Закуска

09:37:32 ч., 09.02.2008 г.

Денят ми започва с чаша голямо кафе. И с мляко. Така са ми вързани жиците, че сутрин ми призлява от миризмата на солена храна. Затова и наблягам на разни сладости: кифличка, палачинка, кейк, парче торта или купа с мюсли. Ям бавно и с наслада, това е най-неотменната част от диетата ми.

Тото пък го раздава британски – пържени яйца, бекон, сирена разни. Задължително протеинеста храна, затова и е солена. И той пие кафе, но го прави по-късо и някак го гаврътва направо.

От няколко дни имаме нови кафени чашки. Моята е с розов слон, неговата със зелена жаба. Когато отпиваш кафето – и от вътре така ти се кокорят животинките, че а-ха и да прихнеш.

И въпреки че няма слънчице, доволна съм, усмихната и спокойна. Добро утро на всички!

За един социален експеримент

18:46:48 ч., 08.02.2008 г.

Има едно списание Esquire. То си има издание на руски език. Броят му от януари 2008 г. успя да привлече погледа ми, дълго да задържи вниманието ми, да ме накара да се разфилософствам. Та да споделя.

Cover story-то (а и единствен материал) на броя е озаглавено „Правилата на живот в Русия“ и представлява 140 снимки на известни и интересни хора, които държат плакати с думи от други известни и интересни хора. Като писателят Михаил Бутов, който представя Хънтър С. Томпсън със „Свободата умира тогава, когато вече не е нужна“:

esquire.jpg

Главният редактор на изданието, Филипп Бахтин, не пише традиционното си обръщение към читателите, а излиза с цитат:

esquire.jpg

Последовател в цинизма му е актьорът Пореченков:

esquire.jpg

Думи на класици:

esquire.jpg

… и класици:

esquire.jpg

И така – още 135 снимки. Наричат начинанието „социален експеримент“. Критиците му обвиняват списанието в позьорщина и елитаризъм. Твърдят, че всичко е нахалос. Обещават, че скоро небето ще се срине над главите на издателите. Подиграват се на участниците, че са глупави да рискуват всичко в името на загубена кауза. Не ги разбират. Или ги разбират, но се опитват да омаловажат позицията им. Главното, разбира се, е че никой не остава равнодушен.

A философстването ми… Сетих се как повечето ми приятели отричат всичко руско, обвиняват ги за големите неудачи в България, твърдят, че нищо добро не е произлязло от Великата империя на злото. Аз самата не одобрявам политиката на Русия, разбира се, не е нужно да си някакъв гений, та да знаеш, че има много гнилост на изток. Но някак не мога да асоциирам Путин с Пушкин, например. Пък и някой да се сеща за наша медия, която да е подхванала инициатива за изграждане на гражданско общество? Защото знам само за драскачи, опитващи се да принизят и оплюят крехките ни опити да се противопоставим на авторитаризма на управляващите. Уви.

Част от снимките намерих в AdMe, почти всички са из руските блогове в LiveJournal. Ако не ви се занимава да ги търсите, обадете се, ще ви ги пратя.

Детмаг

23:51:58 ч., 07.02.2008 г.

Пътувах в такси, на чието табло имаше:

  • горила
  • китайско куче с мърдаща глава
  • куче
  • Немо (или татко му)
  • леопард с пружинено тяло
  • Мечо Пух
  • Исус
  • тролче
  • лъвче
  • пчела (може и да беше Мая, но не личеше много)
  • Фърби
  • гнездо с пиленца
  • еленче на Кока-Кола

… цял куп други неидентифицируеми плюшени играчки, няколко ваденки, килимче със значки и не знам какво още. Не, стикерът с номера на шофьора не се виждаше. Всъщност надали беше оставен и един квадратен сантиметър от таблото, непокрит с джинджифляшки, май само пластмасова ваза с изкуствени цветя не видях. В подобни ситуации почвам да разбирам хората, които навсякъде носят фотоапарат, макар че не съм сигурна дали щях да се престраша да снимам невероятната цвъкня. Когато извадих тефтерчето, за да си запиша асортимента – леко го прикривах с ръка, че шофьорът мяташе лоши погледи.

Иначе денят отново беше прекрасен, макар и неслънчев. Лято, лято, идвай~

Един от хубавите дни

23:07:35 ч., 06.02.2008 г.

Времето днес беше прекрасно. Следобяд реших, че е срамота да стоя затворена и съкратих драстично престоя си пред компютъра – още в 4 часа бях навън, разкопчала палто, крачеща бавно, усмихната от ухо до ухо. Сутринта не се бях усетила да сложа по-подходящи за разходка обувки, уви, та в момента съм с леко подбити пръсти от многото обикаляне. Но продължавам да се усмихвам.

Новогодишният ми подарък от агенцията е един крачкомер – според показанията му днес съм навъртяла повече от 9 километра. Без да се уморя, без да се изкуша да спра или направо да се откажа от прескачането на мръсотията по тротоарите, от лавирането между паркиралите неправилно коли, от поджапването из изостанали локви. Сигурно рънвам на слънчеви батерии и дори мижавите февруарски лъчи успяват да ми вдигнат енергийното ниво яко. А и заради грипчето от миналата седмица се нагълтах с толкова витамини, че никакви сезонни умори не могат да ме стигнат.

Лека вечеря в Пастарито (все още си работи wi-fi-то, проверих резултатите от изборите по едно време даже) завърши разкошния ден. Още малко остана от зимата, още само малко…

И Европейският съюз какво

12:22:14 ч., 05.02.2008 г.

Нощта променя света. Или поне начина, по който изглежда. Последно: начина, по който го възприемам.

Стотици пъти съм минавала покрай ей този павилион:

es.jpg

И едва снощи, по тъмно, видях надписите.