Пухкаво
22:37:19 ч., 12.05.2008 г.
22:37:19 ч., 12.05.2008 г.
14:49:00 ч., 09.05.2008 г.
Напоследък ми върви да общувам с хора, които живеят в някаква си тяхна паралелна вселена. И имам чувството, че броят им расте, расте. Викам си, то в това вълче време как да не лудне човек. А вчера брат ми ми припомни една-две случки от преди много години – доказателство, че чалнати хора е имало винаги и по всяко време, просто досега не съм се опитвала да си обясня поведението им и затова не са ми правили кой знае какво впечатление.
Един приятел на брат ми, К., е ужасно лъжлив. Ама лъже не за да извлече полза, а ей така, както диша. В 7 клас обясняваше, че учителката по български му писала двойка защото била влюбена в него, сваляла го, той не й обръщал внимание и така я разгневил. Или пък че като тръгнали да го изпитват, той се притеснил, вдигнал кръвно и му се парализирал езика, затова не успял да си каже урока. Когато стана на 15 години му се роди дете, на 16 се ожени за приятелката си, а в края на 20-те се наложи да се разведе, защото на съпругата му й писна от изневерите му. Оправданието? Ами нали бил добър и красив, жените му се лепели страшно много, той не можел да им отказва, за да не ги разочарова. Добър самарянин.
Любимата ми история с него е когато е на 13-14 години. С брат ми тренираха хандбал заедно, К. беше вратар. По време на официален мач топката го центровала право в лицето и му разбила носа. На другия ден брат ми отива на училище и още от врата почват да го пресрещат познати и да го питат защо бил изоставил К. да се справя сам. Брат ми дава известно време заето, след което разпитва за какво, аджеба, става дума и научава… как предния ден двамата си ходили по улицата, някакви цигани ги пресрещнали, тръгнали да ги бият, брат ми избягал, изоставил К. сам, та циганите го пребили и му счупили носа.
Защо К. е измислил всичко това? И тогава не разбрах, и сега си нямам обяснение. Поне ми олекна, че всъщност някои от скорошните ми познати не са чак толкова изместени. Здраве да е~
22:56:51 ч., 01.05.2008 г.
Нещата, които ме вълнуват напоследък, са толкова болезнено тривиални, че за никой друг не биха били интересни. Затова и не ми се пише. Минавам периодически през блога, поглеждам, пък се устремявам по мрежата в напразни опити да намеря информация за неща, които по принцип трябва да са рекламирани, защото нали са стоки, ама българският бизнес гений е решил да ги крие направо.
Ще драсна едно кратко резюме за апартамента, колкото да го има като информация, че паметта ми вече не е като на младини и доста често се налага да ползвам блога като календар за отминалите дни. Та…

Кухнята е боядисана в най-прекрасното ярко жълто на света. Точно такава си я представях. Белите шкафове ще се вържат перфектно. Латексът е Levis, #F3-40-77 мат. Мисля, че е най-добрият, който се продава тук.
Купихме Levis и за хола: светло сиво с розов оттенък (#D6-03-81) за три от стените, тъмно патладжанено (#D1-05-73) за четвъртата, там където ще е диванът с капучинените възглавници. Стискам палци да сме нацелили цветовете, че бая хазартно решение взехме. Здраве да е, ако не сме случили – ще експериментираме до сполука 🙂

С две седмици закъснение пристигна кухненският плот. И той е възхитителен, най-истински масивен дъб, 4 сантиметра дебел и към сто кила тежък. Добре, че брат ми съвсем случайно беше минал край нас, та помогна на Тото да го качат до четвъртия етаж. Измъчиха се, горките. Производител на плота е Forest Trade, предлагат прекрасни неща (вижте и паркетите им), но са малко отнесени като стане дума за спазване на срокове и договорки.

Да кажа и коя е любимата ми фирма хем по отношение на качество на продукцията, хем по обслужване: Franke. За първи път ми се случва да общувам с толкова интелигентни, внимателни, информирани и почтени хора. Възхитена съм от отношението им към клиентите, наистина. Препоръчвам ги силно! Чак съжалих, че само мивка, батерия, боклукомелачка и аспиратор си взехме от тях.

Вчера вдигнах бесен скандал на Солид 55, фирмата, която прави вратите ни. Входната я доставиха с 10 дни закъснение, но им се размина, защото не беше спешна. Но за вратата за банята специално подчертах, че след като по договор пише 21-27 април, то на 28-и най-късно трябва да са я монтирали. Още от преди две седмици почнах да им звъня и да напомням за наближаването на крайния срок, те отговаряха с „Да, да, в момента, в който стане готова, ще ви се обадим“ и познай с какво ме зарадваха снощи. „Извинете за закъснението, ама ей сега, преди малко стана готова вратата ви, ще ви я монтираме на 12-ти“. Моляяя? Разкрещях се, разбира се, уви, с много малък ефект – успях да договоря монтаж на 7-ми. Просто нямало как да стане някой да дойде през почивните дни да работи, разбираш ли. Не съм вярвала, че ще го кажа, ама понякога празниците са голяма досада.
Иначе качеството на вратите е отлично, ама то за тази цена…

Имам плочки! При това са доста симпатични, дори заклет мразяч на фаянс като мене го признава. Испански, от Keros, Natura се казват.

Не се наемам да кажа какви цветове са това, ама на живо приличат на сиво-бежово-кафяво, матови са и малко наподобяват камък. Взех ги от Мартинели, много симпатични млади хора работят там, беше ми наистина приятно да общувам с тях. Е, излезе ми име на психарка когато вчера извадих цял куп листове, на които бях начертала стените на банята, къде и какви плочки да има и как да са разположени, така че да има пълно съвпадане на фугите и да се разминем с минимално рязане. Да не казвам как ме погледнаха като обясних, че съм преброила колко светли и колко тъмни бройки ми трябват. Oh, well, по-добре да си подготвен (пък било то и маниакално), отколкото да нямаш идея какво ти трябва и какво искаш, нали?

Какво остава да се свърши:
1. Да се вземе паркет – приемам съвети и препоръки за магазини, че ми писна да обикалям.
2. Да се намерят мебели за банята – мисля, че ще пукна ако още един път чуя „месец и половина за изработка“ или „два месеца за доставка“, честно!
3. Да се купят котлони и фурна за вграждане – клоним към Samsung, ама не сме решили твърдо, ще гледаме още.
4. Да се измислят мебелите за хола – споразумях се с мебелиста, който проектира кухнята, да ми помогне, че имам идеи всякакви, но съвет на професионалист не отказвам.
И май е това. Ама краят му се не вижда.

Видях, че Веско ми е прехвърлил топката с верижната игра за книгите, които чета. Кофти. От началото на годината чета: списания за интериор и дизайн, блогове за интериор и дизайн, форуми за ремонти, интериор и дизайн, да продължавам ли да изброявам? Мъка.