Касичка
20:28:42 ч., 16.02.2008 г.
На Свети Валентин милият Тото ми подари най-чаровното прасе-касичка на света. Жълто на маргаритки!
По този повод седнах да сортирам монетите, които събирам в едни картонени кутии на тениски Dushman – да видя кои заслужават да влязат в прасето и кои не. Сложна работа се оказа този процес, сложна. Само от Щатите сме си върнали три шепи едноцентови монети, близо 200 на брой. Причината? Всички цени завършваха на .99. И продавачите ти връщат едното центче винаги, разбира се. Ако пък случайно комбинираш няколко покупки – хоп, напълнили се джобовете и с други монетки. Половинките успяхме да пласираме в автомата за безалкохолни напитки, обаче петачетата и десетачетата, които събрахме, са още три шепи, поне десетина долара правят.
Виж, евроцентовете са малко, успяваме да се отървем от тях лесно. И пенсовете са дребна сума, на Хийтроу има машини, които уедряват монетите в каквато сравнително популярна валута си пожелаеш. За сметка на това нямам абсолютно никакво обяснение как съм се сдобила с хонгконгски пари, ама никаква. Сигурно някой ми е върнал екзотично ресто, а аз не съм му обърнала внимание, доста приличат на американски.
Та стигнах до въпроса за вечерта: какво да ги правим тези центове? В някоя банка дали обменят монети? Твърде много на брой са (макар и дребна сума), та просто да си ги държа по разни купи или кутии, а ще е грехота да ги изхвърля. Вариантът да ги харчим в Щатите също не върви – кой знае с какви очи ще ни погледнат на митницата ако носим прасе-касичка. Пък било то и красиво като Дейзи.





