) и се радваме на благинките й, изразени най-ярко в наличието на достъп до мрежичката милата. Е, малко бавен, че и позачезващ от време на време, но все пак. Ще мога да рапортувам как е пътуването so far поне. Давам наред.

28 септември. Или денят на голямото Are we there yet?

До такава степен съм свикнала да приготвям багаж за пътуване, че този път май поставих и световен рекорд по скорост – отне ми по-малко от 2 часа да извадя куфарите и дрехите, да ги подредя и да ги закотвя до входната врата, готови за потеглянето. Такси, летище, полет, всичко беше ОК. Е, малко досадно, самолетът беше пълен с не особено симпатични хора, но нямаше major драми, излетяхме навреме, кацнахме 10 минути по-рано, че и багажът дойде цял-целеничък. Поредната червена точка на Wizzair.

Намерихме гишето на Auto Europa лесно, обслужи ни симпатичен младеж с отличен английски (май-май единственият в цяла Испания), платихме допълнително 20 евро за пълна застраховка доброволно, защото се оказа, че пакетната не включвала повреди по гумите и стъклата (от крадци и вандали например) и получихме ключовете за новичко VW Polo. Съвсем лекичко се поскарахме с навигационния софтуер, че нещо се обърка от сплетените шосета около летището, ама сравнително бързо се намерихме и поехме на юг. Магистралата E-15 (от Валенсия към Аликанте) е перфектна, ограничението на скоростта се спазва горе-долу, освен леката скука (тъмно, морето не се вижда, а испанските радиостанциите хич не ни допадат) други премеждия нямаше.

В Benidorm пристигнахме към 9 и нещо вечерта, но поскитахме из улиците докато намерим хотела. Не, че нямахме адрес или че сградата не се виждаше отдалече, не. Просто Wayfinder-ът ни пращаше на 30 метра след вярното място, което в комбинация с еднопосочността на улиците в курорта, ни дойде като бая усложняващ фактор 🙂 А и Benidorm е един… Комплексът-мастодонт! Нашите Слънчев бряг и Златни пясъци са джуджета спрямо него. Маями Бийч е като малкото братче, честно. Четохме в Wikipedia, че местното население било около 60 хиляди души. Ама през август заедно с туристите народът надхвърлял половин милион! Иначе всичко е чисто, светлинки мигат навсякъде, персоналът е любезен, и палмите радват… ама толкова хора и хотели накуп… не, благодаря. Добре, че бяхме само транзитно там, една нощувка по пътя към юга, убедена съм, че не бих могла да си почина при подобни условия.

Иначе Calas Marina*** е много добър за категорията си, чист, подреден и пълен с испански пенсионери, които играха на викторина до полунощ в лобито. На закуска бяхме единствените хора под 50 години в целия ресторант. Тото вика, че испанското правителство явно няма нужда да праща 5000 пенсионери на море, те сами си ходят там. Факт. И като ги видиш как чистосърдечно се забавляват, сещаш се защо наричат възрастта им златна.

Много се чудих дали да пускам снимки. Едно, че първите дни повече цъкахме с език, отколкото с фотоапарат. Две, че връзката е хотелска все пак, влачи се като Владайската река. И три, че сме с ThinkPad-ът на Тото само, който е дребен и лек, да, ама с крива клавиатура и мижав екран, въобще не се вижда какво сме снимали, дума не може да става да коригираме кадрите по някакъв начин. В крайна сметка реших все пак да кача някоя и друга снимка, ей така, като инфо. Ако пък изглежда ОК (по чудо 🙂 ) – още по-добре.

Започвам с фасадата на Калас Марина, снимана по нощите:

01-calas_marina.jpg

А това е грамаданският хотел, извисяващ се от другата страна на улицата… и над целия комплекс:

02-hotel.jpg

Две снимки, направени в движение от колата, първо плажът:

03-benidorm_beach.jpg

… и нещо, което не го разбрах какво е, защото почти го бяхме подминали като го видях, а нямаше как да се върнем заради доста интензивното движение:

04-sofia.jpg

И май това е всичко за първия ден от почивката.

Лятната почивка през септември и октомври

08:10:06 ч., 25.09.2008 г.

След около сто милиона милиарда корекции – почти съвсем напълно сме готови за пътуването в Испания. Планът предвижда:

28 септември

Излитаме с WizzAir, кацаме във Валенсия към 19:00 часа вечерта, взимаме кола под наем, новичко Пежо 207 срещу ~14 евро на ден и тръгваме на юг. След около час и половина път стигаме до курорта Benidorm и отсядаме в хотел Calas Marina.

29 септември

Бърза закуска и продължаваме пътя на юг. Целта е хотел Puerto Marina в градчето Mojacar, където ще се отдадем на тридневно излежаване по плажовете. Тото спомена някакви водопади, дето искал да посети, наблизо е Елче и разни други красоти, но още не сме сигурни дали ще се прежалим да откраднем от морското си време.

2 октомври

Отново на юг, към Гранада. Отсядаме в хотел Camino De Granada за 4 нощувки. Освен Алхамбра, планираме и кратка екскурзия до селцето Пампанейра, където имало будистки манастир, както и еднодневен набег в посока Ubeda и Baeza.

6 октомври

Тръгваме към най-южната точка на Европа: Тарифа. Ще отседнем в семейно хотелче с приятното име Las Margaritas – не знам дали имат предвид цветя или коктейли 🙂 Наблизо е най-голямата палмова плантация в Европа, а от пристанището тръгват корабчета, които те разхождат из открито море, за да наблюдаваш китовете. Естествено, ще минем и през Гибралтар, на една ръка разстояние е.

9 октомври

Севиля за три дни. С кратък набег към близкия национален парк Donana, Тото иска да снима диви животни, аз правя уговорки, че ако има и един комар даже – няма да сляза от колата. Ама само се заканвам, де, знам, че няма да устоя на изкушението да видя фламинго отблизо.

12 октомври

На север към Кордоба. Чели ли сте приказките на Е. Т. А. Хофман? Там имаше един гном, дето претендираше, че е елф от Кордоба – като дете много се забавлявах с това име, мислех си, че градът е измислен, просто не може да кръстиш никое населено място с такава смешна дума.

14 октомври

Вече сме в Мадрид. Планирани са еднодневни екскурзии до Толедо и до Avilla. Както и шопинг тур, разбира се.

19 октомври

На път към Валенсия, привечер е самолетът към София. Официален край на лятото.

Приемаме всякакви идеи за задължителности, които да посетим, направим, купим, изядем или изпием, докато сме на Пиренейския полуостров. Имаме си наше списъче, разбира се, но може случайно да сме пропуснали нещо, нали?

За по-добрите

13:28:56 ч., 21.09.2008 г.

Искам да гледам филм за умни, красиви и добри хора, които взимат правилни решения, не се държат като drama queens, че и на всичко отгоре се забавляват. Толкова ли е сложно да се направи такъв? Защо само с лузъри ме занимават непрекъснато?

И не, това не е утопия.