Мила родна картинка

21:18:21 ч., 24.02.2008 г.

Според Елин Пелин:

Летен ден. Пътуваш с каручка.

Ширине, ниви, ливади. Пак ниви, пак ливади, пак поле. Сред полето бяло параклисче. Вътре скрит контрабанда тютюн. Вън кръст стърчи. На кръста кацнало невидимо ангелче, донесло божията благодат.

До параклисчето бунар. В бунара студена вода, извряла от сърцето на майката земя. Над бунара кобилица виси. Кофата от кобилицата открадната.

Отбиеш се да утолиш жаждата си и не можеш.

Тръгваш пак. Каручката тропа. Летен ден. Ширине, ниви, ливади, поле. Пак ниви, пак ливади, пак поле. Сред полето бяло параклисче. Вътре скрит контрабанда тютюн. Вън кръст стърчи. На кръста кацнало невидимо ангелче, донесло божията благодат.

И така нататък, и така нататък.

Мила родна картинка! Един път ли си радвала душата ми, един път ли си замъглявала очите ми със сълзи, за да не мога да видя всички дреболии на твоята красота.

Вечният шоп, който ме кара с каручката, е безучастен като кобилите си, безучастен към околните красоти, както и към липсата на кофата.

– Украднали са я – каже. – Беше нова, та някой може да я е взел за употреба.

В тона на гласа му и в думите му нямаше ни възмущение, ни протест. Напротив, в тях звучеше някакво оправдание на стореното и малко завист към тоя, дето я е взел за употреба.

А според Антония:

rodno.jpg

Ама без оправданието!

Целият текст на великолепния разказ на Елин Пелин може да бъде намерен и в Народната библиотека.

22.2.

15:54:41 ч., 22.02.2008 г.

Двадесет и вторият февруарски ден на две хиляди и осмата година е едно бонбонче! Фактът, че се пада в петък, е допълнителен бонус. И нали е майсторско време, няма да работим пък, ще отмаряме. Например с видео:

Упс.

Мирисът на космоса

11:07:41 ч., 21.02.2008 г.

Boing Boing публикува линк към думите, с които астронавтът Don Pettit описва как ухае космоса според него:

Всеки път когато отварях люка и посрещах двамата уморени от работа в открития космос колеги усещах странна миризма. Отначало не разбирах откъде идва. Мислех си, че е от въздуховодите, които възстановяват нормалното атмосферно налягане в камерата. След това обаче забелязах, че миризмата идваше от скафандрите, шлемовете, ръкавиците и инструментите им. Трудно ми е да я опиша. Може би най-близкото определение е „метална“. Напомни ми за летата през колежанските ми години, когато работех много часове наред с електрожена, поправяйки оборудването на малка дървосекачница. Напомни ми за приятния аромат на парите от запояването. Това е мирисът на космоса.

Прочетох този текст на Тото, а той отговори:

В открития космос температурата е май -270оС на сянка. Скафандрите, шлемовете, оборудването, които са направени с много метал, изстиват силно. Когато влезеш обратно в кораба, температурата им се вдига рязко до нормални граници, затоплят се. И е разбираемо миризмата им да се усили. Сигурно точно това е усетил въпросният чичак. А не космосът, който е предимно вакуум и доколкото ми е известно има нищожни количества материя. Нещо от сорта на една молекула водород на кубичен метър пространство.

Тото Любовче

* * *

14:38:54 ч., 19.02.2008 г.

Слънцето премигна. Светна за секунда, колкото да освети мръсните прозорци, и пак се гмурна в облаците. Вятърът носи мръсотията по улицата, хората са облечени в сиво, в тон с въздуха, дето уж бил за дишане. Смятам да тропна с крак и да обезпокоя долния етаж.

Игри

13:29:44 ч., 18.02.2008 г.

Теда има нови любими игри. Почти е забравила за картите (Черен Петър, война и прочие), рядко се присеща за доминото и Пускам, пускам пръстен. За сметка на това почна да тероризира възрастните с:

  • класическа бесеница;
  • азбучна игра – изброяване на думи, започващи с определена буква;
  • трибуквена игра – казваш дума с три букви, а човекът след теб трябва да се сети за друга, започваща с последната буква от твоята думичка.

Мисля, че за една седмица речниковият запас на детето се е увеличил забележимо. Въобще да не споменавам, че пише доста правилно за шестгодишна, почти не изпуска букви и само понякога се обърква с потъмняването на съгласните. Освен това развива паметта си (помни стриктно кой каква дума е казал) и дори тактическите си умения (върти алианси с най-силния играч срещу по-слабите, така че винаги да е сред победителите).

Наскоро разглеждах учебници за първолаци. Сториха ми се ужасно недетски, безинтересни, несимпатични. Сега като се замисля – причината е в отсъствието на игровия елемент. Не мисля, че откривам топлата вода, като казвам „Децата учат най-добре играейки си“, нали? Тогава защо още от 7-годишна възраст се опитват да ги пречупят, да ги направят сериозни (и скучни), да спрат развитието на фантазията им?

Русалките, които Теда рисува, са с червени тела и лица. Бях тръгнала да й казвам, че опашките трябва да са сини или зелени, но се спрях – защо да й натрапвам моите канони? Нека ги прави така, както на нея й изглеждат красиви. Показах й едно-две от нещата, които аз мога да сътворя с флумастер, тя май прецени, че не са й интересни и продължи да рисува своите шарени принцове и принцеси, русалки, облаци, къщи, цветя като дървета и дървета като таралежчета. Да е жива и здрава.

Btw Теда чете този блог.